• Архив
  • Фестивал
    • Мелба фестивал 2026
    • Мелба фестивал 2025
    • Мелба фестивал 2024
    • Мелба фестивал 2023
    • Мелба фестивал 2022
    • Мелба фестивал 2021
    • Мелба фестивал 2020
    • Мелба фестивал 2019
    • Мелба фестивал 2018
  • MELBA Срещи
  • Начало
  • Училище
  • Новини
  • За МЕЛБА
  • БГ ЕН
  • en
  • Архив
  • Архив
  • Архив
  • Фестивал
    • Мелба фестивал 2026
    • Мелба фестивал 2025
    • Мелба фестивал 2024
    • Мелба фестивал 2023
    • Мелба фестивал 2022
    • Мелба фестивал 2021
    • Мелба фестивал 2020
    • Мелба фестивал 2019
    • Мелба фестивал 2018
  • Срещи
  • Училище
  • За МЕЛБА
  • | EN

Категория: визуална идентичност

Изабела Маркова и Тодор Георгиев в блиц интервю преди лятното издание на Мелба срещи

24.06.2025

Лятното издание на формата Мелба срещи ни събира във великолепната компания на визуалните творци Свобода Цекова и Антон Стайков, Иван Попов – Заека, Изабела Маркова и Тодор Георгиев. Очакваме да се видим на 1 юли, вторник, от 19:00 ч. (вратите отварят в 18:30) в зала 2 на Топлоцентрала. Междувременно ви запознаваме с тях през кратки интервюта, които предоставят възможност и за поглед към личното им пространство и ежедневните им навици като дизайнери. Първи са Изабела Маркова и Тодор Георгиев – един фантастичен тандем между графичен и шрифтов дизайнер.

Какво прави тази сутрин? Как стартира деня ти?
Tеодор: Често началото на деня ми започва с разхождане на кучето и/или водене на детето на училище. След като се прибера си слагам 4 яйца на тигана и през това време правя упражненията си за кръста. След закуска – кафе. Вчера с Изи се събудихме в хамаците си в гората на Витоша.
Изабела: Обичам да се излежавам в леглото, ако това е възможно. След това обикновено закусвам, правя си кафе и отделям някакво време да разглеждам неща в интернет, които са ми интересни.

Опиши ни работното си място.
T: Вкъщи, в хола, на метър и половина от дивана. Работя на голямо, рядко подредено бюро. Над мен са най-важните книги за шрифт и дизайн, а около мен по стените имам разнообразни илюстрации, шрифтове, някои мои разработки. Имам нужда да гледам красиви визии и предмети.
И: Обичам да сменям работните си места, но откъдето и да работя, винаги имам около мен кафе и вода. В къщи работя на един висок барплот, в повечето случеи доста хаотичен.

Има ли храна / напитка / музика / облекло, превърнали се в ритуал за работния ти процес?
T: Напитката е кафе почти винаги. Вода пия плашещо малко, въобще не се сещам. Съответно в ритуала ми е следобед да се наливам, защото съм пресъхнал. Музиката е почти задължителна през целия ден. Спирам я само, когато имам нужда силно да се съсредоточа върху писане на текст, например. Докато пиша това, слушам електронна музика.
И: Кафе!!! Обичам да слушам музика или подкасти (зависи от типа работа, която имам), но често стоя и на тишина.

Кой е първия ти досег с дизайна, който помниш отчетливо?
T: За пръв път се сблъсках с това в гимназията. Учих в Национална търговско-банкова гимназия и там всеки клас се разделяше на половини и се създаваше фиктивна фирма/банка/митница. В моята група направихме туристическа агенция, за която трябваше да се създаде проста визия и каталог. Точно в това време си бях усукал глезена на долно Лале, бях с гипс и известно време прекарах вкъщи. Направих каталога на безплатната програма PhotoFilter, която тогава не поддържаше работа на слоеве. При всяка грешка трябваше да преправям цялата страница наново. Използвах крайно неподходящия шрифт Monotype cursiva за основен текст. По-късно бяхме на изложение на учебни фирми в Лозана, Швейцария и един мил, местен чичко ми обърна внимание, че подбраният шрифт не е подходящ и е труден за четене. Така започанаха нещата при мен. Стана ми кристално ясно, че счетоводната отчесност на 200% не е за мен и се насочих към графичния дизайн. След това бях много запален на тема плакат, което пък постепенно ме насочи към изкуството на буквите.
И: Мисля, че най-първият ми досег е бил в гимназията. Учех специалност Детски играчки в СХУПИ и за края на всеки срок имахме конферанси, на които трябваше да си представяме проектите. Освен самите играчки, които правихме имахме различни табла, книжки или други материали към проектите ни и това може би са били първите дизайн неща, които съм
правила. Всичко там създавахме на ръка, чак в Академията започнах да работя на компютър и да се запознавам по-истински с дизайна.

Визуална идентичност за проекта По пътя на теснолинейката

Опиши ни работата си в три думи?
T: Предизвикателство, идея, функция.
И: Експеримент, цветове, идеи

Какво означава графичния дизайн / типографията за теб? И кое те доведе до момента, в който да се занимаваш с това?
T: Радвам се, че насочих творчеството си основно в посоката на буквите и запазения знак. Мисля, че ми пасва добре. Доставя ми удоволствие да търся най-правилната идея и рисунка за конкретен случай, харесва ми да мога да се гмурна в нещо и да го полирам, докато времето ми позволява. Чичкото от Швейцария със сигурност ми отвори очите за шрифтовете и винаги ще го помня. Човекът, който ми даде знанията и част от самочувствието да завия към шрифта, е проф. д-р Кристина Борисова, която ми преподаваше по тази дисциплина в НБУ. След това изкарах магистратура при проф. Тодор Варджиев, доц. д-р Илия Груев и Борислав Кьосев. Успоредно с това работех в Saathchi&Saatchi, където ползвах един много тъжен iMac. Често работех по неща за принт, съответно файловете бяха тежки и трябваше голяма част от деня да си бъркам с носа, докато чакам машината. Така изписах няколко тефтера с букви и разбрах, че искам да работя в тази сфера.
И: За мен графичният дизайн беше голяма изненада, защото не съм мислела, че ще се занимавам с това никога. В академията учех индустиален дизайн, но по редица причини не исках да продължа да се занимавам с това след като завърших. Съвсем случайно попаднах на един стаж в INTO Branding, където мислех, че ще поработя, докато реша какво искам да правя с живота си. Останах 10 години в компанията и шефовете ми Димитър Цветков и Флориан Шуберт ме научиха да обикна дизайна, както и целият процеса и предизвикателствата, които носи.

Снимка: A/political curated by @gerry.mink BEHIND THE ART

Създавайки конкретен визуален проект, какво очакваш да отнесе публиката като послание?
T: Зависи от проекта. Наскоро с Изи участвахме в колективна изложба на политическа тематика. Чрез стена от хляб показахме метафора за политическото ограбване. Посланието беше да се осъзнаем как ни лъжат и ограбват. При работя с клиент целя да приближа публиката към бранда и обратното, съобразявам се с него и посланието би следвало да не е толкова мое, колкото на клиента. Важен за мен детайл е когато работя с текстове на Кирлица, тя да бъде в местната си форма.
И: И аз бих казала,че зависи много от самият проект, но най-важното за мен е хората да разберат основното послание — това, което стои зад дизайна. Ако съм успяла да си свърша добре работата, публиката ще усети духа и идеята на бранда и какво иска да каже той.

Извън твоите проекти, кои други/кой друг ти е много любим в момента
T: Общо взето всичко, което излиза от Four plus, Punkt, Marka collective и studio Frank.
И: Бих дала същият отговор 🙂 Съвсем скоро видях един проект на Podtochka за антистажантска програма, който много ми хареса. Много ме кефят и
проектите на Димитър Илчев.

Визуална идентичност за фестивала 48 часа Варуша юг (2025 и 2024)

Какво очакваш най-силно това лято?
T: Бих казал фестивала 48 часа Варуша юг, за който заедно с Изи за тори път правим визията. Най-силно очаквам да дойде момент, в който да мога да си почина и да имам спокойствие – може би в планината. Нямам нищо планирано.
И: Очаквам морета, планини, да прекарвам време с приятели, фестивалът 48 часа Варуша Юг в Търново, по който работим с много любов с Тоцката и нямам търпение да видя как визията ни оживява, и очаквам много нови и интересни проекти. Надявам се да мога да отделя повече време просто за рисуване за себе си.

–

Мелба срещи е на 1 юли 2025, вторник, от 19:00ч. Вратите отварят в 18:30ч. Заедно с партньорите ни от Fashion Days ви очакваме с малък подарък-изненада и напитка за добре дошли. До след седмица в Топлоцентрала. Следете събитието и във Facebook тук.

Posted in визуална идентичност, дизайнери, събитияTagged графичен дизайн, интервю, типографияLeave a Comment on Изабела Маркова и Тодор Георгиев в блиц интервю преди лятното издание на Мелба срещи

Pictoplasma: Единствен по рода си фестивал тогава и  сега

24.04.2025

Често зад успешните творчески кариери стои приятелството, общата кауза и младежкия ентусиазъм за промяна на статуквото, с който започва всичко.Такъв е случаят с конференцията и платформата зад нея Pictoplasma. През 2004 г. Петър Талер и Ларс Денике стартират известната в творческите среди конференция Pictoplasma, посветена на анимираните и илюстрирани персонажи. Разговаряме с нашия колега Ларс Денике, който познаваме от няколко години като уважаван специалист в сферата на културния и фестивален мениджмънт, за началото на съвместното им начинание и успеха им до днес. 

Fotos: Diego Castro

Научаваме, че през 2000-та година Петър, който работи в сферата на анимацията, отчаян от липсата на фантазия и свежо съдържание в бранша, създава уебсайта pictoplasma.com. В него той тогава събира и архивира всевъзможни графични икони от настоящето. “Да не забравяме, че това е времето още преди WEB 2, когато използването на фотографии онлайн е трудно, защото са тежки и зареждането им става бавно. Тогава именно графичните икони се явяват като валидна алтернатива и стремглаво навлизат в онлайн културата”, разказва ни Ларс. След успеха на сайта следват две печатни издания на Pictoplasma, които се оказват знакови за първите години на 21 век и получават признание по целия свят. Не след дълго Ларс се присъединява към Петър и със своя академичен опит от културологията и интереса си за по-ясна дефиниция на образа като такъв дава тласък да организират първата конференция. Срещаме се с Ларс по време на подготовката на предстоящото 21-o издание на Pictoplasma в Берлин, което ще се проведе от 1 – 4 май. 

С какво Pictoplasma е различен тип събитие от познатите анимационни фестивали по света?

Анимацията безспорно е важен източник на вдъхновение, но при нас винаги става въпрос за движение срещу установените норми – за нов стил на анимация. Нашето разбиране, нашата концепция е, че в основата стои създаването на персонажи. Хората обикновено смятат, че първият образ в историята е бизонът, нарисуван в пещера. Но според мен това не е вярно. Съществуват много тези, че първите изображения са били съвсем различни – например камък с гравюра, който е служел като талисман или обект със символично значение. С други думи, става дума за духовна връзка с невидимото, с онова, което не можем да видим пряко. А персонажите играят ключова роля именно в това, а създаването им е универсална културна черта. Ние не се ограничаваме в медиите или в жанра. Интересуваме се от това, което се случва днес. Именно съдържанието ни отличава от традиционните анимационни среди.

Как се развива фестивал през годините?

Нашият фестивал не се е променил драстично през годините. Още от самото начало, когато го организирахме тук, в Берлин, той беше в подобен мащаб – може би наполовина по-малък в сравнение с днешния. Още тогава присъствието беше в рамките на 500 до 800 души. Така че не сме нараснали значително. Аудиторията на Pictoplasma винаги е била предимно международна – основно хора, които не са от Германия. Това, което действително се промени, е визуалната култура и разбирането на публиката за понятието персонаж. Когато в началото говорехме за персонажи в Европа, хората често не разбираха за какво изобщо става дума. Разбирането тогава беше, че персонажи съществуват в книгите – в литературата, в художествената проза. Може би и в комиксите, във филмите, в анимацията. Но например видеоигрите изобщо не бяха част от разговора за мнозина.  А идеята, че персонажът е водещ, а не просто елемент от по-голяма система – това въобще не беше разпространено мислене по онова време. Хората често реагираха с изненада: “Персонажи? Но нали говорим за тази книга, а в нея има персонаж…“ – те не разсъждаваха в посока, че персонажът може да бъде самостоятелен културен образ. А това, се промени напълно. Помислете само за всички филми на Marvel, които се появиха. Не става дума само за един филм – това е цяла вселена. Спайдърмен, например, е персонаж – такъв е бил и преди 20 години, но днес много повече хора възприемат Спайдърмен или всички тези герои, миньони и други като самостоятелни културни фигури.

Лектори издание 2025: Fromm Studio

Звучи сякаш днес е по-лесно да се организира Pictoplasma, тъй като има по-голямо разбиране за темите, които представяте. Така ли е?

Не, по-скоро беше по-лесно преди години. Тогава имаше усещане за ясно изразена позиция – нещо като: „Чуйте, вижте, имаме какво да кажем.“ А днес – то е очевидно. Същото важи и за анимацията. Преди години анимацията изглеждаше съвсем различно, а ние бяхме едно от малкото места – не единственото, но едно от малкото – които представяше нови стилове. Анимационните фестивали преди 25 години показваха предимно традиционни неща – или детско съдържание, или класически независими филми с психологически наратив. Но например никой не показваше motion graphics. Ние бяхме едни от първите, които ги представиха на фестивали и ги съчетаваха с анимационни филми. Сега това се прави от всички.

Така че, в известен смисъл, беше по-лесно да си отстояваш позицията преди 20 години, когато бяхме част от ъндърграунда и се движехме нагоре. А сега е по-скоро: „Добре, може би вече можем и да спрем – мисията е изпълнена.“ И това също би било напълно приемливо. Понякога понякога си казваме: „Добре, правим го, но не става по-лесно.“ А друг път ни се струва, че може би живеем в исторически момент и все още имаме какво да кажем – постоянно откриваме нови хора, медиите и жанровете се променят, но въпросът за създаването на персонажи остава валиден. 

Коя е вашата публика и как успявате да привличате по-младите поколения? 

Продаваме около 500 билета и 70 процента от публиката не са германци. Възрастовият диапазон е между 25 и 50 години. Бих го обобщил така: три четвърти от присъстващите са създатели, а една четвърт – продуценти, скаути за таланти от компании като Disney, Duolingo и др. Те идват от медийни канали, рекламни агенции, агенции за илюстрация и т.н. Винаги излизам на сцената и си мисля: „Всички са тук. Всяка година.“ Само около 10 – 15 процента обаче идват всяка година. Останалите идват веднъж в един момент, после може би след няколко години отново. Посещението на Pictoplasma е доста скъпо – повечето хора не са от Германия, така че трябва да летят, да отседнат в хотел и то за няколко дни. 

Лектори издание 2025: Laser Days

Берлин като място за провеждане със сигурност също допринася за привлекателността на събитието. Каква роля играе града? 

Винаги сме се искали да съчетаваме в едно висока и ниска култура. Берлин беше изключително подходящ за това в началото. В първите години използвахме пространства, които не са стерилно чисти, но с професионална сцена и техническо оборудване. Целенасочено вкарвахме и субкултурни елементи – ъндърграунд партита, странни клубове… Винаги организирахме и галерийни турове из така наречените off spaces, в които всеки артист от фестивала имаше самостоятелна изложба. Имали сме по 20 изложби наведнъж. Времената вече са други. Ъндърграунд сцената изчезва или се професионализира и вече не е толкова лесна за сътрудничество. Клубовете ги няма. Нещата се променят. Въпреки това, що се отнася до имиджа, все още е по-лесно да се направи конференция в Берлин, отколкото в Хамбург, особено за чуждестранни гости. Берлин просто е по-привлекателен.

Лектори издание 2025: Murugiah

През годините обаче добавяте и нови места по света за провеждане на Pictoplasma? Каква е идеята ви зад това разрастване? 

Първо това беше Ню Йорк – в нашия златен период през първите години, когато всичко тръгна и започнахме да растем и усещането беше невероятно. Тогава просто решихме: „Добре, нека направим второ издание в Ню Йорк.“ И още първия път загубихме доста пари, тъй като наехме много скъп театър. Но пък на конференцията дойде човек от Parsons School и каза: “Това е страхотно – нека го направим в Parsons от следващата година.“ И така започнахме партньорство с Parsons. Уговорката беше, че няма да плащаме наем, а вместо това ще даваме безплатни билети за студентите.

След като Parsons се сблъска с някои затруднения, се включи SVA – School of Visual Arts – и сега сме с тях. Това партньорство е като модел за нас.

В Ню Йорк не сме нараснали драстично. Там фестивалът е може би наполовина по-малък, а и самата програма е много по-компактна. Провеждаме само конференцията – нямаме големи работилници или съпътстващи събития. Берлин е мястото, където каним всички да дойдат. А когато ние пътуваме, обикновено водим само един артист със себе си, но също така представяме и местни творци от съответния град. По-скоро става въпрос за свързване – събития за нетуъркинг, изграждане на общност. И това е нещо, което искаме да правим в различни градове. Имаме два модела. Единият е да търсим партньори и тогава дa организираме събитието заедно. А другият е да даваме лиценз при интерес, както се случи във Варна (бел. ред. През 2023 и 2024 се проведе Pictoplasma & бalkans във Варна), Копенхаген и Барселона, за което ние не взимаме пари.

Какви са водещите теми на събитието тази година?

В момента има две основни теми, независимо от персонажите. Едната е изкуственият интелект, а другата е тази ужасяваща, странна и объркваща промяна в глобалната политика – която, според мен, вече беше започнала да се усеща още преди Тръмп, но с неговото встъпване на власт стана още по-осезаема. Ние с Петър си зададохме въпроса – каква е връзката между всичко това и създаването на персонажи? Що се отнася до изкуствения интелект – отговорът е очевиден. За много творци това е плашещо, други го приемат с ентусиазъм. Много от нещата, които се появяват, са наистина ужасни, но все пак има хора, които използват AI по интелигентен начин. Ние просто искаме да изследваме тази територия и да открием една златна среда, в която използването му е смислено и не вреди на другите. Ще представим няколко артисти, които работят с изкуствен интелект и ще насърчим критичен разговор по темата. Поканили сме един професор от Цюрих – Roland Meyer, който е сериозен критик на изкуствения интелект – но не в смисъл, че го отрича напълно, а по-скоро го анализира и обяснява. И след това – японска изследователка Ruri Kawanami и германската изследователка Daniela Stöppel. Едната работи върху транскултурните източници в японското изкуство и поп културата, а другата говори за образите от 20-ти век – как са се разпространили и как са дали начало на нов визуален стил. И това, за мен, е особено интересно – тъй като идвам от академичната сфера. Любопитно ми е каква ще е реакцията на публиката на тези по-теоретични лекции. 

Лектори издание 2025: Craig & Karl

Какво е най-голяма постижение на Pictoplasma според теб и къде се виждате след 5 години – има ли бъдеще за подобни събития?

Най-важното е, че ние насърчаваме хората да работят в различна посока. Всеки прави своето нещо, толкова отворено, колкото иска. Но според мен ние успяваме да накараме творците да вярват в това, което правят. А в крайна сметка, това е най-важното за нас. Мисля, че най-същественото е, че все още сме тук, за да го правим – и че хората все още са с нас именно заради това. Мисля, че предизвикателството през следващите години ще бъде да предадем всичко това на други хора, които да го поемат. Затова организираме тези събития в различни градове също, защото смятам, че една възможна стратегия е да не се прави една голяма конференция всяка година, a да стимулираме малки проявления на Pictoplasma и да насърчаваме тяхното развитие. Мисля, че това е бъдещето за нас. Но нека първо видим какво ще се случи със света, защото може да се окаже, че ще трябва да се местим извън Европа.

Интервю Студио Комплект

Posted in визуална идентичност, дизайнери, събитияTagged Lars Denicke, PictoplasmaLeave a Comment on Pictoplasma: Единствен по рода си фестивал тогава и  сега

Анета Василева и Виктория Стайкова за Kicked a Building Lately?*

27.03.2025

В книгата Kicked a Building Lately?* Арх. Анета Василева събира различните теми, роли и формати на архитектурна критика през последните 15 години – при това напълно субективно и далеч не изчерпателно – единствено през личния си опит как може да се пише за архитектура. С оформлението на изданието се заема графичния дизайнер и арт директор Виктория Стайкова. Разговаряме с Анета и Виктория преди предстоящото на 7 април ново издание на Мелба срещи.

Анета Василева, фотография: Яна Лозева

Как се запознахте и имате ли други общи проекти?

А: С това ще изненадам и Виктория, но наскоро открих една поредица от имейли от есента на 2012 г., в която активно обсъждаме идеята студенти от НХА (с представител Виктория) да се включат в графичния дизайн на архитектурна настолна игра, която ние от WhATA да измислим за вече несъществуващия фестивал Sofia Architecture Week. После нещата се отлагат за Sofia Design Week 2013 (който също вече го няма) и в крайна сметка така и не се случват.

Но отвъд тези спомени всъщност с Виктория се познавам откакто преди няколко години направиха първо галерията, а след това и книжарницата за книги за дизайн и архитектура Аvrtikl и покрай многото събития, на които сме били заедно.

Анета, защо покани Виктория да се заеме с графичния дизайн на книгата? Как протече съвместната ви работа?

А: Много е лесно и приятно да работиш с човек, който има отношение към архитектурата като дизайн. Отвъд дизайна на книгата като обект, Виктория има отношение към играта с шрифтове и абстрактните композиции на модернизма, които са в основата на най-мощните архитектурни течения на ХХ век, а също и фундамент на архитектурното образование още от времената на Баухаус. Стори ми се логично книга за архитектурата, която обаче работи предимно с думи, да разчита не на обичайните множество снимки, а на подобен тип елементи. Освен това много харесвам кориците, които тя направи за поредицата “Земното минало” на китайския фантаст Лиу Цъсин към издателство “Колибри”.

Виктория Стайкова

Виктория, кои са предизвикателството, с които се сблъска при работата по това издание? Как архитектурния профил на книгата повлия върху твоята ангажимент?

В: Предизвикателството в тази книга беше нейното комплексно съдържание и желанието ни да създадем издание, което надхвърля определението „просто книга за четене“. Различните медии – блог-постът, колонката и статията, които са основни за изданието – се превърнаха в градивните елементи на книгата и нейната структура. Архитектурният профил на изданието позволи един по-цялостен и монументален поглед върху книгата като обект – от носещите ѝ греди, до най-малките детайли, където всичко е подчинено на една логика.

Анета, каква е селекцията от текстове в книгата и защо?

А: Книгата всъщност проследява трите типа писане за архитектура за масова публика през последните две десетилетия. Краткото, бързо и достъпно писане от епохата на блоговете и Web 2.0, бавното, дълго и елитарно писане в традиционна медия за култура (например вестник “Култура“) и опитът за правене на архитектурна критика за всички в по-масова онлайн медия (като “Тоест”). Всичко това през моя субективен поглед на автор и в трите типа медии, опитващ се да комуникира проблемите на архитектурата и застроената среда с максимално широка публика. 

По какъв начин си взаимодействат дизайн и архитектура във вашето издание?

В: Дизайнът и архитектурата, според мен, са сходни дисциплини в смисъла, че за да изградиш крайния продукт, трябва да имаш много ясна представа за конструкцията на цялото. Също както една сграда, книгата има основи, скелет и съдържание. Това е нещо, което често убягва на хората – може би заради мащаба. Цялото издание има своя вътрешна логика, подчинена на един грид, върху който се опират всички дизайн елементи. Абсолютно всяка страница е създавана целенасочено, без автоматизация на дизайнерските процеси – с внимание към всеки детайл и с мисъл за това как трябва да функционира, за да се впише в цялото.

Какво вълнуващо ви предстои през следващите месеци?

А: Няколко са предстоящите неща при мен на пресечната точка на архитектура и дизайн. Предстои завършването на една много сложна откъм визуално и текстово съдържание книга за българската архитектура след Втората световна война, която беше в основата на изложбата ТОТАЛПРОЕКТ в РЦСИ “Топлоцентрала” през 2022 г. и която подготвяме с фондация “Ново архитектурно наследство”, Постстудио и дизайнерката Андреа Попйорданова. Както и работата ни по постоянната експозиция на историческия музей в Димитровград, отново с НАН, след конкурса, който спечелихме през март тази година. Тук ще работим с голям екип от дизайнери, начело с Иво Димитров. 

–> Очакваме ви на 7 април, понеделник, в Сабале (ул. Бенковски 11, София). Вратите отварят в 18:30. Следете новини във Фейсбук страницата.

Posted in визуална идентичност, дизайнери, проекти, събитияTagged български дизайн, визуална идентичност, мелба срещи, събитияLeave a Comment on Анета Василева и Виктория Стайкова за Kicked a Building Lately?*

Шесто издание на фестивала за дизайн МЕЛБА

11.10.2023

Броени дни остават до шестото издание на фестивала за дизайн в София МЕЛБА. Между 2 и 12 ноември посрещаме изтъкнати представители на дизайн сцената от Европа в еднодневен симпозиум с лекции, поставяме на фокус колаборацията на български дизайнери и производители през изминалата година и въвличаме публиката в изложби, дискусии и класове. Разгледайте всички подробности около програмата и участниците на фестивалния ни сайт и непременно добавете в календара си посещение на:

Oткриването на изложбата Обект на взаимовръзки. Преглед на българския дизайн 2023 на 2 ноември от 18:30 ч. в КО-ОП (бул. „Янко Сакъзов“ 17). Изложбата поставя фокус върху взаимодействието между дизайнери и производители, като внимателно разглежда специфичния потенциал и документира производствения процес на създаването на нови дизайн обекти през диалог и сътрудничество. Куратор е Дима Стефанова, дизайнер и културен предприемач, отдаден на проекти в областта на дизайна, изкуството и социалните иновации. Тя е основател на образователната платформа Know-How Show-How, която насърчава обмена на знания и алтернативни методи на учене. Филип Бояджиев е автор на експозиционния дизайн и визуалното оформление на изложбата. Вход свободен. Изложбата ще може да бъде разгледана до 12 ноември.

Фокус на фестивала и тази година е Международният симпозиум с изключителни в своята област специалисти, представящ микс от различни дизайн сфери в един ден. Прочетете повече за тазгодишните лектори на нашия уебсайт. Симпозиумът е на 4 ноември от 11:00 ч. на живо в зала 1 на „Топлоцентрала“ или онлайн.

Билети за симпозиума можете да закупите тук. Всички лекции са на английски език.

Тази година МЕЛБА предлага и разнообразен микс от ЕКСТРИ:

За втора поредна година международният фестивал за дизайн МЕЛБА включва в програмата си изложбата “Дипломен проект”, която презентира дипломни работи на студенти в различни сфери – от скулптура, през дизайн и илюстрация, до сценография и мода. Изложбата цели да представи както многообразието в похватите, медиите и темите, които вълнуват младото поколение днес, така и да обърне поглед към начина, по който то осмисля утрешния ден.

Тази година изложбата фокусира вниманието върху Радина Йотова, визуален артист в полето на дигиталните изкуства. В рамките на изложбата „Дипломен проект“ Радина ще представи видео инсталацията Now You See Me: Re-Appropriating the Visual Landscape of Our Digital World, с която се дипломира в специалност „Графичен дизайн“ от Кралската художествена академия, KABK, в Хага през 2022 г. Интерактивната видео инсталация приканва посетителите да влязат в ангажиращо сетивата пространство и да се включат в провокативния експеримент, разглеждащ абсурда, който възниква в опита да се имитира човешкото възприятие с алгоритми.

Изложбата може да бъде видяна между 2 и 12 ноември в галерия УниКредит Студио (пл. „Света Неделя“ 7, София) в делнични дни между 8:00 и 18:00 ч. Официалното представяне на изложбата ще бъде на 7 ноември, вторник, от 18.00 ч.

За първа година фестивалът за дизайн MELBA включва в програмата си резиденция за дизайн, организирана от Комплект в партньорство с Унгарския културен институт Лист в София. Резидентната програма е ангажирана със създаването на повече пространство за изследване, мислене и критика в областта на дизайна, като предоставя условия за създаване на нов дизайн проект, вдъхновен от София като база, работна среда и лаборатория за нови идеи. Дизайн резиденцията на Комплект предоставя възможност за срещи и осъществяване на обмен и устойчиви контакти с колеги от България и местната творческа общност.

След внимателна селекция на млади, съвременни унгарски дизайнери от различни сфери, Комплект се спира на графичната дизайнерка и илюстраторка от Будапеща Ката Моравски, която в рамките на три седмици ще се потопи в проучване на местния контекст заедно с графичния дизайнер Ричард Лакоси. Резултатът от работния ѝ престой ще бъде представен в изложба, която пресъздава впечатленията ѝ в нов визуален проект по време на шестото издание на фестивала за дизайн МЕЛБА. Изложбата ще бъде открита на 3 ноември, петък, от 17.00 ч. в галерията на Унгарския културен институт в София  (ул. „Аксаков“ 16) и ще може да бъде видяна до 12 ноември в делнични дни между 10.00 и 17.00 ч.

Изложбата Just Once: Избрани проекти на Studio Najbrt проследява пътя на визуалния език и изследва промените, разнообразието, иновативните подходи и свободата в изказа, които бележат творчеството на студио Najbrt, едно от най-известните и успешни чешки студия за графичен дизайн, основано през 1994 г. от Алеш Найбрт и Павел Лев в Прага. Тя прави рекапитулация на някои от ключовите им работи и визуални принципи, като разглежда вдъхновението им от изкуството, шрифтовете, които са проектирали, и сътрудничеството им с фотографи като Йозеф Куделка. Експозицията разглежда също устойчивостта и широкото въздействие на живата, отличителна и пъстра работа на Studio Najbrt и обединява широк спектър от лога, плакати, дизайн на книги и други проекти.

Изложбата се открива на 3 ноември, петък, от 18.00 ч. в галерията на Чешкия център (ул. „Раковски“ 100) и може да бъде разгледана в рамките на фестиваа в работни дни между 13.00 и 18.00 ч.

Световният ден на добротата (World Kindness Day) се отбелязва всеки 13 ноември от 1998 г. насам. Италианското студио за типография Zetafonts го отпразнува с изложба с плакати, събрани след отворена покана. Тази година в апела им за смислени и отстояващи доброто послания се включват 180 дизайнери, типографи и илюстратори от цял свят. Инициативата носи на Zetafonts златен Indigo Design Award за 2023 в категорията интегриран графичен дизайн за социална промяна. Fight for Kindness в София показва селекция от вдъхновяващи творби на местни и международни творци.

Изложбата може да бъде разгледана в рамките на фестивала (02 -12.11.2023) в Coffee Syndicate (ул. „Московска“ 3, София) от понеделник до петък между 8:00 и 20:00 ч., а в събота и неделя от 10:00 до 20:00 ч.
 

Елемент от партньорското ни съдържание е изложбата Хърватски дизайн Х, представяща най-доброто от съвременния хърватски дизайн за последното десетилетие. Тя пристига в България благодарение на Загребската седмица на дизайна, като кураторската концепция (Тина Маркович и Даниел Томичич) е да се представят продукти, които все още не се предлагат на българския пазар. Селектирани са двадесет и един изложители, които предлагат завладяващ поглед към живия и динамичен свят на хърватския дизайн.

Откриване: 1 ноември, сряда, 18.30 ч. / Espace PORT A, ул. „Триадица“/ Изложбата може да бъде разгледана до 12 ноември включително всеки ден между 15:00 и 19:00 ч.

Изложба, организирана от списанието за дизайн, интериор и архитектура MD, представя реални продукти на някои от най-талантливите съвременни български дизайнери, работещи в България и чужбина в периода след 2000-та година. Част от показаните продукти в изложбата са отличени с най-престижната международна награда за дизайн Red Dot. Обектите са част от включените в първата книга за съвременен български продуктов дизайн през 21 век на издателство „Бисмар“, която излезе през април 2023 г.

Поредицата МЕЛБА УЧИЛИЩЕ продължава с образователен клас за проактивни дизайнери с водещи Мая Лалич, архитект, основател на мултидисциплинарната културна платформа и фестивал Mikser, и съосновател на Young Balkan Designers, регионална платформа, която цели да открива, развива и насърчава творческите таланти от Балканския регион в областта на устойчивия дизайн; и Йелена Матич, мебелен и интериорен дизайнер и съосновател на Young Balkan Designers.

Класът е подходящ за студенти и/или професионалисти в областта на мебелния/индустриалния/продуктовия дизайн или архитектурата. Участниците ще разгледат дизайна като стратегическа и динамична дисциплина, която изисква проактивно мислене, адаптивност и цялостен подход. Тематичните фокуси в рамките на уъркшопа са:

  • Дизайн конкурси: задълбочен преглед и анализ на различни международни конкурси за дизайн: категории и критерии при подбора на финалисти; изграждане на умения за проучване и идентифициране на подходящи конкурси въз основа на интереси и опит;
  • Създаване на убедително портфолио: стратегии за подреждане и представяне на печелившо портфолио (с персонализирани насоки);
  • Разработване на концепция: техники за генериране на уникални и иновативни дизайн концепции;
  • Възможности за колаборация с международни професионалисти в бранша;
  • Изграждане на стратегическо дизайнерско мислене;

Всички подробности за записвания и подробна програма на класа (10.11., петък, 10:00 – 16:00 ч.) ще намерите ТУК.

В рамките на шестото издание на фестивала за дизайн МЕЛБА споделеното пространство за ръчен ситопечат Sito Studio организира:

  • Работилница за напреднали в ситопечата с водещ Диего Мена (Испания), дизайнер, илюстратор и основател на MULTIPLE EDITIONS – студио за ситопечат и продуциране на изкуство, специализирано в печат на висок клас лимитирани серии от съвременни автори.
  • Работилница за ризо печат с водещ Оскар Гинтер от парижкото студио Qiuntal Atelier. Оскар ще разкаже за тънкостите на този печат, като обучението изследва новите възможности в сферата на артистичния печат и е насочено към художници, дизайнери и илюстратори с интерес към печатните технологии.

Нямаме търпение да споделим с вас това, над което работим през последните месеци!

С голяма благодарност към всички наши партньори!

Posted in визуална идентичност, дизайнери, продуктов дизайн, събитияTagged архитектура, графичен дизайн, дизайн, международен симпозиум, мелба 2023, продуктов дизайн, типографияLeave a Comment on Шесто издание на фестивала за дизайн МЕЛБА

Студио PUNKT за добрия дизайн и визуалната идентичност на МЕЛБА 2022

21.11.2022

Повече от 15 години студио PUNKT разработва бранд идентичности, илюстрации, шрифтове и концептуални комуникационни кампании за клиенти от цял свят. Екипът се старае да превръща идеите в реални, автентични истории, разказни през деликатен визуален език и чрез различни медии.

Именно студио PUNKT застана зад визуалната идентичност на петото издание на фестивала МЕЛБА 2022. Разговаряме с тях за дейността им, за предизвикателствата в занаята, интересните проекти и повратните точки в работата на графичния дизайнер.

Представете с няколко думи студио PUNKT.

Ние сме креативно студио, което работи в екип от 7 човека, разпределен между Пловдив и София. Наоколо сме от вече 15 години и до сега не сме спирали да бъдем мотивирани и да се опитваме да променяме по малко света около нас към по-добро. 

Фестивал НОЩ-ПЛОВДИВ 2015

Как се сработихте като екип и по какъв начин функционирате като такъв вече 15 години?

По естествен път. С всеки следващ проект задачите стават все по-интересни и изискващи по-разнообразни подходи. Екипът се попълва постепенно с колеги и всеки добавя от своя характер в общия облик на студиото. Достатъчно гъвкави сме и често се налага в един проект някой колега да замести друг и да продължи работата в своя стил, но това винаги досега ни е отнасяло в правилната посока. Освен това непрекъснато разчитаме и на широката си мрежа от добри партньорства и връзки с колеги, когато усетим, че нашата експертиза не е достатъчна.

Fine Acts: годишен доклад 2021

Какво представлява актуалната визуална идентичност на фестивала МЕЛБА и какво искахте да комуникирате с нея?

Не е за първи път да правим фестивална визия, но за първи път ни е да е за дизайн фестивал. Голям процент от публиката на такова събитие са наши колеги, дизайнери, хора с висока визуална култура.

Решихме да поемем риск с идеята и да зададем по провокативен начин въпроса: Колко е лесно да бъдеш дизайнер през 2022?

Това постигнахме преди всичко с цветовете #FFFF00 и #FF0000 (за тези, които не четат HEX, това е най-евтиният, най-лесният и най-ефективният начин да привлечеш внимание) плюс непропорционално разтеглени форми и бързи, “тефтерни” моливни рисунки.

Друго, което ни вдъхнови, беше първата визия на фестивала, изготвена от NEXT-DC (дигиталната агенция, която е the mastermind зад всички яки визии на МЕЛБА досега). Искахме да направим препратка към това, което тази първа визия много успешно успя да комуникира – едно сладко, разнообразно, вкусно и classy преживяване.

Материали за МЕЛБА 2022, подготвени от студио PUNKT 🙌

Какви бяха основните творчески предизвикателства, които срещнахте в процеса на работа по визуалната идентичност за МЕЛБА 2022?

Предимно колко надълбоко можем да пълзим в заешката дупка. Имахме голямо опасение най-вече за уебсайта на фестивала, че в UX смисъл ще стане прекалено недостъпен. След няколко теста обаче мислим, че стигнахме до добър баланс.

Къде намирате доза вдъхновение, когато идеите забуксуват?

В екипа сме достатъчно различни характери и всеки има своите интереси. Когато сме заедно, рядко се случва идеите да забуксуват, защото през повечето време се вдъхновяваме взаимно. Отделно имаме един солиден архив от най-готините брошури и флаери, който всеки от нас е събирал, когато е бил някъде в чужбина. Понякога се случва някой от нас да се зарови вътре и неусетно това се превръща в един тиймбилдинг, в който всеки споделя свои впечатления или спомени от едно или друго място.

Резидентна програма ADATA AiR в рамките на Пловдив 2019

Къде можем да ви намерим, когато не работите?

Обичаме природата и при първа възможност бягаме натам. Но това съвсем не означава, че в тези часове не работим, просто не ги таксуваме.

Кой е най-ценният урок/мото за един графичен дизайнер?

Както без гумичка не можеш да станеш художник, така и без Cmd+Z (за Windows потребителите – Ctrl+Z) не можеш да станеш дизайнер.

FINE ACTS: annual report 2021
Регионале – пътеводител за туризъм и култура
  • WRONG FEST 2021
  • 100% Plovdiv
  • Frik&S beer
Posted in визуална идентичност, дизайнериTagged melba 2022, български дизайн, визуална идентичност, графичен дизайн, дизайн, интервю, Мелба, студио PUNKTLeave a Comment on Студио PUNKT за добрия дизайн и визуалната идентичност на МЕЛБА 2022

МЕЛБА СРЕЩИ 18

30.09.2022

Осемнадестото издание на утвърдения формат МЕЛБА СРЕЩИ представя илюстратор на книги, графити артист и екипа зад сгъваема оригами бутилка. Присъединете се към нас в креативното пространство за събития Тhe Steps в София на 11 октомври, вторник, от 19:00ч. Входът за събитето е свободен.

Лекторите в МЕЛБА СРЕЩИ #18

Мира Мирославова е илюстратор на детски книги и визуален артист. Родена и израснала в София, Мира завършва текстилен дизайн и визуално изкуство в Манчестър, Великобритания. Любовта ѝ към илюстрациите започва още в ранна възраст, а стилът ѝ е повлиян от смесица от класически приказки, мистични гори, стари филми и анимации. Обича да експериментира и да намира вдъхновение на неочаквани места по пътя към създаване на илюстрации за книги, комикси, корици и списания. Сред заглавията, излизали с нейни илюстрации, са „Принцесешки истории“ на Катя Антонова; „Нявгабъде“ и „Включи нощта“ на Рей Бредбъри; „Приключенията на Лиско по море“, „Лиско в гората“ и „Лиско при квадратните същества“ на Борис Априлов; „Приказка за долната земя“ на Ирена Първанова; „Дракончето Ринти“ на Доника Ризова. Мира е илюстратор към нюйоркската The CAT Agency, специализирана в работата с илюстратори на детски книги.

На МЕЛБА СРЕЩИ 18 Мира ще разкаже за работата си по книгата „Where you’ve got to be”, която беше представена по-рано през септември на Медисън Авеню в Ню Йорк и ще разкрие повече детайли за работата с чужда агенция.

Николай Петров GLOW е независим графити артист и дизайнер. Завършва „Рекламен дизайн“ в Националната художествена академия, като в последните години се фокусира върху изследването на цветовете, тяхната взамиовръзка и въздействието им върху публиката и пространството. Работите му говорят на абстрактен език, а разпознаваемият им стил е базиран на смели композиции, ярки цветове и геометрични форми. Николай участва в редица фестивали за графити изкуство и множество групови изложби в страната и чужбина. Автор е и на четири самостоятелни изложби. GLOW е първият графити артист, който през 2020 г. създава стенопис в атриума на Квадрат 500 по покана на Националната галерия.

Най-актуалният и мащабен проект на GLOW е Good Game / Добра игра – баскетболно игрище и зона с две маси за тенис в София. В рамките на МЕЛБА СРЕЩИ 18 той ще ни разкаже за процеса зад трансформирането на публични пространства и в частност за работата на терен по положителната трансформация на баскетболното игрище.

Радина Попова и Петър Захаринов са лицата зад DiFOLD, които разработват технология на сгъване на пластмасови контейнери за многократна употреба, която предлага зелени алтернативи в бита и логистиката. Двамата имат различни пътища преди общите им интереси в зелените иновации да ги срещнат. Радина завършва маркетинг в Англия и работи в рекламна агенция, а след това прави магистратура по иновации и предприемачество в Барселона. Петър пък завършва архитектура в УАСГ в София, след което работи няколко години в архитектурно студио. В крайна сметка се насочва към работата като продуктов дизайнер.

Те ще представят пътя на оригами бутилката за многократна употреба – от избистрянето на концепция, моделиране и 3D принтиране, през предварителното производство, до крайната цел – масовото производство.

Отново си партнираме с Fashion Days, заедно с които подготвяме вече превърналата се в традиция малка изненада-подарък за публиката по дизайн на любими наши творци!

Организатор и автор на формата е Studio Кomplekt. Събитието се случва с подкрепата на Fashion Days и Национален фонд „Култура“.

МЕЛБА СРЕЩИ 18 е на 11 октомври, вторник, от 19:00 ч. в The Steps с вход свободен – следете Facebook страницата ни за подробности.

Posted in визуална идентичност, дизайнери, продуктов дизайн, социален дизайн, събитияTagged difold, glowe, български дизайн, графичен дизайн, илюстрация, мелба срещи, продуктов дизайнLeave a Comment on МЕЛБА СРЕЩИ 18

Rosie Eisor в блиц преди МЕЛБА СРЕЩИ 17: Посланията на новите ми килими са резултат от колаборация с български поети

30.05.2022

17-тото издание на МЕЛБА СРЕЩИ ще даде сцена на трима актуални местни герои на дизайна, свързани с дисциплините килимарство, графичен дизайн и илюстрация. 

На 2 юни от 19:00 часа почитателите на дизайна ще се срещнат в The Steps със студиото за графичен дизайн POSTSTUDIO, Rosie Eisor и София Попйорданова. 

Разговаряме с Rosie Eisor за новите й творчески страсти, малко преди срещата им с публиката на 2 юни.

Какво те накара да приемеш поканата за МЕЛБА СРЕЩИ 17?

Адски много се притеснявам да говоря пред публика и съм много хаотична. Участието ми би помогнало, или пък не – да преодолея това.

Как се насочи към килимарството?

С пандемията преосмислих приоритетите си, осъзнах, че животът е кратък и че не умея да оценявам малките неща и ги приемам за даденост. Реших да отдам време на мечтите си, да науча нови техники. Така се насочих към приложните изкуства и занаяти и започнах да правя килими.

Преди килимарството коя ти беше страстта?

Все още са ми страст илюстрацията, печатните техники, зиновете, музиката и пътешествията.

Какви са ти плановете за керамиката? 

В момента се уча и ми е много интересно. Нямам конкретен план за керамиката, но имам много идеи. Смесването на различни техники и материали, намиращи практическо приложение, ми допада.

Как избираш посланията за килимите?

За първия ми килим MAKE EVERY DAY A FUN DAY чух фразата по радиото, записах я и с години висеше до паролата за wi-fi.  Нещо като мантра ми е. А в най-новия ми проект, който ще развивам с времето, искам да колаборирам с писатели, поети и музиканти.

Вдъхновение намерих и в графит от улиците на София, който гласи Poetry Will Save Your Soul.

Posted in визуална идентичност, дизайнери, продуктов дизайн, проекти, събитияTagged rosie eisor, визуална идентичност, илюстрация, килимарство, мелба срещи, продуктов дизайнLeave a Comment on Rosie Eisor в блиц преди МЕЛБА СРЕЩИ 17: Посланията на новите ми килими са резултат от колаборация с български поети

POSTSTUDIO в блиц преди МЕЛБА СРЕЩИ 17: Мечтаем да създадем пространство с постоянна експозиция, посветена на Стефан Кънчев и българския дизайн

27.05.2022

17-тото издание на МЕЛБА СРЕЩИ ще даде сцена на трима актуални местни герои на дизайна, свързани с дисциплините килимарство, графичен дизайн и илюстрация. 

На 2 юни от 19:00 часа почитателите на дизайна ще се срещнат в The Steps със студиото за графичен дизайн POSTSTUDIO, Rosie Eisor и София Попйорданова. 

Разговаряме с POSTSTUDIO, малко преди срещата им с публиката на 2 юни.

Защо се съгласихте да участвате в МЕЛБА СРЕЩИ?

Благодарим за поканата от страна на студио Комплект — приятел и съмишленик на Постстудио откакто свят светува. Събитията, организирани в рамките на МЕЛБА Инициативи, са глътка въздух едновременно за професионалисти и за любители на дизайна и съвременното изкуство. За нас е радост да сме част от МЕЛБА СРЕЩИ и нямаме търпение да споделим за развитието на проекта Logo Room Stefan Kanchev.

Накратко какво трябва да знае масовата публика за дизайнера Стефан Кънчев и неговото наследство?

Стефан Кънчев е изумителен със способността си да одушеви един на пръв поглед обикновен графичен знак, да му придаде смисъл, да го превърне в разказвач на историята на неговия притежател, бил той институция, фабрика или личност.

Кънчев е известен с усета си към детайла. Неслучайно е определян от световни имена в дизайна като гений в сферата, конкретно – в създаването на запазени знаци. 

Твори с лекота и е изключително продуктивен не само защото е безкрайно талантлив, но и защото е безкрайно трудолюбив.

Всички сме виждали логата на БНТ, бензиностанции Петрол, Столичен куклен театър и на още много други организации, без да подозираме, че техен автор е един и същи човек: неслучайно наричан „Анонимният известен“. Затова смятаме, че все още има нужда да се показва творчеството на Кънчев, което да асоциираме и с неговата личност. 

Стефан Кънчев

Какво могат да си вземат модерните дизайнери от наследството на Стефан Кънчев?

Характерни за Кънчев са изчистените линии, простите форми и прецизната му работа, която до днес стои съвременно и актуално. Няма да е пресилено да се каже, че класическият му стил формира европейския, дори световния дизайн по времето на модернизма. 

Благодарение на продуктивността му и реализираното графично творчество в различни направления, той успява да създаде визуалната идентичност на България през втората половина на 20 век. Това, което нашето и бъдещите поколения можем да допринесем и научим от неговото дело, е ключово за сърханяване културната ни памет.

Изложбата Logo Room в Сеул

Разкажете ни за пътуващата изложба Stefan Kanchev Logo Room – с чия подкрепа се реализираше и какви бяха предизвикателствата?

Първите стъпки от процеса по създаване на книгата Logo Book, после и на изложбите Logo Room, започват в Германия, докато Магдалина Станчева, съосновател на POSTSTUDIO, подготвя дипломния си проект, посветен на Кънчев.

Събирането на снимки, документи и графични материали е търсене без край, което се оказва огромното предизвикателство, но и най-важната фаза преди систематизирането на архива и оформянето му в представително изследване.

Изложбата Logo Room Stefan Kanchev е показана в София, България (2009); Дюселдорф, Германия (2009-2010); Краков, Полша (2010) и в Сеул, Корея (2012) като реализацията ѝ и самото пътуване през годините се осъществява със собствени средства, без допълнително финансиране.

Докъде може и мечтаете да стигне проектът за Стефан Кънчев?

Предстои да осъществим серия от събития в София и страната, в които да покажем части от експозицията Logo Room на места, свързани със Стефан Кънчев. Това е част от основната идея на кампанията ни Recollecting Future за партньорства с фирми и организации с негови лога. Вярваме, че по този начин от една страна популяризираме многогодишната им дейност, а от друга — вдъхваме нов живот на техните запазени знаци, дело на Кънчев. А и разказваме за това колко много от тях все още срещаме навсякъде около нас (само в центъра на София разпознаваме лога на Кънчев на поне 30 градски фасади).

Част от много смелите ни мечти е в един момент да можем да създадем и пространство с постоянна експозиция, посветена на личността и архива на най-изявения ни приложен график, но и място-символ на съвременния български дизайн. Усилено работим в тази посока и се надяваме да успеем.

Posted in визуална идентичност, дизайнери, продуктов дизайн, проекти, събитияTagged български дизайн, визуална идентичност, изложба, комплект, мелба срещи, стефан кънчев, събитияLeave a Comment on POSTSTUDIO в блиц преди МЕЛБА СРЕЩИ 17: Мечтаем да създадем пространство с постоянна експозиция, посветена на Стефан Кънчев и българския дизайн

София Попйорданова в блиц преди МЕЛБА 17: Най-предизвикателното в самостоятелното издаване на книги е разпространението

26.05.2022

17-тото издание на МЕЛБА СРЕЩИ ще даде сцена на трима актуални местни герои на дизайна, свързани с дисциплините килимарство, графичен дизайн и илюстрация.

На 2 юни от 19:00 часа почитателите на дизайна ще се срещнат в The Steps със студиото за графичен дизайн POSTSTUDIO, Rosie Eisor и София Попйорданова.

Разговаряме със София Попйорданова, малко преди срещата й с публиката на 2 юни.

Защо се съгласи да участваш в МЕЛБА СРЕЩИ 17?

Аз лично съм от хората, които не обичат да говорят публично за себе си. Но осъзнавам, че за мен е ценно да представям работата си и извън моя личен кръг от познати и хора, за които съм сигурна, че следят проектите ми. И съм благодарна, че инициативи като вашата ме канят, за мен е истинска чест да бъда сред дизайнери и артисти, участници във вашите издания.

(Истината е, че моите близки ме убедиха, че трябва да приемам такива предложения и да се предизвиквам да говоря.)

Какво насочи интереса ти към рисуването на корици и оформлението на книги? Има ли следа в детството ти, която те е довела тук?

Израснала съм в семейство, в което силно са се ценили култура и изкуство, това е може би основополагащо за моето развитие. Имали сме възможност да се наслаждаваме на чуждестранни книги с илюстрации, както и множество чудни български издания.

Някак естествено се случи посоката да е към илюстрацията и оформлението на книги. Моята сестра Андреа Попйорданова и най-близката ни семейна приятелка Мила Янева, които бяха по-големи от мен, поеха първи по този път – бяха пример за мен и винаги съм се възхищавала на творенията им от малка. Може би това също ми повлия да се развия в същата посока.   

Художник на корицата и оформление: София Попйорданова

Участваш ли в общност от дизайнери в твоята дисциплина?
За момента не участвам в специфични общности, единствено поддържам връзка с много други илюстратори и дизайнери, които са ми близки. Това е някаква вид неформална общност може би. Контактът с други хора, работещи в същата сфера, е много ценен, а и развиващ идеи и посоки на мислене. 

В числа – по колко книги си работила до момента?
Може би по около 25 книги с художествена литература, издадени до момента. Тази година очаквам да излязат още осем заглавия, по които съм работила през последните месеци. 

Къде е най-голямото предизвикателство при самостоятелното издаване на книги?
Мисля, че най-предизвикателният момент е разпространението ѝ. Това включва разговори с всеки, желаещ да си я купи, подготовка на всяка пратка, разговори за цена и разплащане. Търсене и комуникация с книжарници и пространства, имащи интерес да я продават. Все моменти, които не са в натурата на един художник. 

Posted in визуална идентичност, дизайнери, събитияTagged български дизайн, визуална идентичност, илюстрация, мелба срещи, събитияLeave a Comment on София Попйорданова в блиц преди МЕЛБА 17: Най-предизвикателното в самостоятелното издаване на книги е разпространението

МЕЛБА СРЕЩИ 17 с POSTSTUDIO, Rosie Eisor и София Попйорданова

25.05.2022

17-тото издание на МЕЛБА СРЕЩИ ще даде сцена на трима актуални местни герои на дизайна, свързани с дисциплините килимарство, графичен дизайн и илюстрация. На 2 юни от 19:00 часа почитателите на дизайна ще се срещнат в The Steps със студиото за графичен дизайн POSTSTUDIO, Rosie Eisor и София Попйорданова.

POSTSTUDIO стои зад проекта Logo Room Stefan Kanchev. Повече от 10 години студиото популяризира графичното творчество на дизайнера Стефан Кънчев с книгата Logo Book и с изложбата Logo Room, реализирана в България и по света. Тази година проектът прерасна в кампанията Recollecting Future, посветена на съхраняването културното наследство на Стефан Кънчев.

Rosie Eisor е част от арт колектива Blood Becomes Water. Най-актуалният й реализиран проект е серия ръчно изработени килими с авторски дизайн и послания, всеки от които притежава сертификат за автентичност и регистрация в блокчейн. Проектът беше представен в изложбата “Преглед на българския дизайн 2021” в рамките на международния фестивал за дизайн МЕЛБА 2021. Напоследък Rosie експериментира и с керамика.

София Попйорданова е илюстратор, един от най-актуалните и продуктивни напоследък художници на корици и автори на оформление на книги. На МЕЛБА СРЕЩИ 17 София ще представи книгата, на която е автор и издател – Фрагменти / из Южна поща от Екзюпери /. Участвала е в множество изложби на тема корици и оформление на книги.

Всички гости на МЕЛБА СРЕЩИ 17 ще получат специален дизайн подарък, благодарение на Fashion Days. Събитието е с вход свободен за всички гости.

Организатор и автор на МЕЛБА СРЕЩИ е Кomplekt. Събитието се случва с подкрепата на Fashion Days и на Национален фонд „Култура“ по програма „Едногодишен грант“.

МЕЛБА СРЕЩИ 17 е на 2 юни, четвъртък, от 19:00 ч. в The Steps – следете Facebook събитието за подробности.

Posted in визуална идентичност, дизайнери, събитияTagged графичен дизайн, илюстрация, килимарство, комплект, мелба срещиLeave a Comment on МЕЛБА СРЕЩИ 17 с POSTSTUDIO, Rosie Eisor и София Попйорданова

СКРИТИТЕ БУКВИ

21.05.2021

СКРИТИТЕ БУКВИ – ГЛАВА ПЪРВА
През 2018г. на няколко места из София се появяват пейки с формата на 14-те  букви от кирилицата, специално тези без еквивалент в гръцката и латинската азбука – Б, Д, Ж, З, И , Й, Ц, Ч, Ш, Щ, Ъ, ь, Ю, Я. Всяка пейка е обвързана със стихотворение на съвременен български автор. Поставени из различни тихи и закътани кътчета, сред паркове и градини, за да образуват специални места за четене и срещи със съвременната българска поезия, тези градски мебели очароват моментално хората. Дотолкова, че получават различни аколади като Награда на журито за ярки постижения в областта на изкуството и културата на Столична община през 2018 г., участие в първото издание на сборната изложба “Преглед на българския дизайн 2018” (фестивалът МЕЛБА), а от 2019 г. комплектът букви тръгва и по света под името „Българските букви“. Гастролът им преминава през Париж, Берлин, Пловдив и Будапеща. От българското посолство в Рабат, Мароко, изработват свои пейки-букви по подадени скици. 

Ансамбълът от букви-пейки умишлено се поставя в определени части от градовете, в които гостува, за да послужи като убежище от динамиката на улицата и да бъде литературно-поетична платформа, популяризираща българската писменост. Както е заложено още в началото на описанието от самите автори, „Скритите букви“ е пресечната точка между типография, поезия и градска среда. Автори на проекта са Тодора Радева, Боряна Зафирова и Кирил Златков.

„Навсякъде слагахме табели с преводи на съвременна българска поезия и кратка история на кирилицата. Направихме специални поетически четения в Берлин и Пловдив. Проектът ни успя да стигне до много хора, да пресече ежедневните им пътища и, надявам се, да ги изкуши да четат повече съвременна българска поезия.“ споделя Тодора Радева. В основата на проекта стои идеята на художника Кирил Златков, а цялата визуална идентичност тръгва от шрифта му „Комета“. Той е и основата за разработването на самите пейки като 3D варианти на буквите. Техните конструктивни схеми са дело на арх. Иван Иванов. Логото в този първи етап от „Скритите букви“ през 2018 г. е на Велина Мавродинова, а сайтът на „Редизайн“. 

СКРИТИТЕ БУКВИ – ГЛАВА ВТОРА

След толкова силен локален и международен интерес за инициаторите на проекта е ясно, че буквите трябва да бъдат обновени и развити. Получават такъв шанс в края на 2020 след финансиране по няколко големи национални културни програми. Избират да се доверят на Студио FRANK (Костадин Кокаланов и Албена Лимони) с няколко конкрентни задачи – да се разработи мърчандайз, да се оформи поетическата антология, да се изрисуват новите пейки-букви, за да стигнат до същностната им нужда – цялостна нова визуална идентичност, която да съчетава в себе си трите важни елементи на идеята – типография, поезия и градска среда – и която да побира цялото многообразие и различни посоки на проекта. Екипът на FRANK успява да реагира с отворен визуален език, който може да се пренася върху всякакви елементи.

Новият етап от живота на буквите е разкрит пред публика на 11 май 2021 пред Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ със специално събитие – Визуално-поетичен маршрут с участието на съвременни български писатели. През месец спетември отново там ще е премиерата на поетическата антология „Скритите букви“, заедно с 3D мапинг върху фасадата на библиотеката. Но днес, 21 май, те заминават за Брюксел заедно с още четири пейки – Б, Й, Ъ, Я.

„За мен водещо в целия проект е възможността за среща със съвременната българска поезия. При това – неочаквана среща по всекидневните маршрути на хората. Литературата придава ново измерение на идеята,  защото именно поетите са най-добре работещи с езика. А буквите сами по себе си не означават нищо, ако не образуват думи и смисъл,“ мотивира инициативата си Тодора Радева. За нея най-важният урок от този проект е – че е възможно! „Възможно е да се преодолеят административни пречки; да се балансира между различен тип творци и изпълнители; да се работи едновременно с национални институции, местни и международни партньори; да се създаде дълъг, устойчив и развиващ се във времето проект.“

Проектът ще продължава да живее на страницата hiddenlettersbulgaria.com. Предстои и представяне на поетическата антология на фона на 3D мапинг с Полина Герасимова от Poliforma, както и целия мърчандайз към проекта – картички, тефтери, тениски, торби, принтове и плакати.

ДИЗАЙН БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ – РАЗГОВОР С КОСТАДИН КОКАЛАНОВ, СТУДИО ФРАНК

Разкажи ни за дизайн концепцията зад новата визуална идентичност: Приемането ни по начало в екипа като партньори, а не като доставчици, доведе и до дадения разултат, който наблюдавате, защото бяхме оставени напълно свободно да направим своя интерпретация на основния смисъл на проекта, а именно „пресечна точка между типография, поезия и градска среда“. Това, което виждате, е съвместното съществуване на три групи от визуални елементи при правила, които варират или тотално са нарушени на моменти. Групите са 1). равнинни проекциии в изометрия на обемните букви от различни гледни точки, които най-често са части от траектория, която „наблюдателят“ описва около тях 2). Фрагменти от фотографски документи, архиви от няколко града в Европа, направени в продължение на много години от фотографът и много близък приятел на студиото  – Десислав Лилков, както и 3). Ръкописни следи, шарки, които представляват графични резонанси на градската картина. 

За нас беше важно да развием отворена система, която може да генерира множество резултати върху няколко основни принципа. Така една от опорните точки на графичния дизайн на „Скритите букви“ е и монохромната гама и изборът на един доминантен цвят, което пък беше напълно субективно и произлиза от възхищението ми към цветовете, които изникват преди залез. Тогава зелените тонове са особено дълбоки и сложни, а, нека кажем, това синьо-лилаво е в сенките на сградите и улиците.

Как протече самия процес на работа? Има важен аспект в този проект и той е, че знаците от Kometa Heavy са в основата на смисъла му. Пейките все пак са екструдираните му знаци. Проектът существува около популяризирането на кирилицата и българската култура, така че Kometa Unicase Heavy ( https://bit.ly/3tSLa07 ) беше една от дадености, с които трябваше да боравим. Тогава някъде се попитахме „А няма ли да е смислено тогава, ако графичната идентичност на проекта всъщност е комбинация на съдържанието от три източника, което да е буквалката илюстрация на описанието му?“. Така че колкото повече мислехме в тази посока, толкова повече започвахме да вярваме, че точно това трябва да се проучи и има смисъл да бъде така.

Директно се обърнах за фотографски материал към Десислав, който познавам от много години вече и чиято работа чувствам толкова близка, че сякаш е това, което аз бих направил, ако боравих с неговите изразни средства. Той ни предостави фрагменти от архивите си, между които има голям времеви диапазон. Примерно, софийските кадри са от преди повече от десет години и присъстват сгради, които вече не съществуват (композицията с буквата Щ показва тухлената сграда до Гьоте Институт на бул.Дондуков).

Калиграфските композиции всъщност са по-точно ръпокисни шарки, защото нямат претенция за някакво изящно изпълнение, отколкото беше важно повече да носят усещане за свободен почерк. Бяха създадени множество композиции и се групираха с фотографските фрагменти в търсене на интригуващ сбор. Сякаш написаното е в резонанс с видяното.

Проекциите на обемните букви, както споменах, са променящата се гледна точка към обекта при движение около него. Това маркира отрязък от време, в който зрителят и обектът пейка са във връзка.

Държахме резултатът да е комбинация, а не смесица от отделните си части и всяка група да съществува отчетливо.

 

По какъв начин си сътрудничихте с останалите артисти и поети, участващи в проекта? Най-вече имах близка връзка с конструкторите на новите пейки от http://woood.co/ както и с Боряна Зафирова, която отговаря за художествената част и изработката на новите мебели. Беше планирано аспекти от графичния стил да бъдат адаптирани върху обемните букви, така че там имаше множество идейни и технически въпроси, които трябваше да решим. Два дни плътно бях с тях в работилницата, за пренесем фрагменти от една от ръкописните шарки по обема на пейките. Винаги е приятно да работиш по реална физическа реализация. Друго подобно приятно усещане е да вземеш реализирани печатни материали и да помиришеш мастилата и да видиш как се държат на светлина. Лилавият цвят беше намерен и по pantone и по RAL, но за самите пейки решихме все пак да сме по-сдържани, нищо че графиката им е доста интензивна.

Какво ни предстои да видим и преживеем с новата идентичност на Скритите букви? Реализациите по проекта са в началната си фаза все още, комплектът пейки предстои да се завърши и да поеме по пътя си, за да се върне на есен в София, когато ще има премиера на поетична антология, по която работим в момента. Също така за септември https://poliforma.net/ ще разработят mapping на Националната библиотека, който също ще взаимства логики от нашата работа. Ние също сме любопитни за оживяването в движение на проекта, защото всъщност той логично трябва да съществува в движение. Тодора по начало искаше да развием серия от качествено произведен и функционален мърчандайс, така че предстоят още реализации. Два дизайна за тениски бяха произведени в ограничена серия, но сега се организира по-голям тираж. Заедно с lodkata.com ще бъде създаден и тефтер или серия от тефтери, които да носят тяхното високо качество и нашите дизайн решения. Все пак всички тези идеи са план, по който работим, но не са факт все още.

Имаше ли творчески идеи, които не успяхте да реализирате и от които трябваше да се откажете? Разбира се, винаги има. Дори през годините има едни и същи идеи, които така и не могат да се реализират заради време и бюджет. Не само за проекта сега, а принципно. Когато имаш изяснена концепция, е лесно да започнат и свободните мечти „а какво щеше да стане, ако примерно…“ и така нататък. Все пак по начина, по който партнираме с екипа на проекта, си мисля, че нещата са в процес на разработка и могат да се появят нови реализации, за които не сме говорили до сега. Да видим.

 

Фотографии и визуализации: Архив Скритите букви

Posted in визуална идентичност, проекти, събитияTagged дизайн, поезия, скритите букви, студио франкLeave a Comment on СКРИТИТЕ БУКВИ

Какво се случи по време на третата фестивална Мелба

30.11.2020

Времената задължават, а гъвкавите — оцеляват. Изправени пред предизвикателството дали да осъществим третотo издание на фестивала за дизайн в София МЕЛБА в хибридна форма или да пропуснем годината, всъщност без драматично колебание се впуснахме в това ново приключение. Въпреки липсата на живия контакт с вашите лица, публиката, която реагира и окуражава в залата, отчитаме и положителните страни на ситуацията. Успяхме да отворим платформата си за повече дигитално и интерактивно съдържание и да архивираме и представим всеки един от съдържателните елементи чрез аудио-визуални формати, към които да се връщаме и преглеждаме отново. Онлайн реализацията на симпозиума даде шанс за включване на публика извън София. Благодарим на всички, които ни следят, подкрепят и пращат насърчение да продължим с делата си и вбъдеще. Амбицията на фестивала като част от дизайн инициативите МЕЛБА е да продължава да надгражда своя принос за обмен на знания и да въвлича публиката във вълнуващи преживявания, свързани с темата дизайн, и неговите отражения в ежедневието ни.

През последните три години фестивалът се превърна в платформа за изява и срещи на визуални творци и въпреки трудностите на 2020 събитието съумя да предложи интерактивност и високо стойностни просветления относно състоянието на света през призмата на дизайна. Ето накратко как:

МЕЖДУНАРОДЕН СИМПОЗИУМ
В духа на мотото да миксираме смислено различните проявления на добрия дизайн поканихме петима изключителни визуални творци — Chris Haughton, Lucie Koldova, Max Siedentopf, Paula Zuccotti и Verònica Fuerte / Hey. Всеки един от тях покри по откровен и увлекателен начин своя професионален път и даде повод за размисъл относно важни теми като как се развива творческия потенциал, лични спрямо поръчани проекти, устойчивост и съпричастност към различни общности, прилагане на въображение и смелост в трудни моменти, хуманност и любопитство към света. Следете нашите Facebook и YouTube канал, където постепенно ще качим четири от петте лекции за свободно гледане.

ТРИ ИЗЛОЖБИ
Превърналата се вече в традиционна изложба ПРЕГЛЕД НА БЪЛГАРСКИЯ ДИЗАЙН за разлика от предходните постави темата Нови модели на ежедневие като обединяваща и задаваща посока при подбора на десетте реализирани проекти в последната една година. Те чертаят оптимистични и устойчиви посоки при производство и консумация, възпитават уважение към наследство, занаяти и висока естетика. Изложбата направи опит чрез разнообразния и широк диапазон от теми да представи как дизайнът култивира по-добри условия за живот, обогатява ежедневието, кара ни да се чувстваме разбрани и подтиква към светли мисли относно бъдещето.

Тази година успяхме да разширим съдържанието си в посока международни изложби. В партньорство с Чешкия център и Посолството на Словакия предложихме поглед към удачно преформатиране на конституциите на двете държави. В изложбата Нарисувана конституция чрез радикална визуална намеса художественото оформление на документа е подменено от скучно към атрактивно и подканващо за запознаване със съдържанието му.

Тест Прес в Гьоте институт предложи фантастично визуално изживяване сред внимателно подбрани студентски печатни издания от богатия архив на дизайнера, колекционера и учителя в академията Герит Ритвелд Хенк Гронендейк.

ДИЗАЙНАТОН
Базиран на принципите на дизайн мисленето, този двудневен маратон на креативната практика доведе до създаването на реални дигитални продукти, готови да бъдат тествани с публика. С пряко включване от Берлин Анелия Кюркчийска и Феликс Каполка работеха стегнато, сърцато и професионално с участниците, за да изведат две удачни и реални решения за мобилни апликации за по-добър и интерактивен културен гид и за доставки на храна с добавено изживяване. Подканваме ви да видите резултатите тук.

ВИЗУАЛНА ИДЕНТИЧНОСТ
Дигиталната агенция NEXT-DC са наш партньор от самото начало на дизайн инициативите МЕЛБА и тази година начело с графичния дизайнер Илиан Илиев ни предложиха атрактивна и в тон с времената на предимно онлайн комуникация визуална идентичност. Четете повече за нея тук.

ПРОУЧВАНЕ НА ПУБЛИКАТА
Ако все още не сте попълнили нашето проучване на публиката, молим да го направите TУК. От него зависи в какво повече да вложим сили следващата година. Благодарим ви!

<Използваните илюстрации са дело на Даниела Янкова / Shadowchaser.>

БЛАГОДАРНОСТИ
В края на тази така непредвидима година бихме искали повече от всякога да изкажем искрените си и огромни благодарности на всички наши последователи и партньори. МЕЛБА е дело на вяра в ценността на продукта и неговия ползотворен ефект в нашето общество. Правим го с много труд и тъкмо толкова любов. Надяваме се да останем заедно, здрави и пълни с енергия и в бъдеще.

Posted in визуална идентичност, дизайнери, проекти, събитияLeave a Comment on Какво се случи по време на третата фестивална Мелба

Мелба на живо XII

12.10.2020

Това са вълнуващи и динамични времена за нашите Мелба дейности. Малко преди старта на третото издание на международния фестивал за дизайн в София Мелба /5-15.11.2020/ имаме удоволствието да ви обърнем внимание върху три чудесни инициативи и творческите колективи зад тях, които поставят нови визуални практики и са образец за подражание.

12-тото издание на любимия ни формат На живо кани Радослава Боор, Маргарита Доровска/Дом на хумора и сатирата Габрово и Галина Милкова/Think Forward, за да дадат подробности за своя подход при реализацията на иницитиви, в които дизайнът има основна роля. Този път сме подбрали съвсем преднамерено осъществени примери извън София със силен облагородяващ ефект върху средата.

Радослава Боор – графичен дизайнер, илюстратор, уеб дизайнер, плакатист, арт директор и творчески директор на собствена агенция с повече от 20 години опит като художник и над 15 години в рекламния бизнес. Радослава ще ни разкаже за цялостната концепция за нова визуална идентичност на три знакови културни институции в град Варна — Операта, Драматичния театър и Музикално-продуцентския център. Наред с това тя ще сподели и за своя богат опит в изграждането на плакати, аплодирани от различни публики у нас и в чужбина. Не на последно място Радослава води бутиковата творческа агенция Addict в Прага и нямаме търпение да чуем повече за многостранните й способности и жонглирането с лични и поръчани проекти.

Колко би било хубаво всички държавни училища да имат подобни интериори и места за спортуване като училището в Свети Влас. Скорошната реновация е дело на студиото за иновативна архитектура и дизайн Think Forward. Галина Милкова – негов основател заедно с Недко Николов — гостува на Мелба на живо, за да сподели как е осъществена идеята им, какви са мотивите зад дизайнерските намеси и какви положителни последствия могат да се очакват от подобно публично-частно партньорство.

Маргарита Доровска – директор на Дома на хумора и сатирата в Габрово — e изключителния двигател зад големите промени и редовни програмни активности, белязали институцията последните няколко години. Маргарита ще представи модерната идентичност на музея, налагана чрез културната му програма, изложбения дизайн, визуалната идентичност и трансформациите на галерийните пространства в контекста на архитектурните специфики на един музей с уникален характер и богато наследство. На фокус ще е и гъвкавостта при привличането и взаимодействието с публики в провинцията.

Следете новини за събитието във Фейсбук страницата ни. Ще очакваме да се включите на живо през Zoom на 21 октомври, сряда, от 17.00ч.

Мелба на живо се организира съвместно с Fashion Days, вдъхновение и шопинг дестинацията за всички влюбени в модата и добрия стил.

МЕЛБА НА ЖИВО е част от инициативите за дизайн МЕЛБА на Студио Комплект. Срещите са продължение на лансирания в края на 2017 г. от Студио Комплект в партньорство с NEXT-DC и Столична Програма Култура динамичен архив за български дизайн МЕЛБА | melba.bg.

В МЕЛБА НА ЖИВО се представят актуални и забележителни със своя подход проекти от местни герои на дизайна. Споделя се опит относно реализацията им. Основен фокус са идеите, детайлите и процесите, които стоят зад всеки един от тях. 

Posted in визуална идентичност, дизайнери, проекти, социален дизайн, събитияLeave a Comment on Мелба на живо XII

Относно новата визуална идентичност на фестивала Мелба

07.10.2020

NEXT-DC са агенцията, която още от самото начало оформя облика и визуалните послания на инициативите за дизайн Мелба. Архив, събития на живо и фестивал носят свой отчетлив и запомнящ се образ, който се развива и във времето. Контекстът на пандемична година дава свое отражение и на новата визуална идентичност на предстоящото трето издание на фестивала. Докато приготвим всичко по програма и ви я разкрием в цялата ѝ хибридна прелест, ви предлагаме да разберете повече за процеса и решението зад черния фон и контурните лица.

— Kакво представлява новата идентичност на фестивала? Кои са основните отправни точки, с които стартирахте процеса?

Представлява абстрактна визуализация на реалността ни през тази година, в която живеем дистанцирано и провеждаме срещите си предимно онлайн.

— Какво искахте да комуникирате? Какво искахте да промените спрямо старата?

Искахме да е по-изчистена от миналата година, с по-голям акцент върху самото съдържание в сайта.

– Как го постигате?

В момента животът ни е малко ограничен, без пътувания и събития. Хората се връщат към по-традиционни форми на забавление — да караш колело, да ходиш на море в България, да тичаш в парка. Затова и цветовата гама е от основни цветове на фона на черно. Колкото до типографията — избрахме Freigeist на студио Rene Bieder  — модерен санс сериф шрифт с доста характер и най-вече с българска кирилица.

— Как може да се развие в други материали?

Може би толкшоу по темите на фестивала, с водещи 4-те персонажа от идентичността.

— Имате ли притеснения как ще се възприеме от публиката?

Винаги има риск нещо да не бъде прието и да бъде коментирано, но това не ни притеснява. Разглеждаме го повече като абстрактна илюстрация на нещата, отколкото като стриктен гайдлайн, спазващ конвенционални правила в дизайна.

— Как се вписва новата Мелба идентичност в съвременните световни тенденции за графично оформление? Как бихте определили стила й?

Нещата, които в момента са модерни, са много смели — повече се експериментира с форма, типография и изображения. Опитали сме се да направим нещо подобно — нещо по-лековато в контекста на една много сериозна година. Стилът може да е „български брутализъм от 2020”.

🙌

Благодарим на екипа на Next-DC за отделеното време. Очаквайте пълната програма на фестивала Мелба на новия му сайт в понеделник, 12.10.2020.

Posted in визуална идентичност, дизайнери, събитияTagged визуална идентичностLeave a Comment on Относно новата визуална идентичност на фестивала Мелба

FOUR PLUS В ПИРОГОВ

30.05.2018

Шансът да срещаме и работим с различни визуални творци през годините ни дава може би най-голямо удовлетворение и мотив да продължаваме да дълбаем в сферата на културния мениджмънт. Има един изключително силен индикатор, който съпътства своеобразния път на всеки дизайнер – доколко ще съумее да развие таланта си и запази постоянството си в тази сфера, особено в местни условия.

Познаваме Four Plus още от поканата ни да участват в програмата на Sofia Design Week 2011 и изграждането на визуалната идентичност на Sofia Design Week 2013. Тяхното развитие за тези години е показателно за усърдието и умния подход, който съумяват да приложат в дизайн сферата, където са най-силни: илюстрация, задвижени графики (motion graphics) и идентичност. Те са съпътствани както с изграден разпознаваем стил, така и с много труд и не-скатаване от изпълнение и на най-маниакалния детайл.

Благодарни сме, че отделиха време да ни разкажат в детайл за един от последните им и по-мащабни проекти – обновяването на детското отделение в Пирогов.

Моля, дайте малко повече детайли за проекта – кога ви поканиха да го реализирате, какъв бе брийфа към вас, в какво състояние наследихте интериора, колко време отне работата по него, имахте ли конкретни референции за следване?
Поканата дойде от Фондация Америка за България в края на месец март, 2017г. Идеята на проекта беше цялостно преобразяване на детските отделения към Пирогов, а към нас – в частност – за илюстрации по стените в болничните стаи и част от общите помещения, както и за изграждането на навигационна система. Детските отделения бяха в много лошо състояние преди ремонта, който Пирогов и Америка за България осъществиха. Работата по илюстрациите и навигацията се случи на няколко етапа поради спецификата на проекта. Болничните отделения трябваше да се реновират и брандират поетапно, за да могат да продължат да функционират, макар и в по-ограничено пространство. Започнахме работа през април, а официалното откриване беше в края на септември. Довършителни работи имаше до края на 2017-та. А сега започваме и едно допълнително отделение, което също бе току-що ремонтирано. Америка за България дойдоха с конкретен бриф за темпатично разделение по етажи: първи етаж (консултативни кабинети и регистратура) – океани и морета, втори етаж (гръдно отделение и новородени) – приказни герои, трети етаж (коремно и травматология) – супергерои. Самата стилистика избрахме заедно с Америка за България и разработихме предвид спецификите на проекта.

Откъде се зароди идеята за героите?
Нашето задание беше част от кампанията “Малките герои” на Америка за България. Темата за етажите за по-големи деца или смесени възрасти беше “супергерои”. В процеса на работа съвместно с Америка за България достигнахме до идеята за истинските супергерои, които искаме да покажем – обикновените хора и професии. Ние имахме грижата да помислим как стилово да се включат и как да разкажат историите, които искаме децата да чуят, без думи. При приказните герои, имаше нещо, на което много държахме – да подбeрем и такива от български приказки. А желанието ни при супергероите беше да покажем обикновените професии като супергерои, затова стените на третия етаж са окичени със супер-лекари, супер-пожарникари, супер-градинари, супер-родители и редица други супер-хора.

Какви спомени пазите от вашето детство? Кой е вашият най-любим герой от детството?
Любимите ни приказки са тези, които сме слушили от родителите си като деца. Нямаме конкретни любимци, но приказките за мама Меца и малкото мече, за пухкавото зайче, за лисицата и киселото грозде бях част от фаворитите ни.

Какъв подход възприехте в процеса на работа за реализация на концепцията?
Процесът на работа бе динамичен и в тясна връзка с екипа на болницата, особено що се отнася до навигационната система. Тъй като имахме предоставена основна структура и концепция за организацията на трите етажа (от архитектурното студио и Америка за България), можехме да се фокусираме върху избора на подходяща стилистика за различните отделения и изграждане на адаптивна стуктура на комуникация за двуезичната навигационната система. Желанието ни беше да постигнем добър контраст между детайлни/цветни илюстрации и строга/минималистична система за ориентиране в детското отделение. Крайната цел беше да отвлечем вниманието на малките пациенти от факта, че са в болница, и в същото време да направим детското отделение лесно за ориентиране за техните родители.

Кое бе основното предизвикателство, с което се сблъскахте?
Като всеки проект и този си имаше както по-трудни, така и по-лесни за случване аспекти. Може би най-важно бе да успеем да спечелим лекарите и персонала на болницата. Да накараме лекарите да ни повярват. Веднъж след като се увериха, че работим за общото благо, работата тръгна по-леко. Други проблеми, с които се сблъскахме, бяха комуникацията и реализацията.

Комуникацията може да се окаже много времеемък аспект в един такъв проект. Подобни структури нямат нужния опит да подготвят необходимите материали за подизпълнителите (дизайн студио, монтажисти и тн.). Не са подготвени и за комуникацията с всички тези хора. Това изисква екстра усилия, за да могат нещата да се случат както трябва.

Мащабите и естеството на проекта изискваха солидна прецизност при избора на материали и реализацията на графиките/монтажа им. Макар да разполагахме с месеци да работим по дизайна на елементите, времето за реализация беше ограничено, тъй като имаше предварително зададени дати за откриване на отделенията. Често се налагаха допълнителни тестове от първоначално предвидените, тъй като някои материали или процеси на реализация не са добре изпитани. В крайна сметка, въпреки някои изненади, успяхме да се впишем в зададените ни срокове.

Моля, споделете някои от идеите, с които се горедеете особено при виждането им на живо в интериора на отделението?
Най-голямо удоволствие изпитахме на финала, когато видяхме крайния резултат. Дотогава, поради спецификата и естеството на работата, всичко се случваше в различни отделения и на парче, за да могат кабинетите и залите да продължат да приемат пациенти. Когато всичко вече беше монтирано, залепено и боядисано целият пъзел се подреди пред очите ни.

Кои са някои от елементите, които не успяхте да реализирате?
Реновирането на детското отделение даде предпоставка за изграждане на една съвременна идентичност, с която цялата структура да започне да комуникира по нов начин. Освен двуезичната навигационна система и декоративните решения, работихме и върху предложение за графичен знак и брандинг (карти на служители, линейки, корпоративни материали и тн.) на детското отделение. За съжаление, нищо от тези предложения няма да бъде реализирано, тъй като управлението на болницата прецени, че на този етап нямат нужда от тях.

Как според вас влияе подобно визулано оформление върху усещането на децата и техния престой в отделението? смятате ли, че същото оказва влияние и върху персонала? имате ли обратна връзка за тези процеси и реакции?
Реакциите на всички са положителни. Веднъж след като рачупихме леда и започнаха да виждат резултати всички бяха доволни. Посрещаха ни с усмивка, изпращаха ни с думите “Да дойдете пак!” Лекарите, сестрите, персоналът, посетителите спираха и се снимаха с илюстрациите. Любима история ни е как биберонът на едно бебе е паднал от устата му, когато го вкарали във вече завършена и илюстрирана стая.

Кое е най-силното удовлетворение, разочарование и урок след края на проекта?
Радостта в очите на всички “потърпевши” е най-голямата ни награда. Удовлетворението от този проект се дължи на факта, че дизайн решенията ни имат силно положително влияние върху средата, хората които работят в нея и пациентите. Винаги има какво да се случи по-добре. Съжаляваме, че не успяхме да реализираме проекта в пълния му потенциал, който виждахме като студио. Но като цяло разочарование не сме имали, не и такива, които си заслужават да се запомнят. А уроците след подобни мащабни проекти са много и разнообразни. Такива проекти развиват не само портфолиото ни, но и всеки човек от екипа. Вярвамe, че именно екипът е ключов за качествената реализацията на този проект. Всички (Вера, Надежда, Цвети, Мила, Ева и Иво) положиха много усилия, за да имаме този краен резултат.

Posted in визуална идентичност, дизайнери, проекти, социален дизайнTagged герои, детско отделение, Пирогов, социален дизайнLeave a Comment on FOUR PLUS В ПИРОГОВ

МЕЛБА НА ЖИВО #1

11.05.2018

В края на март дадохме старт на поредицата срещи МЕЛБА НА ЖИВО, по време на които се запознаваме отблизо с актуални и забележителни със своя подход проекти от местни дизайн герои. Поканените трима гости споделят опит относно реализацията им като основен фокус са идеите, детайлите и процесите, които стоят зад тях. Подобно на онлайн архива МЕЛБА и тук залагаме на качественото и преднамерено смесване на дизайн сфери.

В това първо издание имахме честта да представим актуалните проекти на Склада и магазин Н8, Венелин Шурелов и NEXT-DC.

Галя Дзаннато / Склада и Н8 разказа за продукцията на Пинг-Понг – колаборация с български дизайнери. Тази игра на пинг-понг между тях като продуценти и творците като създатели на обекти е съпътствана с обмяна на идеи, преработката им и крайната реализация, която успява да се появи в целия си чудесен завършен вид до рафответе на магазина на ул. Шишман 8. Галя говори и за хуманността на дизайна като дисциплина, най-вече през призмата на това, че дизайнът се грижи да изпитваме удоволствие от ежедневието си през употребата на добре измислени предмети, дрехи, устройства и среда.

Венелин Шурелов говори за своята работа по Abecedarium Bulgaricum – интерактивна инсталация със няколко съпътстващи програми в сградите на Съвета на ЕС в Брюксел, посветена на българското председателство Името на проекта е пряка препратка към българския буквар, а идеята му е посетителите да се запознаят с кирилицата под формата на игра. Венелин представи по-подробно мотивите за решенията си в представянето на инсталацията и за привличането на други дизайнери по реализацията му, като архитектурно студио DontDIY, чиито мебели са замесени активно във финално стилно излъчване.

Pocket Science е кампания на VISA, измислена и реализирана от нашите партньори в Мелба – NEXT-DC. Изключително смислена и адекватно ангажираща тийнейджърите, кампанията има за цел да ги увлече да разберат повече за менажирането на парите, като им се предоставят достатъчно атрактивни стимули – готини дрехи и аксесоари. И както стана ясно от представянето – количествата тениски, суичери, нашивки и шапки се изчерпват моментално. Но най-силното доказателство за успеха на инициативата е резултатът от направените взаимодействия с учениците, които чрез попълнените петиции включват финансовата грамотност в учебната програма на средните училища в България и „Нашите пари“ е факт в 50 училища в над 30 български града.

МЕЛБА НА ЖИВО #2 предстои да се случи на 31 май / четвъртък от 19:00ч. в Генератор с вход свободен. Скоро ще обявим и имената и проектите на нашите трима гости.

Posted in визуална идентичност, дизайнери, събитияTagged визуална идентичност, изложбаLeave a Comment on МЕЛБА НА ЖИВО #1

ПАРАГРАФ: Отворена покана за участие в конкурс на платформа ТИ-РЕ

21.03.2018

Само можем да аплодираме инициативата на колектив ЧАРК да продължат миналогодишната серия събития ИЗ-РЕ-ЧЕ-НИЕ, този път с нова тема – ПАРАГРАФ. Отново очакваме идейни интерпретации на текст чрез авторски илюстрации.

„ПАРАГРАФ е експеримент, предизвикващ въображението, творческите възможности и умението ни да анализираме и надграждаме това, което четем, чрез изразните средства на илюстрацията и книгата. Целта ни е да провокираме и предизвикаме дискусия за това доколко илюстрацията допълва и променя значението на думите. Проектът ПАРАГРАФ ще се съсредоточи и върху запознаването на публиката с формата на арт-книгата, разглеждайки интеракцията между текст и изображение във физическото тяло на този обект.“ Обясняват концепцията си те.

Заявете желание за участие до 10-ти aприл, като всеки трябва да попълни формуляр за участие, който може да бъде открит тук. Попълненият формуляр се изпраща на: tirecollection@gmail.com. Срокът за участие е до 4-ти май.

Поканата е отворена за всички – визуални артисти от различни сфери на изкуството, както и любители на книгата. Професионалният опит не е условие за участие, а приносът на студенти и ученици ще бъде посрещнат с голям интерес и подкрепа от журито. Всеки участник може да изпрати едно предложение.

Журито в състав екип ТИ-РЕ – Мила Янева, Виктория Стайкова, Андреа Попйорданова и Велиана Иванова – ще обяви своето решение до 10-ти май. Конкурсът ще завърши с изложба на избраните книги, а всички участници ще бъдат представени и в онлайн галерия на платформа ТИ-РЕ.

За повече информация – посетете facebook.com/tirecollection

И още за параметрите на авторските книги-уникати:
Съдържание: един параграф от литературно произведение.
Размер: А3 (42х29,7см), хоризонтален или вертикален.
Материалите, цветовете и всякакви решения, засягащи съдържание и оформление, са избор на авторите на книгата.
Изображения на вашите качествено заснети книги ще очакваме до 4-ти май на tirecollection@gmail.com за журиране на конкурса.
Ако вашата книга е одобрена, допълнително ще бъде уточнен адрес за участието на книгата в изложба.

Posted in визуална идентичност, дизайнери, конкурсиTagged илюстрация, конкурсиLeave a Comment on ПАРАГРАФ: Отворена покана за участие в конкурс на платформа ТИ-РЕ

Нова визуална идентичност за ЕМО ЕТЪР

07.12.2017

Това лято по инициатива на Етнографски музей на открито ЕТЪР и община Габрово се проведе вътрешен конкурс за обновяване на визуалната идентичност на музея – стожер на обичаи от нашето минало. Разчупването на статуквото, привличането на водещи български дизайн студиа за работа по проекта, както и осъвременяването на подобна институция, възприемаме като важна крачка напред и пример за подражание в този сектор. За осъществяването на амбициозната задача е поканен Борил Караиванов (негово представяне в Мелба – тук), който подбира поканените студиа и ги насочва според заданието. След журиране е избран авторският проект на Красен Кръстев, чиято динамична концепция е посветена на ЕТЪР като място на живите традиции.

Красен Кръстев е сред най-високо ценените български дизайн специалисти, който се занимава с шрифтове и визуална комуникация. Той успява по фин аналитичен начин да усети контекста на всяко задание и да предложи категорично и отчетливо визуално решение. Такова е и предложението му за развитие на ЕТЪР – музеят на открито, който пази традиционни занаяти, бит и култура от периода 18 – 20 век. В подхода си Красен балансира умело между уважение към старото и смело третиране на новото. С нетърпение очакваме да видим и доразработката на идентичността във финален шрифт, уеб сайт и имплементирана във всички елементи от музея визия.

За момента представяме галерия с визуализации от проекта на Красен Кръстев.

 

Posted in визуална идентичностTagged визуална идентичност, ЕТЪР, Красен КръстевLeave a Comment on Нова визуална идентичност за ЕМО ЕТЪР

Филип Бояджиев и неговата водна култура

29.11.2017

Водна култура е сред първите проекти на Генератор – център за дизайн и иновации в София, от който е част и Студио Комплект. Инициативата изследва възможните удачни решения за по-добро оползотворяване на огромното природно богатство, с което градът ни разполага – минералните извори. В няколко етапа и различни по вид инициативи Водна култура информира, подканва към действие и помага в достигането на прототипи за продукт или услуга, свързан със заданието: Как да направим минералните чешми на София по-познати, по-достъпни и по-привлекателни за повече хора?

Важна част от разработването и комуникацията на проекта е неговата визуална идентичност, с която сме особено щастливи и горди, защото улавя по фин и точен начин посланието и целите ни. Представяме ви нейния автор Филип Бояджиев (представяне в Мелба – тук) – графичен дизайнер, възпитаник на Националната художествена академия (Рекламен дизайн и Графичен дизайн на непечатни медии към катедра Книга, илюстрация и печатна графика). „Имах огромен късмет да мина рано през различните аспекти на графичния дизайн и успях да избера сферата, в която искам да се развивам, а именно изграждане на идентичности и визуална комуникация (identity and wayfinding). От 4 години преподавам в НХА (катедра Книга, илюстрация и печатна графика) в останалото време работя на свободна практика.“

IMG_7075

Защо реши да се заемеш с този проект? Кое ти се стори предизвикателно и интересно за разработване?

Преди да се заема, с който и да е проект, гледам основно 2 неща.

Проектът трябва да е интересен и да има възможност да се развие в благоприятна посока. Което води и до второто нещо: кой е клиента. Обичам да наричам тези хора – партньори, тъй като вярвам,че в колаборацията се раждат смислените неща.

Освен че партньорите в този проект предразполагаха за много добър резултат, имаше и още едно много интересно нещо, а именно социалният елемент. Ако мога бих работил само за социално ориентирани проекти. Възможността да дадеш на средатанещо от себе си ме вълнува особено живо. Това е и сред причините да преподавам.

Отдавна исках да развия идентичност в по-експериментална посока. Това не се случва, когато решиш. Затова се наложи да изчакам правилният проект, на който ще пасва подобна хрумка.

Kакво стои зад идеята ти с малко повече подробности от кухнята?

logo

Водата е изключително деликатно и изящно нещо, към което подходих с голямо уважение. Още, когато се запознах със заданието, ми се искаше да оставя самата нея да подскаже накъде да поеме идентичността. В резултат аз се явявам проводник и съавтор, тъй като процесите на създаване на логото и тоталния дизайн бяха флуидни.

Относно логото: започнах с потапянето на лист хартия с името “Водна култура” в леген и клатейки го с една ръка, снимах с другата, за да докажа на първоначално ниво, че идеята ми е осъществима. След това прекарах няколко дни в снимане на варианти и избиране.

Трикът при дизайна бе да намеря визуално решение, което да не се бие с вече намерената хрумка в логото, но и да не става механично повторение. Това нещо за мен се оказа суминагаши, японска техника с мастило. Тя ми даде възможността да постигна целите на заданието и дам на проекта облеклото, което заслужава.

Screen Shot 2017-09-18 at 10.29.44 PM

lectures2

Би ли участвал в отворената покана по проекта и какво мечтаеш да осъществиш, ако имаш тази възможност?

Трудно ми е да дам конкретна идея, защото мисля по-мащабно, но създаването на предпоставка за промяна е достатъчно, за да може след това да се включат хората с конкретните решения. Всеки с идея по темата трябва да се включи. Не може само да седим и да мрънкаме, трябва действие, предпоставките са налице.

Имаш ли любим минерален извор или място с такъв в София?

В София не.

stages_-01stages_-02stages_-03

Ти си сред младите и доста успешно утвърждаващи се дизайнери в България – на кое отдаваш възходящия си растеж, кои уроци по пътя би споделил и какво би искал да видиш като развитие на местната визуална среда?

Отдавам този резултат на труда, който полагам за нещата, които обичам. За мен това е нормално и го правя с голяма любов.

Имах щастието да намеря призванието си рано и да разбера, че работата не е лоша дума, а напротив, нещо в което можеш да намериш смисъл и да те прави щастлив ежедневно. Във всички начинания на човек има позитиви и негативи, всеки минава през възходи, но и през кочина. На мен кочината ми дава перспектива и ме кара да продължавам напред, затова останах в България. Тук все още е неразорана нива и с яко бачкане резултат неминуемо ще има.

Бих споделил основно един урок: Намери това, което наистина обичаш да правиш/работиш, без основния мотиватор да са парите. Ако гориш за едно нещо, ти ще станеш добър, а оттам ще дойде и финансовата страна.

Като развитие в средата бих искал да видя ясно разграничаване на две важни неща. Едното е “харесва ми/не ми харесва”, а другото “направено е професионално/направено е зле”. Забелязвам все повече хора, които сипят критика към един или друг визуален продукт, само защото не пасва на тяхната лична естетическа норма, което не значи, че нещото е направено зле или грешно. В някаква част това идва от факта, че те самите не биха го направили така, но нали едно от основните неща в живота, е че хората сме различни. Ако започнем да виждаме проекти, които бихме направили по същия начин, ще ни стане скучно много бързо.

Също така нека оставим критиката на професионалистите. Обществото получи по неведоми пътища възможността да сипе критика по въпроси, които не са му в компетенцията, като ги обрича на грозни без да дава алтернатива. Да изказваш критика без да даваш алтернатива, е чист хейт, в който няма нищо градивно. Според мен трябва да градим, а не да рушим с думи.

a4 paper psd mockup 2

Какво е впечатлението ти от работата с млади/бъдещи дизайнери в академията? Какво би променил в образователния подход? Ти самият успяваш ли да инициираш нови такива?

Две са нещата, които предимно наблюдавам. На първо място слагам винаги, това че има и ще продължава да има таланливи и мотивирани студенти, заради които лятната ваканция ми се струва дълга и нямам търпение да се върна.

Има обаче и един феномен, който разбира се не е само в НХА, но е доста обезпокоителен и това е грешката в избора. Гледам как кандидат-студентите бъркат харесва ми графичния дизайн с това е моето призвание. Проблем, който в последствие се отразява на мотивацията и на желанието им за работа, създавайки посредствени кадри. Както казах и преди малко пътят е трънлив и изисква жертви, които обаче за човека, открил призванието си, не изглеждат така, но за този, който е сбъркал, са непосилни.

Основното, което бих променил, е небезизвестната ориентация на фунията и най-накрая да разграничим парите от студента. В момента те вървят заедно и университетите са задължени да приемат количество, за да се издържат. Ако обаче нещата се обърнат ще можем да даваме възможност на повече хора да докажат желанието си, но на следващ етап ще стигнат само тези, които успяват.

Тъй като аз сравнително наскоро бях студент и се опитвам да правя нещата, които са ми липсвали през годините на обучение. Основният трик, който използвам, е да се адаптирам спрямо хората които стоят срещу мен. Поколенията се сменят като възприятия и поглед и трябва и твоя подход към тях да се мени, няма как да прилагаш едни и същи методи към различни хора. Аз изповядвам култ към индивида, да успееш да извадиш от него истинската му същност, а не да му налагаш граници. Също така миксирам голяма част от опита си в реални казуси с теоритичните познания.

Сподели до 5 медии за дизайн, които непременно би искал да препоръчаш (може да е книга, сайт, филм, статия, списание…)

На първо място слагам винаги behance.net – мястото, което ми дава поглед над добрите, понякога и експериментални практики в професията. Мястото, което всеки един графичен дизайнер може да използва, за да си сверява часовника и да следи тенденциите.

STES_6646334_12652428A

След това се нарежда книгата на Stefan Sagmeister: Things i learned in my life so far – Изключително полезна по скоро за живота, но както си говорим с колеги, графичният дизайн е нашият живот.

Тук ще цитирам един от партнньорите в студио Pentagram: I think for an artist (designer), your happiness is really tied up in your work and if you are not doing great work, you are not gonna be happy. Pentagram са студио, което много ме вдъхновява точно заради множеството проекти със социална насоченост, в които участва.

Още една страхотна книга е Whatever You Think, Think the Opposite на Paul Arden, освен супер корица, съдържанието е изключително интересно и много помага в концептуалния процес.

afterimage-prov-cartel

И като финал ще дам последния филм на Andrzej Wajda – Afterimage, в който има уникални, визуални гледни точки, а да не говорим пък за самата история.

 

Screen Shot 2017-09-18 at 10.23.40 PM

Още от работата на Филип на fullmasters.com

Следете турнето на Воден бар, част от Водна култура, и научете повече как да се включите със своя идея – тук.

РЕСУРСИ е дългосрочна инициатива на Генератор за деконструкция и изследване на важни за града естествени дадености. ВОДНА КУЛТУРА е първият проект по темата, който цели да информира и предостави решения за по-пълно и осъзнато ползване на минералните извори в София.

Проектът се осъществява с:

Финансовата подкрепа на Програма „Европа“ на Столична община
Участието на сдружение Аз обичам водата. Партньорството на Gorichka.bg. Приносът на Термално – Нормално. Инициативен граждански комитет „Да събудим минералните бани на София”

Posted in визуална идентичност, социален дизайнTagged визуална идентичностLeave a Comment on Филип Бояджиев и неговата водна култура
МЕЛБА БЮЛЕТИН

ЗА ВРЪЗКА С НАС

hello@studiokomplekt.com

адрес

ул. Цар Симеон 45 - 47, София

ПОСЛЕДВАЙ НИ

© Melba Design Initiatives 2022 by Studio Komplekt. Melba Logo and Website - Designed & Developed by NEXT DC
Terms & Conditions
Private policy