Затвори проекта

Orthoman | 2009

Интерактивна инсталация

Orthoman, интерактивна инсталация, 2009

Чрез образът на това инвалидизирано същество авторът отново залага на дискурса за чудовищното.

Това е един от особените начини, по който границите между човешкото и почти човешкото се заявяват. Чудовищата служат едновременно да маркират граничната линия, но също така са сигнал за крехкостта на тези граници. Те са наистина чудовища в тяхното едновременно демонстриране и разрушаване на разграниченията, с които културата отделя естественото от изкуственото, човешкото от нечовешкото, нормалното от патологичното. Репрезентационните им функции служат не само за описание и съобщаване, но също и да легитимират, да репродуцират и нормализират, или обратно, да субвертират, да опровергават и дестабилизират. Такива репрезентатори са, както Дона Харуей ги нарича – културологични актьори. Те служат за критика на човечността. Търсенията ми ме водят към това да дешифрирам езика им и да го кодирам в създаването на нови същества.