• Архив
  • Фестивал
    • Мелба фестивал 2026
    • Мелба фестивал 2025
    • Мелба фестивал 2024
    • Мелба фестивал 2023
    • Мелба фестивал 2022
    • Мелба фестивал 2021
    • Мелба фестивал 2020
    • Мелба фестивал 2019
    • Мелба фестивал 2018
  • MELBA Срещи
  • Начало
  • Училище
  • Новини
  • За МЕЛБА
  • БГ ЕН
  • en
  • Архив
  • Архив
  • Архив
  • Фестивал
    • Мелба фестивал 2026
    • Мелба фестивал 2025
    • Мелба фестивал 2024
    • Мелба фестивал 2023
    • Мелба фестивал 2022
    • Мелба фестивал 2021
    • Мелба фестивал 2020
    • Мелба фестивал 2019
    • Мелба фестивал 2018
  • Срещи
  • Училище
  • За МЕЛБА
  • | EN
01.04.2025

Даниела Тодорова разказва за пътя на теснолинейката

Малко преди новото издание на Мелба срещи търсим повече информация от сдружение Трансформатори относно техния проект „По пътя на теснолинейката“, акцент в дейността им за 2025-та. Даниела Тодорва е движеща сила за осъществяването му.

Как и защо се запалихте по темата за опазването и популяризирането на Теснолинейката? Имаше ли конкретен повод, който насочи вниманието ви към нея?

ДТ: Пътешествието ми с теснолинейката започна, когато бях студентка. Тогава за пръв път се возих с нея. Бях чувала много и можех само да предполагам, че ще е такова запомнящо се преживяване. Още докато изчаквах да ни позволят да се качим във влак „Родопи“ от Септември, наблюдавах гордо стоящия в зелено влак, готов за поредното пътуване, но за съжаление с доста уморен вид. Въпреки това толкова много развълнувани хора нямаха търпение да се качат в него. Тогава ми хрумна възможността да направя нещо.

Избрах теснолинейката за първия си пред-дипломен проект, който да разгледа и анализира текущото състояние на влаковите композиции. Задачата ми бе да предложа варианти за преустройството им. Работата по темата ми даваше нови и още знания… за нейната история, за нейната значимост, за нейното бъдеще. Запалих се до такава степен, че до края на следването ми подготвих още два проекта. Срещата с теснолинейката се оказа толкова значима,  че и до днес тя е отворена книга за мен. 

За съжаление, слабият интерес към теснолинейката от страна на институциите, отговорни за нея, е довел до проблеми, които трудно биха се разрешили без тяхното пряко ангажиране.

Фотография: Х. Мехмед

Какъв е потенциала на подобно туристическо и културно наследство? В каква посока виждате развитието му?

ДТ: Родопската теснолинейка е единствената останала в България, която се движи и до днес. За развитието на влаковия туризъм на първо място е природният фактор, а теснолинейката минава през три планини с невероятни дадености. Затова тя е толкова привлекателна. Съвкупността от общности, които живеят там, допринася за това районът да бъде богат на история и културно наследство. Теснолинейката е основно транспортно средство за част от местните. Нейното функциониране е от изключителна важност за социалното и икономическото развитие. Това ѝ дава потенциал да  стане още по-популярна. Посоката на развитие може да върви към това тя да получава редовна поддръжка, обновяване на инфраструктурата, засилване на туризма в по-слабо развити райони с цел създаване на туристически продукт, който предлага цялостно изживяване.

Фотография: Х. Мехмед

Какви конкретни мерки набелязва проектното предложение на сдружение Трансформатори? Колко от тях са дългосрочни? Кои са свързани с дизайн и визуална култура?

ДТ: Проектът предлага комплексен подход за опазване и популяризиране на културното наследство по пътя на теснолинейката. Задълбоченото ѝ анализиране ще създаде метод за идентифициране и деклариране на теснолинейката като обект, който да получи статут на културна ценност. Това е сред най-дългосрочните цели – трудно постижима, но и най-значима. Друга цел е провеждането на интерактивна изложба, на която да се представи визуално и аудио съдържание като прототипи на информационни табла за гарите, аудио-инсталация и макети. След това ще дарим на „Дом-музей на теснолинейката“ част от експозициите от изложбата, които да обогатят музейното съдържание, принос, който ще остане във времето.

Фотография: Оги Ковачев

В мечтите ви, колкото и нереалистични да изглеждат в момента, как виждате бъдещето на теснолинейката?

ДТ: В мечтите ни теснолинейката е оценена, защото само така ще е защитена. С правилни действия, тя е инструментът, който може да развие районите, през които минава, по подобие на железниците в регионът Jungfrau (Юнгфрау) в Швейцария, пълен с възможности за разнообразен туризъм до всяка една точка. Съпоставка можем да направим и с най-високите гари – Теснолинейката си има гара Аврамово, която е най-високата на Балканите, а в Швейцария се намира най-високата в Европа – Jungfraujoch (Юнгфрауйох).

–> Очакваме ви на 7 април, понеделник, в Сабале (ул. Бенковски 11, София). Вратите отварят в 18:30. Следете новини във Фейсбук страницата.

Други По-стари публикации
Европейският дизайн фестивал 2026
Европейски фестивал за дизайн 2026 в София
МЕЛБА СРЕЩИ: OURHOOD
По-стари публикации
МЕЛБА БЮЛЕТИН

ЗА ВРЪЗКА С НАС

hello@studiokomplekt.com

адрес

ул. Цар Симеон 45 - 47, София

ПОСЛЕДВАЙ НИ

© Melba Design Initiatives 2022 by Studio Komplekt. Melba Logo and Website - Designed & Developed by NEXT DC
Terms & Conditions
Private policy