Мария Стайнова е архитект и съосновател на Lusio Architects, единственото архитектурно студио в България, фокусирано изцяло върху проектирането на образователна среда. Основано през 2017 г. съвместно с арх. Виолетка Славова (Лети), мисията на студиото е да създава адаптивни и вдъхновяващи пространства за учебни общности от всички възрасти, които подткиват ползвателите им да извлекат най-доброто от себе си. Студиото захранва проектите си с дизайн техники и инструменти, които акцентират върху хората и техните преживявания.
Разговаряме с Мария дни преди срещата ѝ на живо с публиката на МЕЛБА СРЕЩИ // 7 март, 18:30 ч., Клуб на пътешественика //, за да научим повече за добавената стойност в проектите на Lusio и за смисления архитектурен дизайн.
От колко време съществува Lusio Architects и как се сформирахте като екип?
Официално Lusio съществува от 6 години, но работим в сферата на образователните сгради от малко повече. С Лети сме близки приятелки от кандидат-студентските си курсове по рисуване. През 2016 г., прясно завършили висшето си образование, докато и двете си подготвяхме портфолиата за чужбина, решихме да участваме в конкурса за студенти и млади архитекти “Училища на Бъдещето”, организиран от Фондация “Америка за България” и “Академия Градът”. Конкурсът целеше генериране на идеи трансформация на учебните пространства на няколко училища из цялата страна, които бяха спечелили финансиране по програмата. Ние избрахме 1. ОУ “Никола Вапцаров” в Берковица и с проекта си спечелихме конкурса. Докато работихме, посетихме училището, разговаряхме с учениците и учителския екип и се опитахме максимално да вложим техните идеи и нужди в концепцията си. В този процес явно сме успели да спечелим доверието им, защото директорът Катя Василева ни възложи следващите фази на проекта. Това беше бойното ни кръщение в архитектурата. След реализацията си проектът бързо набра популярност сред социалните медии и вдъхнови много хора – Берковица стана “Финландия”.
Екипът ни в днешния си вид започна да се сформира кратко след това – през годините привлякохме нахъсани хора с отношение към дизайна и съзнание за огромната му роля и благодарение на него скоропостижно качихме нивото на проектите си.
Кои са проектите, с които изпъквате и какво ги откроява според вас?
Отличителна черта на нашите проекти е, че няма един с един еднакъв. Дълбоко заложени в процеса ни е методологията “дизайн мислене” и “co-creation” или “сътворчество” съвместно с учебната общност – това означава, че преди да седнем да проектираме, имаме дълъг процес на проучване и опознаване на хората, които ще “обитават” в последствие пространството – те участват в дизайн процеса, дават своите идеи и обратна връзка. Всяка общност е уникална, затова и проектите ни са такива.
Най-известният ни проект за STEM център “раСТЕМ” в 90. СУ “Ген. Хосе де сан Мартин”, който беше обявен от МОН за най-добрият STEM център в България. Освен реализациите ни в училища като СУ “Христо Ботев” в Карнобат, 10. СУ “Теодор Траянов” в Младост, 1. ОУ “Никола Вапцаров”, се гордеем и с проекта ни за ясла, детска градина, училище и културен център на ОЕБ Шалом, който в момента се строи – най-мащабният ни проект до този момент.
Какви са най-големите предизвикателства и съответно потенциали на стари, исторически сгради при адаптирането им в съвременни образователни пространства?
Най-големят потенциал на старите сгради е тяхната историческа стойност – материалите, строителните похвати, дизайнът им като цяло освен висока естетическа стойност носи и богата информация за културните и социалните особености на епохата им. Имаме два проекта на такива училища и всеки път като влизаме в тях изпитваме почит към вниманието към детайла и богатата материалност, вложени в тези сгради. Много често тези сгради са със стара планова схема – малки класни стаи с дълги коридори, които ги свързват, но при добро проектиране е напълно възможно тези пространства да се превърнат в съвременни, уютни места, които да задържат учениците.
Предизвикателствата са най-вече това, което ги сполетява в наши дни – ремонтни дейности на конвейер, които не зачитат архитектурните богатства на сградите, дори тотално ги подменят. Едно от училищата, с които работихме, например беше реновирано по програма, след която красивата входна масивна дървена врата с богата орнаментика беше заменена с две бели ПВЦ вратички като на будка за фъстъци, красивите сводове на коридорите бяха скрити с окачен таван с квадратен растер, типичен за деветдесетарските офиси, а нивото на тавана беше смъкнато, за да се спести от отопление, в следствие на което красивите арки на прозорците бяха пресечени. Осветлението беше с квадратни халогенни лампи, биещи се с малкото останали оригинални осветителни тела, кабели на снопове висяха над красивите венци на стените. И най-лошото е, че тези намеси имат експлоатационен срок и училищата нямат право да ги подменят в периоди от 10 години. А за 10 години можете да се сетите колко много ученици преминават през тези сгради и на какво отношение към културното ни наследство ги учат те…
Кои са материалите, които предпочитате да използвате?
Изборът на материали в проектите ни е подчинен изцяло на целта ни да се постигне максимален комфорт и уют в пространствата, в които човек учи – на принципа на пирамидата на Маслоу. За да се чувства човек добре в тази среда е важно тя да е обгрижена откъм акустиката и осветление, да има богата тактилност, да позволява разнообразие откъм материали и усещане. Много често в проектите ни присъстват дърво, метал, меки текстили, стъкло.
Каква е вашата „рецепта“ за създаване на атмосфера, насърчаваща любопитството и движението сред учениците?
Не мислим, че има “рецепта” – най-важното е да сме отворени и да се вслушваме в хората, които ще използват пространството – те много често крият ключа към истински смисленото пространство. Също така, нещо, което е много трудно за дизайнера и архитекта, но е от основно значение е да не “изпроектираме всичко” – понякога това да оставим някое пространство отворено и непрограмирано, носи много добавена стойност на ползвателите му и те сами могат да си го подредят така, както ще им върши работа.
А кои са най-интересните тенденции във вашата сфера на архитектурата и интериорния дизайн, които наблюдавате и следите с интерес?
Нещо ново, което наблюдаваме с интерес, е създаването на гъвкави, адаптиращи се във времето сгради, които да могат да служат на ползвателите си дългосрочно, независимо от промените, които неминуемо настъпват в образователните похвати. Това са сгради, чието разпределение може лесно да се променя от техните ползватели, което би удължило живота на сградите и елиминира нуждата от събаряне и строене отново от нулата.
Нещо, което също много ни вълнува са нови, устойчиви и естествени материали, които започват да навлизат в интериора и строителството, като например коркът като фасаден материал.
Как архитектурната среда променя ученето и преподаването?
Това е въпрос, по който можем да изпишем страници. Повечето хора не осъзнават как архитектурната среда влияе на поведението на хората, но това е категорично и затова пространствата трябва да се проектират с огромно внимание и отговорност.
Обичайно след като сме завършили наш проект, се връщаме след около 1 година, за да направим “post-occupancy” проучване – това е нещо като обратна връзка за нас самите, в която на живо наблюдаваме как средата влияе на учебния процес. Разговаряме с директора, учителите и учениците, правим наблюдения в часовете и като цяло на “живота” в училище. Сред обратната връзка от учители и ученици се откроява това, че агресията намалява, че учениците не искат да напускат училище и се налага да ги “гонят” от него, че учителите вече идват с желание на работа, не ги боли главата, че учениците не само, че поддържат пространствата, ами и сами ги почистват, ако някои нещо изцапа… Тези моменти са най-сладките в работата ни.
Какво ви удовлетворява в работата?
Това, което ни окрилява, е усещането за смисъл и до известна степен и мисия в това, което правим – целта ни е българските ученици да растат с усещане за грижа, уважение и доверие, че могат да постигнат целите си. Детските градини и училищата са първите обществени сгради, с които всеки от нас се сблъсква и значението им е огромно – не само откъм получаване на академични знания, а и социални такива – тук се срещаме с приятели, авторитети, понякога и неприятели. Важно е именно тук да можем да постигнем потенциала си – това ни подготвя за бъдещето.
Над какво работите в момента?
В момента работим над няколко преустройства на училища из страната, които се надяваме до края на годината да можем да покажем на снимки, не само като визуализации и чертежи. Също така продължаваме да работим по проекта за Образователен комплекс на ОЕБ Шалом, който е в процес на строеж.
Нещо ново, с което се занимаваме отскоро, е създаване на училище, което да обединява световните съвременни тенденции в образователните сгради и локалните особености на българските учебни общности, които покрай опита ни сме синтезирали. Идеята ни е някой ден то може да послужи като модел.
Как виждате бъдещето на образователните сгради в България? Наблюдавате ли тенденция за преминаване към по-устойчив дизайн и материали или това е все още далечна идея за местния пазар?
Това, което наблюдаваме като развитие на образователните сгради в Българие се случва с много по-бавни темпове, отколкото ни се иска. При някои нови сгради, най-често на частни училища, се наблюдава тенденция към по-устойчив дизайн и материали, но това, което много ни огорчава е, че плановата схема продължава да бъде остаряла – коридор с прикачени към него класни стаи-кутийки, което е било успешен модел преди повече от сто години, и води началото си от индустриалната революция.
Това, което ни се иска да видим в бъдещето на образователните сгради в България, е на първо място отделяне на нужното внимание при планиране на тези сгради (а не бързото им възлагане на инженеринг) и осъзнат процес, включващ не само учебната общност – учители, ученици и родители, но и на местно ниво – хората от квартала, общини, местни бизнеси. Така образователните сгради ще имат потенциала да станат общностни центрове, сградният фонд да се използва не само в учебно време, ами и уикендите и през лятото, и ще е предпоставка за сплотяване и подпомагане на различните хора, обитаващи даден квартал. Оттук нататък дизайнът и външният облик са функция на нуждите на хората.
На 7-ми март в рамките на МЕЛБА СРЕЩИ Мария Стайнова ще разкаже повече за особеностите при проектирането на образователни сгради, актуалните проекти на Lusio Architects и дизайна в подкрепа на любопитството и движението. 🙌
Виктория Стайкова e художник, графичен дизайнер и илюстратор от София, България. Завършва бакалавърска степен „Книга и печатна графика“ в Национална художествена академия и специализира Илюстрация: Авторска практика в Англия, Falmouth University. Професионално работи в сферата на оформлението на книги и рекламата, а основни интереси в нейната художествена практика са научната фантастика и градската среда. Един от последните ѝ проекти е оформление на книгата „Трите тела“ на Лиу Цисин, публикувана от издателство „Колибри“. През 2019 година тя представи първата си самостоятелна изложба в галерия КО-ОП и издаде научно-фантастичния графичен роман Licitus. Виктория е един от основателите на платформа за независими издания ТИ-РЕ и създател на Аvrtikl.
Надежда Георгиева е графичен дизайнер илюстратор. Завършва Визуални изкуства и комуникации със специализация Графичен дизайн и магистър Артистични психо-социални практики и психодрама. Вече повече от осем години се занимава активно със ситопечат, като освен че използва технологията за собствените си проекти, води и курсове за професионалисти и любители в нейното 
Николай Иванов е съосновател и аниматор в креативното студио за анимация и илюстрация 
Борис Тикварски завършва специалност „Архитектура“ в УАСГ през 2012 г. заедно с повечето участници в колектива 