МЕЛБА СРЕЩИ: Зоран Мише

Зоран Мише е график, роден в Охрид, Северна Македония, който от близо две десетилетия живее и работи в София. Завършва бакалавърска и магистърска степен по графика в Националната художествена академия.

Той е сред основателите на PRINT NEST STUDIO – пространство, посветено на съвременната печатна графика и експеримента с традиционни техники. Паралелно с артистичната си практика,  от 2017 г. преподава в НУИИ „Илия Петров“. Работата му съчетава класически графични техники със съвременен художествен език, като често изследва теми, свързани с паметта, природата и личното преживяване.

Какво стои зад заглавието „Покой”? Как се роди идеята за изложбата?

Заглавието „Покой“ идва от едно дълго усещане, което нося в себе си от години. Още отдавна в съзнанието ми се зараждаше идеята за изложба, чрез която да изразя липсата на Охридското езеро в моето ежедневие. Това място винаги е било източник на вътрешен мир за мен – спокойствието, което носи, и тишината, излъчвана от самата вода, са трудно заменими.

С времето обаче започнах да усещам как тази интимност постепенно се разрушава. Прекомерното човешко присъствие променя облика на езерото и онова усещане за покой започва да изчезва. Когато виждаш как нещо толкова ценно се променя пред очите ти, естествено идва нуждата да реагираш.

Моята реакция е тази изложба – опит да визуализирам този процес, да покажа загубата и да предам усещането, което остава. Надявам се зрителите не само да видят, но и да почувстват този проблем.

Какви графични техники използваш в серията и има ли връзка между избраните техники и темата за природата?

Като график работя предимно с класически техники – офорт, акватинта, суха игла, висок печат, мецотинто. Именно чрез тях най-пълно изразявам себе си. Не отричам съвременните технологии, но ръчният процес носи за мен особена магия – особено в момента на отпечатване, когато резултатът се разкрива в последния етап. Там винаги има изненада – понякога успех, понякога провал – и точно това напрежение ме движи да продължавам.

В тази изложба изследвам хибридната природа на съвременната графика – като пространство, в което изображението напуска плоскостта и започва да съществува в обем, материал и реална среда. За мен графиката не е само техника, а начин на мислене, територия, в която се срещат ръчното и индустриалното, органичното и изкуственото, духовното и физическото.

В работите си комбинирам традиционни графични отпечатъци с реални материали като метални елементи, моторни части, камък и епоксидна смола. Всеки от тези материали има собствена тежест, структура и присъствие – те не са просто допълнение, а активни носители на смисъл. Смолата запечатва и консервира, камъкът носи време и устойчивост, металът въвежда индустриална енергия и движение. Чрез тези съчетания разширявам границите на графиката – от отпечатък върху хартия към обект, който съществува в пространството.

Хибридността в работата ми има и философско измерение. Материалите – отпечатъци, хартия, камък, смола – се превръщат в следи от човешко присъствие и намеса. Те поставят въпроси за въздействието ни върху природата и за промените, които технологиите налагат върху средата ни.

За мен графиката е метафора за отпечатъка, който оставяме – физически, екологичен и емоционален. Комбинацията от гравюра, индустриални и природни елементи търси границата между съзидание и разрушение и провокира размисъл за крехкия баланс между тях.

Как изглежда работното ти място?

Работното ми място като преподавател и асистент в Художествената академия и Художествената гимназия се стремя да бъде добре подредено и безопасно, доколкото позволяват графичните бази. За мен е важно средата да е организирана, за да улеснява работния процес и да създава спокойствие.

Когато обаче става дума за ателието, там всичко е различно — то често изглежда хаотично и разхвърляно, но всъщност този „творчески безпорядък“ има своя вътрешна логика. В крайна сметка всичко е на мястото си и достъпно точно когато е необходимо.

Има ли ритуал, с който започваш творческия процес?

Честно казано, не съм от хората с конкретен ритуал, когато започвам нещо да творя . Даже бих казал, че липсата на такъв си е моят „ритуал“ 😊

Обикновено просто си минавам през плана в главата, за да се ориентирам откъде да започна. Не значи задължително, че всичко ще се получи, но ми помага да вляза в процеса.

Какво се опитваш да предадеш на учениците си, отвъд техниката?

В графиката техниката е важна, но не по-малко значими са идеята, концепцията и начинът на представяне. Затова насърчавам учениците да изразяват свободно идеите си, да не се страхуват от провал и да експериментират с различни материали. За мен също е важна общата им култура, възпитание и отношението им към изкуството и обществото като цяло.