СКРИТИТЕ БУКВИ

След толкова силен локален и международен интерес за инициаторите на проекта е ясно, че буквите трябва да бъдат обновени и развити. Получават такъв шанс в края на 2020 след финансиране по няколко големи национални културни програми. Избират да се доверят на Студио FRANK (Костадин Кокаланов и Албена Лимони) с няколко конкрентни задачи – да се разработи мърчандайз, да се оформи поетическата антология, да се изрисуват новите пейки-букви, за да стигнат до същностната им нужда – цялостна нова визуална идентичност, която да съчетава в себе си трите важни елементи на идеята – типография, поезия и градска среда – и която да побира цялото многообразие и различни посоки на проекта. Екипът на FRANK успява да реагира с отворен визуален език, който може да се пренася върху всякакви елементи.

Новият етап от живота на буквите е разкрит пред публика на 11 май 2021 пред Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ със специално събитие – Визуално-поетичен маршрут с участието на съвременни български писатели. През месец спетември отново там ще е премиерата на поетическата антология „Скритите букви“, заедно с 3D мапинг върху фасадата на библиотеката. Но днес, 21 май, те заминават за Брюксел заедно с още четири пейки – Б, Й, Ъ, Я.

„За мен водещо в целия проект е възможността за среща със съвременната българска поезия. При това – неочаквана среща по всекидневните маршрути на хората. Литературата придава ново измерение на идеята,  защото именно поетите са най-добре работещи с езика. А буквите сами по себе си не означават нищо, ако не образуват думи и смисъл,“ мотивира инициативата си Тодора Радева. За нея най-важният урок от този проект е – че е възможно! „Възможно е да се преодолеят административни пречки; да се балансира между различен тип творци и изпълнители; да се работи едновременно с национални институции, местни и международни партньори; да се създаде дълъг, устойчив и развиващ се във времето проект.“

Проектът ще продължава да живее на страницата hiddenlettersbulgaria.com. Предстои и представяне на поетическата антология на фона на 3D мапинг с Полина Герасимова от Poliforma, както и целия мърчандайз към проекта – картички, тефтери, тениски, торби, принтове и плакати.

ДИЗАЙН БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ – РАЗГОВОР С КОСТАДИН КОКАЛАНОВ, СТУДИО ФРАНК

Разкажи ни за дизайн концепцията зад новата визуална идентичност: Приемането ни по начало в екипа като партньори, а не като доставчици, доведе и до дадения разултат, който наблюдавате, защото бяхме оставени напълно свободно да направим своя интерпретация на основния смисъл на проекта, а именно „пресечна точка между типография, поезия и градска среда“. Това, което виждате, е съвместното съществуване на три групи от визуални елементи при правила, които варират или тотално са нарушени на моменти. Групите са 1). равнинни проекциии в изометрия на обемните букви от различни гледни точки, които най-често са части от траектория, която „наблюдателят“ описва около тях 2). Фрагменти от фотографски документи, архиви от няколко града в Европа, направени в продължение на много години от фотографът и много близък приятел на студиото  – Десислав Лилков, както и 3). Ръкописни следи, шарки, които представляват графични резонанси на градската картина. 

За нас беше важно да развием отворена система, която може да генерира множество резултати върху няколко основни принципа. Така една от опорните точки на графичния дизайн на „Скритите букви“ е и монохромната гама и изборът на един доминантен цвят, което пък беше напълно субективно и произлиза от възхищението ми към цветовете, които изникват преди залез. Тогава зелените тонове са особено дълбоки и сложни, а, нека кажем, това синьо-лилаво е в сенките на сградите и улиците.

Как протече самия процес на работа? Има важен аспект в този проект и той е, че знаците от Kometa Heavy са в основата на смисъла му. Пейките все пак са екструдираните му знаци. Проектът существува около популяризирането на кирилицата и българската култура, така че Kometa Unicase Heavy ( https://bit.ly/3tSLa07 ) беше една от дадености, с които трябваше да боравим. Тогава някъде се попитахме „А няма ли да е смислено тогава, ако графичната идентичност на проекта всъщност е комбинация на съдържанието от три източника, което да е буквалката илюстрация на описанието му?“. Така че колкото повече мислехме в тази посока, толкова повече започвахме да вярваме, че точно това трябва да се проучи и има смисъл да бъде така.

Директно се обърнах за фотографски материал към Десислав, който познавам от много години вече и чиято работа чувствам толкова близка, че сякаш е това, което аз бих направил, ако боравих с неговите изразни средства. Той ни предостави фрагменти от архивите си, между които има голям времеви диапазон. Примерно, софийските кадри са от преди повече от десет години и присъстват сгради, които вече не съществуват (композицията с буквата Щ показва тухлената сграда до Гьоте Институт на бул.Дондуков).

Калиграфските композиции всъщност са по-точно ръпокисни шарки, защото нямат претенция за някакво изящно изпълнение, отколкото беше важно повече да носят усещане за свободен почерк. Бяха създадени множество композиции и се групираха с фотографските фрагменти в търсене на интригуващ сбор. Сякаш написаното е в резонанс с видяното.

Проекциите на обемните букви, както споменах, са променящата се гледна точка към обекта при движение около него. Това маркира отрязък от време, в който зрителят и обектът пейка са във връзка.

Държахме резултатът да е комбинация, а не смесица от отделните си части и всяка група да съществува отчетливо.

 

По какъв начин си сътрудничихте с останалите артисти и поети, участващи в проекта? Най-вече имах близка връзка с конструкторите на новите пейки от http://woood.co/ както и с Боряна Зафирова, която отговаря за художествената част и изработката на новите мебели. Беше планирано аспекти от графичния стил да бъдат адаптирани върху обемните букви, така че там имаше множество идейни и технически въпроси, които трябваше да решим. Два дни плътно бях с тях в работилницата, за пренесем фрагменти от една от ръкописните шарки по обема на пейките. Винаги е приятно да работиш по реална физическа реализация. Друго подобно приятно усещане е да вземеш реализирани печатни материали и да помиришеш мастилата и да видиш как се държат на светлина. Лилавият цвят беше намерен и по pantone и по RAL, но за самите пейки решихме все пак да сме по-сдържани, нищо че графиката им е доста интензивна.

Какво ни предстои да видим и преживеем с новата идентичност на Скритите букви? Реализациите по проекта са в началната си фаза все още, комплектът пейки предстои да се завърши и да поеме по пътя си, за да се върне на есен в София, когато ще има премиера на поетична антология, по която работим в момента. Също така за септември https://poliforma.net/ ще разработят mapping на Националната библиотека, който също ще взаимства логики от нашата работа. Ние също сме любопитни за оживяването в движение на проекта, защото всъщност той логично трябва да съществува в движение. Тодора по начало искаше да развием серия от качествено произведен и функционален мърчандайс, така че предстоят още реализации. Два дизайна за тениски бяха произведени в ограничена серия, но сега се организира по-голям тираж. Заедно с lodkata.com ще бъде създаден и тефтер или серия от тефтери, които да носят тяхното високо качество и нашите дизайн решения. Все пак всички тези идеи са план, по който работим, но не са факт все още.

Имаше ли творчески идеи, които не успяхте да реализирате и от които трябваше да се откажете? Разбира се, винаги има. Дори през годините има едни и същи идеи, които така и не могат да се реализират заради време и бюджет. Не само за проекта сега, а принципно. Когато имаш изяснена концепция, е лесно да започнат и свободните мечти „а какво щеше да стане, ако примерно…“ и така нататък. Все пак по начина, по който партнираме с екипа на проекта, си мисля, че нещата са в процес на разработка и могат да се появят нови реализации, за които не сме говорили до сега. Да видим.

 

Фотографии и визуализации: Архив Скритите букви