Свобода Цекова и Антон Стайков в кратко интервю преди Мелба срещи
Разговаряме със Свобода Цекова (позната като Боди) и Антон Стайков дни преди да са наши гости на 28-то издание на Мелба срещи. Те са куратори и дизайнери за втора поред година на красивия български павилион на Международния панаир на детската книга в Болоня. Актуалната изложба “Подир думите. 19 български илюстратори на детски книги” представя съвременната българска илюстрация и разнообразието на художествени почерци през техния поглед.
Какво прави тази сутрин? Как стартира деня ти?
Боди: Поиграх си с котето ни Мартин. Слязох в двора и полях хортензиите, розите, гладиолите, всички храсти и треви.
Антон: Кафе и текущи задачи.
Опиши ни работно си място?
Б: В софийска кооперация от края на 1920-е, до прозорци на изток и юг, обградени от акции, сутрин и вечер с птичи песни. Зиме също спокойно и красиво. Черна маса, монитор EIZO, черна лампа Tolomeo-Artemide, над екраните – графика на Филип Попов – хаха, и тя черна, но наоколо с разни ведри снимки и рисунчици: дъщеря ми 5 годишна в Париж; гръцка пощенска марка със земеродно рибарче; непроверен лотариен билет от 1995… Картичка с любимата ми картина на Пикасо – L’Atelier, 1956. И библиотеката с любимите ми книги. Също моливи и листове А4, ползвам всеки ден за да си скицирам идеите.
А: Мога да пиша на лаптоп в градината на кооперацията ни. Или да чета седнал в кресло. Обичайното ми работно е на стационарния комютър, който е върху минималистична дървена маса от един селски майстор.
Има ли храна / напитка / музика / облекло, превърнали се в ритуал за работния ти процес?
Б: Сутрин обичам да пием кафе в двора, да си проверя пощата, после малко да позяпам в Pinterest или в dezeen.com, най-често гледам архитектура. После набързо Facebook и Instagram – слагам два-три лайка и се залавям с актуалните задачи. Всеки ден избърсвам праха от масата. Работя на тихо, но в паузите слушам музика – например L’Impératrice, Odyssée Deluxe; или Radiohead; или Бах… Съвсем еклектично. Имам неща, които слушам отново и отново, но и такива, в които се вманиачавам временно.
А: Нищо специално. Музиката по-скоро ми пречи. С кафето не прекалявам вече.
Кой е първия ти досег с дизайна, който помниш отчетливо?
Б: Помня едно американско списание за дизайн и изкуство. И у дома – имахме много интересен дом, пълен с екзотични предмети – финландска дизайнерска лампа от плексиглас, японски фигурки, африканска маска… джаз-постери… Спомням си и интериорите в културните центрове на Чехия, Германия и Полша в София по соца… Бяха фамозни!
А: Баща ми беше сценограф и проектираше и музеи и украси за разни събития. В библиотеката му имаше доста списания за изкуство, разглеждали сме какво се случва по света. Помагах му за макетите и режех шаблони за букви.
Опиши ни работата си в три думи?
Б: Творческа, интересна, красива
А: Отговорна, понякога уморителна, но неординерна.
Какво означава изследване на визуалното и оформлението на книги за теб?
Б: Означава да се вгледаш в нещата съвсем отблизо, да ги разчетеш, да се отдалечиш и да ги осмислиш. И после да направиш нещо ново с тях, да направиш собствени връзки помежду им.
А: Да тръгнеш от дефинирането на стила, понякога изплъзващо се понятие. След това да се опиташ да разбереш и хората, стоящи зад красивите неща, които си се заел да изследваш.
Кое те доведе до момента, в който да се занимаваш с това?
Б: Може би всичко, което съм правила досега в живота – ученето, общуването със сродни души или броденията по улиците, животът ми в Швейцария, връщането в България. И Антон, който е нещотърсач по природа.
А: Връщането ми в България след 13 години престой в Израел. Срещата с Боди.
Създавайки конкретен визуален проект, какво очакваш да отнесе публиката със себе си като послание?
Б: Във всеки проект имам съвсем конкретни цели, ползвам арсенала си от умения и интуицията си, за да постигна въздействието, което искам. Не мисля за някакви генерални послания, по-скоро преследвам нещата, които съм решила, че ще проработят: в разказването на истории, в провокирането на определени чувства, в предизвикване на определено поведение в публиката (когато е изложба), за да се разкрие прелестта на човек или обект…
А: Да се развълнува, да научи неща, които не е познавала досега. Да се замисли.
Извън твоите проекти, кои други/кой друг ти е много любим в момента (може да е България или международен)?
Б: Много ме впечатли новият музей V&A East Storehouse – достъпен мега фонд с артефакти. Преди 24 години бях фрийлансер в екипа на едно швейцарско студио, което направи бета версията на тази идея в регионалния исторически музей на град Люцерн. За онова време беше революционна. Сега виждам сърцевината на същата концепция, но разгърната по един фантастичен начин в огромен мащаб и с мноооого голям бюджет. Изпаднах в истински възторг, когато видях дебютното видео в инстаграм.
А: Много ценя работата на Мартина Венкова и Георги Шаров.
Какво очакваш най-силно това лято?
Б: Да довършим един проект, който беше отложен. Да отидем на море.
А: И аз така.
Фотография: Женя Чинчева и личен архив
