Ани Димитрова, Андреа Попйорданова и Вяра Бояджиева в блиц преди МЕЛБА СРЕЩИ 20

20-тото, юбилейно издание на любимата поредица МЕЛБА СРЕЩИ ще представи трима актуални местни герои на дизайна, свързани с дисциплините типография, оформление на книги и илюстрация. На 1 юни от 19:30 часа почитателите на дизайна ще се срещнат в кино „Влайкова“ с дизайнерката на шрифтове Ани Димитрова, илюстраторката и графична дизайнерка Андреа Попйорданова и илюстраторката Вяра Бояджиева. Разговаряме с тях дни преди срещата им с публиката на 1 юни.

ГЛЕДАЙТЕ ЛЕКЦИИТЕ ОТ МЕЛБА СРЕЩИ 20 СЛЕД СЪБИТИТЕТО В НАШИЯ YOUTUBE КАНАЛ ТУК

Кои са някои от най-вълнуващите и любими теми и/или проекти, по които си работила?

Ани Димитрова: До момента най-вълнуващ и любим проект, по който съм работила, остава шрифтът Thalweg. Thalweg е проект за дигитализация и развитие на ръчно рисуван шрифт, проектиран през 1993 година от българския художник Иван Кьосев. Със съдействието на сина му Борислав Кьосев, който е и един от преподавателите ми по шрифт в НХА, през 2018 г. имах възможността и честта да стартирам този проект. Освен дигитализацията на всички предоставени знаци, беше необходимо да се изградят напълно нови знаци и начертания, необходими за един съвременен и добре функциониращ шрифт. Първата версия на Thalweg беше завършена през 2020 г. в общо 16 начертания, а през 2022 г. завърших и Thalweg Poetica, който е вариант на Thalweg започнат отново от Иван Кьосев още през 1993 година.

Андреа Попйорданова: Силно ме вълнува темата за хората и заобикалящата ги среда – природа, град, общество, и мястото/ ролята на човека в тях. Най-любимите ми проекти до момента са тези, в които творческият процес е съвместен с други хора, и в които има възможност за диалог, който променя и обогатява гледните точки на всеки. Такива проекти са доста по-трудни от самостоятелната работа, но за мен по-предизвикателни и интересни като резултат.

Вяра Бояджиева: Любими проекти са ми картинните книги, но с огромна радост (и облекчение!) си почивам от тях с някои по-краткосрочни проекти. Обичам да разказвам за „неизразимото“ с думи, за ограниченията на думите, но и за силата им.

Какво оформя визуалния ти език и теб като артист?

Ани: Смятам, че основният фактор, който ме оформя като артист, е любовта ми към детайла във всяко едно отношение и постоянното търсене на интересни форми. Не съм от дизайнерите, които се подчиняват особено на тенденции, обичам да работя по проекти, които ме вълнуват в момента и ми носят лично удовлетворение.

Андреа: Като артист съм силно свързана с илюстрацията и книгата като образование и основни формати, с които работя. Но напоследък ми е много интересно и вълнуващо излизането от традиционните форми на разказ в моята сфера. Интересно ми е да опитвам и други методи, като разходки по определени маршрути, придружени от истории, дегустации на специално приготвена храна, разговори, които също са начини да се комуникира конкретна история или да се разкаже за едно място. Следя творчески колективи, които работят по този начин, като например Cooking Sections, и се вълнувам от това, че в момента много полета на творческа работа се смесват и обогатяват едно друго. 

Вяра: Труден въпрос…Първото, за което се сещам, са пътуванията ми и разговорите ми с хора. Тези неща мисля, че ми влияят много.

Кои са материалите и техниките, с които предпочиташ да работиш?

Ани: Работя предимно дигитално, със софтуер за създаване на шрифтове, който приемам като най-добрия ми инструмент в момента. Разбира се преди да премина на екран, задължително минавам през молива, темпрерата и хартията.

Андреа: Работя с колаж, молив, темпера, а когато имам възможност за по-дългосрочна работа върху някое изображение много обичам и техниките на ситопечата и ризографа.

Вяра: Успявам да разкажа тънкости с боята, които не мога с друг материал. Обичам я, но и я мразя – трудоемка техника, която изисква финансови и времеви жертви. Отскоро започнах да работя и с цветни моливи и маслени пастели. Понякога е смесица от трите. Хубаво е да си свободен, да не бъдеш ограничен от една техника! Имам много да се уча.

Имаш ли по-специални ритуали, когато работиш?

Ани: Не мога да работя без да слушам музика, всичките ми шрифтове са направени заедно с много, много музика.

Андреа: Много зависи от това какво правя – дали е рисунка, дали пиша текст, или подготвям издание, но често работя в пълна тишина, защото лесно се разсейвам.

Вяра: Не мисля. Слушам хубава музика, припявам си, пийвам кафе или вино… но това не са ритуали.

Къде/как обичайно презареждаш батериите?

Ани: Винаги след завършването на тежък шрифт си давам по една седмица почивка, най-зареждащо ми идват разходките сред природата. Освен зареждащо, това е любимото ми време за генериране на нови идеи.

Андреа: Чрез движение, независимо какво и къде. 

Вяра: В град Берковица! Най-любимо място за насищане от природна красота и спокойствие. Гледам планините и не мога да спра да им се възхищавам. Лятната светлина променя цветовете им от сутрин до вечер, величествено е. Другото място, ако не мога да стигна до Берковица, би било в някой богат Океанариум – морските същества ме опияняват и често ми се налага да си събирам ченето от земята.

Пожелай нещо във връзка с юбилейното 20-то издание на МЕЛБА СРЕЩИ.

Ани: Желая Ви да не спирате с това прекрасно начинание, да обединявате, да вдъхновявате и сплотявате хората с еднакви интереси. Нека има безкрайни поводи за срещи, защото са нужни.

Андреа: Пожелавам на всички, които се интересуват или работят с дизайн, все по-хубава визуална и работна среда в София и в цялата ни страна и все повече възможности да я преобразяваме към по-добра.

Вяра: Пожелавам на МЕЛБА да освети още много таланти, които работят в сянка, за да ви предоставят брилянтни продукти. В тази връзка пожелавам на българската публика да бъде все по-любопитна и визуално образована, за да може тези продукти да се осъществяват.

____________________________

Очакваме Ани Димитрова, Андреа Попйорданова и Вяра Бояджиева на 1 юни за МЕЛБА СРЕЩИ 20, когато ще ни разкажат всички подробности за актуалните си проекти. 🙌