В изложбата Lost изследването на личния спомен, а и на паметта като цяло, е още по-директно. Може да се каже, че използването на графиката като медия е подходяща за целта, тъй като самият процес на отпечатване, а и широкото потребление на техниката, изпълняват функцията на запемятаване. Мише подхожда като се връща в детството си към спомена за първата кола на семейството му. Въпреки че помни и марката, и модела, всички други детайли се губят. Това го кара да се замисли и за други изгубени спомени и да се запита дали всъщност тези неща изобщо са се случили. Колата става символ на изгубения спомен, а от това произлиза визуална репрезентация под формата на инсталация на морга за коли, място, където загубените спомени се явяват, за да бъдат напълно заличени или рециклирани и превърнати в нещо съвсем друго. Чрез личните си преживявани и спомени Мише ни обръща внимание на генерални въпроси свързани с дихотомията обективно-субективно и изобщо естеството на това кое се счита за реално и кое не.