МЕЛБА СРЕЩИ: Михаела Ангелова

Михаела Ангелова е графичен дизайнер и илюстратор, завършила „Книга, илюстрация и печатна графика“ в НХА, като част от обучението си прекарва в LUCA School of Arts в Брюксел. От 2017 г. е част от punkt.studio, където работи в областта на графичния дизайн и бранд идентичността.

„Облакът, който остава“ (издадена от punkt.studio) е първата ѝ самостоятелна детска книга – поетичен визуален разказ за порастването, паметта и емоционалните следи, които остават във времето. Книгата се отличава с деликатен визуален език и силна връзка между текст и образ. Проектът е селектиран за The BRAW Amazing Bookshelf на Bologna Children’s Book Fair сред над 4000 заглавия от 73 държави.

Преди да я чуем на живо като един от гостите в МЕЛБА СРЕЩИ #31 на 12 май, разговаряме с Михаела за процеса зад създаването на книгата и предизвикателствата по пътя от началната идея към финалния резултат.

Как разбра, че „Облакът, който остава“ е избрана за The BRAW Amazing Bookshelf? Каква беше първата ти реакция?

Получихме имейл в пощата на punkt.studio, че „Облакът, който остава“ е селектирана за BRAW Amazing Bookshelf. Денят ни започна в 6 сутринта с тази вълнуваща новина, а поне двама души от екипа си признахме, че сме се просълзили – аз със сигурност бях едната, хаха.

Punkt.studio е студио за визуална комуникация, в което работя вече 9 години, и същевременно издател на „Облакът, който остава“. Книгите са наша голяма любов, а повечето от хората в екипа ни са илюстратори, така че всички много обичаме детските издания. Истината е, че тепърва навлизаме в сферата на книгоиздаването. „Облакът, който остава“ е моeто дебютно издание и едва петата книга на нашето издателство, така че да бъдем редом до толкова утвърдени международни издателства и автори е огромно признание. За мен това е и потвърждение, че когато нещо се прави с любов, мисъл и работа в екип, то може да стигне далеч.

Какво идва първо при теб – текстът или образът?

Нито едното, нито другото. Първо идва идеята. Текстът и образът за мен са начин тя да намери форма. 

Много време ми отне да осмисля посланието и да намеря историята, която най-добре може да го предаде. Вероятно този подход идва от факта, че се занимавам с визуална комуникация и съм свикнала да мисля първо за концепцията и за това как една идея може да работи цялостно в различни приложения.

При „Облакът, който остава“ идеята за историята е моя, но текстът беше написан с огромната помощ на Теодор Генов-Цанев, мой близък приятел и част от екипа на студиото, без когото думите нямаше да имат този чист и лек вид. Аз често имам интуитивни и по-груби идеи и имам нужда от помощ, за да ги вербализирам. Точно това е и най-ценното в работата в екип. В този проект всъщност са замесени много хора и съм много благодарна за всички разговори и обсъждания, които помогнаха идеята да стане по-ясна.

Как изглеждаше процесът –  от първата идея до готовото издание?

Идеята за „Облакът, който остава“ се роди още когато бях студентка в Националната художествена академия, специалност „Илюстрация, книга и печатна графика“, като част от дипломната ми работа. Тогава се появи темата за цикличността и идеята за формат, който да говори за тъгата и щастието като две състояния, които са в непрестанен кръговрат.

С времето обаче започнах да гледам на тази тема по нов начин, също така станах родител и усетих, че това, което съм направила тогава, не е достатъчно и е твърде далеч от децата. Затова сега създадох почти всичко наново – нова история, нови герои, нов подход – но запазих ядрото на идеята.

Няколко месеца само мислех и изграждах концепцията. Когато веднъж всичко си дойде на мястото, рисуването беше най-бързата и най-леката част.

Кое беше най-голямото предизвикателство при създаването на книгата и кои моменти ти доставиха най-голямо удоволствие?

Най-голямото предизвикателство беше да усетя, че всичко работи добре заедно – историята, героите, образите, думите, формата на изданието. Да стигна до онзи момент, в който да си кажа: да, това е.

Най-голямо удоволствие ми носеше да показвам книгата на детето си в различни етапи и да наблюдавам реакциите му.

Ако трябва да опишеш „Облакът, който остава“ с едно усещане – какво е то?

Лекота.

Когато започнахме да представяме книгата, видях как хората проследяват историята и макар тя да е семпла на пръв поглед, всеки сякаш намира в нея нещо свое – своя тъга, свое щастие, свой спомен.

Мисля, че след тази книга остава едно усещане, че животът е много ценен, много полюсен и много красив точно в това. И че дори когато ти е трудно, всичко някак ще намери пътя си да бъде наред в крайна сметка. Или както казваме в края на историята: „Понякога ще има облаци и ще вали. Сега обаче слънцето грееше силно и денят си продължи.“

Проектът „Облакът, който остава“ се реализира с финансовата nogкpena на програма „Дебюти“ на Национален фонд „Култура“.

МЕЛБА АРХИВ: Михаела Ангелова