Етикет: визуална идентичност

В книгата Kicked a Building Lately?* Арх. Анета Василева събира различните теми, роли и формати на архитектурна критика през последните 15 години – при това напълно субективно и далеч не изчерпателно – единствено през личния си опит как може да се пише за архитектура. С оформлението на изданието се заема графичния дизайнер и арт директор Виктория Стайкова. Разговаряме с Анета и Виктория преди предстоящото на 7 април ново издание на Мелба срещи.

Анета Василева, фотография: Яна Лозева

Как се запознахте и имате ли други общи проекти?

А: С това ще изненадам и Виктория, но наскоро открих една поредица от имейли от есента на 2012 г., в която активно обсъждаме идеята студенти от НХА (с представител Виктория) да се включат в графичния дизайн на архитектурна настолна игра, която ние от WhATA да измислим за вече несъществуващия фестивал Sofia Architecture Week. После нещата се отлагат за Sofia Design Week 2013 (който също вече го няма) и в крайна сметка така и не се случват.

Но отвъд тези спомени всъщност с Виктория се познавам откакто преди няколко години направиха първо галерията, а след това и книжарницата за книги за дизайн и архитектура Аvrtikl и покрай многото събития, на които сме били заедно.

Анета, защо покани Виктория да се заеме с графичния дизайн на книгата? Как протече съвместната ви работа?

А: Много е лесно и приятно да работиш с човек, който има отношение към архитектурата като дизайн. Отвъд дизайна на книгата като обект, Виктория има отношение към играта с шрифтове и абстрактните композиции на модернизма, които са в основата на най-мощните архитектурни течения на ХХ век, а също и фундамент на архитектурното образование още от времената на Баухаус. Стори ми се логично книга за архитектурата, която обаче работи предимно с думи, да разчита не на обичайните множество снимки, а на подобен тип елементи. Освен това много харесвам кориците, които тя направи за поредицата “Земното минало” на китайския фантаст Лиу Цъсин към издателство “Колибри”.

Виктория Стайкова

Виктория, кои са предизвикателството, с които се сблъска при работата по това издание? Как архитектурния профил на книгата повлия върху твоята ангажимент?

В: Предизвикателството в тази книга беше нейното комплексно съдържание и желанието ни да създадем издание, което надхвърля определението „просто книга за четене“. Различните медии – блог-постът, колонката и статията, които са основни за изданието – се превърнаха в градивните елементи на книгата и нейната структура. Архитектурният профил на изданието позволи един по-цялостен и монументален поглед върху книгата като обект – от носещите ѝ греди, до най-малките детайли, където всичко е подчинено на една логика.

Анета, каква е селекцията от текстове в книгата и защо?

А: Книгата всъщност проследява трите типа писане за архитектура за масова публика през последните две десетилетия. Краткото, бързо и достъпно писане от епохата на блоговете и Web 2.0, бавното, дълго и елитарно писане в традиционна медия за култура (например вестник “Култура“) и опитът за правене на архитектурна критика за всички в по-масова онлайн медия (като “Тоест”). Всичко това през моя субективен поглед на автор и в трите типа медии, опитващ се да комуникира проблемите на архитектурата и застроената среда с максимално широка публика. 

По какъв начин си взаимодействат дизайн и архитектура във вашето издание?

В: Дизайнът и архитектурата, според мен, са сходни дисциплини в смисъла, че за да изградиш крайния продукт, трябва да имаш много ясна представа за конструкцията на цялото. Също както една сграда, книгата има основи, скелет и съдържание. Това е нещо, което често убягва на хората – може би заради мащаба. Цялото издание има своя вътрешна логика, подчинена на един грид, върху който се опират всички дизайн елементи. Абсолютно всяка страница е създавана целенасочено, без автоматизация на дизайнерските процеси – с внимание към всеки детайл и с мисъл за това как трябва да функционира, за да се впише в цялото.

Какво вълнуващо ви предстои през следващите месеци?

А: Няколко са предстоящите неща при мен на пресечната точка на архитектура и дизайн. Предстои завършването на една много сложна откъм визуално и текстово съдържание книга за българската архитектура след Втората световна война, която беше в основата на изложбата ТОТАЛПРОЕКТ в РЦСИ “Топлоцентрала” през 2022 г. и която подготвяме с фондация “Ново архитектурно наследство”, Постстудио и дизайнерката Андреа Попйорданова. Както и работата ни по постоянната експозиция на историческия музей в Димитровград, отново с НАН, след конкурса, който спечелихме през март тази година. Тук ще работим с голям екип от дизайнери, начело с Иво Димитров. 

–> Очакваме ви на 7 април, понеделник, в Сабале (ул. Бенковски 11, София). Вратите отварят в 18:30. Следете новини във Фейсбук страницата.

МЕЛБА Инициативи за дизайн и онлайн модна платформа FASHION DAYS канят визуални творци – графични дизайнери, типографи, художници, илюстратори, фотографи, да създадат произведение на тема ВРЕМЕ и да създадат произведение, което да се отпечата върху тениска.

Предложенията за дизайн могат да бъдат всякакви – от илюстрации и рисунки, през графики и фотографии, до карикатури и текстове, като предават ясно авторската концепция на участника. 

Награден фонд

3 500 лв.

Срок за участие

3 юли 2022

Предложенията се изпращат на hello@studiokomplekt.com със subject в мейла Open Call TIME.

За конкурса

Организатори: Инициативи за дизайн МЕЛБА и FASHION DAYS

Условия за участие

Всички предложения трябва да са дигитални и изпратени в .jpeg или .pdf формати в резолюция минимум 150 dpi за растерни файлове при размер А3 (420 мм на 297 мм) с вертикално разположение. Към файла трябва да бъде приложен текст с до 250 знака описание на идеята. 

Всеки участник носи отговорност за оригиналността на творбата си. Предложенията за дизайн могат да се разработват индивидуално или от екип. Максимум до 2 предложения от човек или екип. Кореспонденцията с организаторите и цялата информация, предоставена от участниците, трябва да се води на български език.

Всеки желаещ да вземе участие в конкурса е поканен да зададе своите въпроси на hello@studiokomplekt.com до 15 юни. В subject на мейла посочете “Open Call TIME”.

За темата ВРЕМЕ

Всеки период от време носи своята история. Времето е нестабилна величина, зависима от различни процеси (климатични, политически, обществени). Времето ни убягва и по-често е трудно до го опишем. Времето обаче ни дава и перспектива напред и възможност да мечтаем, защото е и визия за всичко, което бихме могли да бъдем.

Срокове

Отваряне на конкурса / 7 юни 2022

Задаване на въпроси / до 15 юни 2022

Краен срок за подаване на проекти / до 3 юли 2022, 23:59 часа. До: hello@studiokomplekt.com. “Open Call TIME”

Журиране / до 10 юли 2022

Обявяване на победителя / 11 юли 2022

Отпечатване върху тениски и представяне във Фестивала за дизайн в София МЕЛБА / ноември 2022

Жури

Комплект (създатели на МЕЛБА Инициативи за дизайн)

Fashion Days (онлайн платформа за мода)

Даниела Иванова (основател на българската марка за мода Garderob) 

Васил Владимиров (куратор, основател на галерия КО-ОП и на фестивала за илюстрация и графика FIG)

17-тото издание на МЕЛБА СРЕЩИ ще даде сцена на трима актуални местни герои на дизайна, свързани с дисциплините килимарство, графичен дизайн и илюстрация. 

На 2 юни от 19:00 часа почитателите на дизайна ще се срещнат в The Steps със студиото за графичен дизайн POSTSTUDIO, Rosie Eisor и София Попйорданова. 

Разговаряме с POSTSTUDIO, малко преди срещата им с публиката на 2 юни.

Защо се съгласихте да участвате в МЕЛБА СРЕЩИ?

Благодарим за поканата от страна на студио Комплект — приятел и съмишленик на Постстудио откакто свят светува. Събитията, организирани в рамките на МЕЛБА Инициативи, са глътка въздух едновременно за професионалисти и за любители на дизайна и съвременното изкуство. За нас е радост да сме част от МЕЛБА СРЕЩИ и нямаме търпение да споделим за развитието на проекта Logo Room Stefan Kanchev.

Накратко какво трябва да знае масовата публика за дизайнера Стефан Кънчев и неговото наследство?

Стефан Кънчев е изумителен със способността си да одушеви един на пръв поглед обикновен графичен знак, да му придаде смисъл, да го превърне в разказвач на историята на неговия притежател, бил той институция, фабрика или личност.

Кънчев е известен с усета си към детайла. Неслучайно е определян от световни имена в дизайна като гений в сферата, конкретно – в създаването на запазени знаци. 

Твори с лекота и е изключително продуктивен не само защото е безкрайно талантлив, но и защото е безкрайно трудолюбив.

Всички сме виждали логата на БНТ, бензиностанции Петрол, Столичен куклен театър и на още много други организации, без да подозираме, че техен автор е един и същи човек: неслучайно наричан „Анонимният известен“. Затова смятаме, че все още има нужда да се показва творчеството на Кънчев, което да асоциираме и с неговата личност. 

Какво могат да си вземат модерните дизайнери от наследството на Стефан Кънчев?

Характерни за Кънчев са изчистените линии, простите форми и прецизната му работа, която до днес стои съвременно и актуално. Няма да е пресилено да се каже, че класическият му стил формира европейския, дори световния дизайн по времето на модернизма. 

Благодарение на продуктивността му и реализираното графично творчество в различни направления, той успява да създаде визуалната идентичност на България през втората половина на 20 век. Това, което нашето и бъдещите поколения можем да допринесем и научим от неговото дело, е ключово за сърханяване културната ни памет.

Разкажете ни за пътуващата изложба Stefan Kanchev Logo Room – с чия подкрепа се реализираше и какви бяха предизвикателствата?

Първите стъпки от процеса по създаване на книгата Logo Book, после и на изложбите Logo Room, започват в Германия, докато Магдалина Станчева, съосновател на POSTSTUDIO, подготвя дипломния си проект, посветен на Кънчев.

Събирането на снимки, документи и графични материали е търсене без край, което се оказва огромното предизвикателство, но и най-важната фаза преди систематизирането на архива и оформянето му в представително изследване.

Изложбата Logo Room Stefan Kanchev е показана в София, България (2009); Дюселдорф, Германия (2009-2010); Краков, Полша (2010) и в Сеул, Корея (2012) като реализацията ѝ и самото пътуване през годините се осъществява със собствени средства, без допълнително финансиране.

Докъде може и мечтаете да стигне проектът за Стефан Кънчев?

Предстои да осъществим серия от събития в София и страната, в които да покажем части от експозицията Logo Room на места, свързани със Стефан Кънчев. Това е част от основната идея на кампанията ни Recollecting Future за партньорства с фирми и организации с негови лога. Вярваме, че по този начин от една страна популяризираме многогодишната им дейност, а от друга — вдъхваме нов живот на техните запазени знаци, дело на Кънчев. А и разказваме за това колко много от тях все още срещаме навсякъде около нас (само в центъра на София разпознаваме лога на Кънчев на поне 30 градски фасади).

Част от много смелите ни мечти е в един момент да можем да създадем и пространство с постоянна експозиция, посветена на личността и архива на най-изявения ни приложен график, но и място-символ на съвременния български дизайн. Усилено работим в тази посока и се надяваме да успеем.

Благодарим ви, че се включихте в 12-тото издание на формата Мелба на живо. Нашите героини ни показаха как може да се постигне реална обществена промяна чрез дизайн. Дали в комуникацията на културни институции с богато минало, но с настоящи предизвикателства, които съумяват да привличат нови публики и да общуват на съвременен език с тях, или в преустройството на образователни модели, които да захранват средата на децата ни с оптимизъм и свобода на мисълта.

Върнете се към стойностните и пълни с добри идеи за промяна лекции във видеото на нашия YouTube канал тук.

Радослава Боор разказа подробности около обновяването на визуалната идентичност на три знакови сценични културни институции във Варна, за голямата отговорност, която работата ѝ носи, за възпитание на усет към ценното и за смелостта да се подхожда по иновативен и разчупващ нормите начин. „Няма смисъл да се затваряме в стереотипни граници или постоянно да търсим миналото като референция.”

Галина Милкова вдъхна мощна доза вяра за реформа на състоянието на българските държавни училища с прегледа на работата си в общинското „Св. Св. Кирил и Методий“ в Св. Влас. Чрез отличната намеса и функционално-естетичната промяна на интериора ръководството на училището забелязва няколко отчетливи промени — поведението на децата се подобрява значително с тенденция за спад в агресията, има висок ръст при постъпващите ученици и такъв за нови и млади преподаватели. Дизайнът тук е в ролята на социално значим катализатор за по-добро възпитание и ежедневно развитие.

Кураторът на Музей Дом на хумора и сатирата в Габрово Маргарита Доровска започна представянето си с убеждението, че посетителите никога не бъркат — ако не успяват да разберат посланието на една изложба или творба, то е роля на „преводача“ и куратора да подобри тази връзка. Така Маргарита изгражда през последните години знакови за съвременната история на изкуството в България експозиции, които ангажират, разказват увлекателно, вълнуващо и запомнящо се истории. Сценографията има основна роля тук, както и останалия екип, с който Маргарита работи постоянно.

МЕЛБА НА ЖИВО е част от инициативите за дизайн МЕЛБА на Студио Комплект. Срещите са продължение на лансирания в края на 2017 г. от Студио Комплект в партньорство с NEXT-DC и Столична Програма Култура динамичен архив за български дизайн МЕЛБА | melba.bg. В МЕЛБА НА ЖИВО се представят актуални и забележителни със своя подход проекти от местни герои на дизайна. Споделя се опит относно реализацията им. Основен фокус са идеите, детайлите и процесите, които стоят зад всеки един от тях. 

В края на март дадохме старт на поредицата срещи МЕЛБА НА ЖИВО, по време на които се запознаваме отблизо с актуални и забележителни със своя подход проекти от местни дизайн герои. Поканените трима гости споделят опит относно реализацията им като основен фокус са идеите, детайлите и процесите, които стоят зад тях. Подобно на онлайн архива МЕЛБА и тук залагаме на качественото и преднамерено смесване на дизайн сфери.

В това първо издание имахме честта да представим актуалните проекти на Склада и магазин Н8, Венелин Шурелов и NEXT-DC.

Галя Дзаннато / Склада и Н8 разказа за продукцията на Пинг-Понг – колаборация с български дизайнери. Тази игра на пинг-понг между тях като продуценти и творците като създатели на обекти е съпътствана с обмяна на идеи, преработката им и крайната реализация, която успява да се появи в целия си чудесен завършен вид до рафответе на магазина на ул. Шишман 8. Галя говори и за хуманността на дизайна като дисциплина, най-вече през призмата на това, че дизайнът се грижи да изпитваме удоволствие от ежедневието си през употребата на добре измислени предмети, дрехи, устройства и среда.

Венелин Шурелов говори за своята работа по Abecedarium Bulgaricum – интерактивна инсталация със няколко съпътстващи програми в сградите на Съвета на ЕС в Брюксел, посветена на българското председателство Името на проекта е пряка препратка към българския буквар, а идеята му е посетителите да се запознаят с кирилицата под формата на игра. Венелин представи по-подробно мотивите за решенията си в представянето на инсталацията и за привличането на други дизайнери по реализацията му, като архитектурно студио DontDIY, чиито мебели са замесени активно във финално стилно излъчване.

Pocket Science е кампания на VISA, измислена и реализирана от нашите партньори в Мелба – NEXT-DC. Изключително смислена и адекватно ангажираща тийнейджърите, кампанията има за цел да ги увлече да разберат повече за менажирането на парите, като им се предоставят достатъчно атрактивни стимули – готини дрехи и аксесоари. И както стана ясно от представянето – количествата тениски, суичери, нашивки и шапки се изчерпват моментално. Но най-силното доказателство за успеха на инициативата е резултатът от направените взаимодействия с учениците, които чрез попълнените петиции включват финансовата грамотност в учебната програма на средните училища в България и „Нашите пари“ е факт в 50 училища в над 30 български града.

МЕЛБА НА ЖИВО #2 предстои да се случи на 31 май / четвъртък от 19:00ч. в Генератор с вход свободен. Скоро ще обявим и имената и проектите на нашите трима гости.

Водна култура е сред първите проекти на Генератор – център за дизайн и иновации в София, от който е част и Студио Комплект. Инициативата изследва възможните удачни решения за по-добро оползотворяване на огромното природно богатство, с което градът ни разполага – минералните извори. В няколко етапа и различни по вид инициативи Водна култура информира, подканва към действие и помага в достигането на прототипи за продукт или услуга, свързан със заданието: Как да направим минералните чешми на София по-познати, по-достъпни и по-привлекателни за повече хора?

Важна част от разработването и комуникацията на проекта е неговата визуална идентичност, с която сме особено щастливи и горди, защото улавя по фин и точен начин посланието и целите ни. Представяме ви нейния автор Филип Бояджиев (представяне в Мелба – тук) – графичен дизайнер, възпитаник на Националната художествена академия (Рекламен дизайн и Графичен дизайн на непечатни медии към катедра Книга, илюстрация и печатна графика). „Имах огромен късмет да мина рано през различните аспекти на графичния дизайн и успях да избера сферата, в която искам да се развивам, а именно изграждане на идентичности и визуална комуникация (identity and wayfinding). От 4 години преподавам в НХА (катедра Книга, илюстрация и печатна графика) в останалото време работя на свободна практика.“

Защо реши да се заемеш с този проект? Кое ти се стори предизвикателно и интересно за разработване?

Преди да се заема, с който и да е проект, гледам основно 2 неща.

Проектът трябва да е интересен и да има възможност да се развие в благоприятна посока. Което води и до второто нещо: кой е клиента. Обичам да наричам тези хора – партньори, тъй като вярвам,че в колаборацията се раждат смислените неща.

Освен че партньорите в този проект предразполагаха за много добър резултат, имаше и още едно много интересно нещо, а именно социалният елемент. Ако мога бих работил само за социално ориентирани проекти. Възможността да дадеш на средатанещо от себе си ме вълнува особено живо. Това е и сред причините да преподавам.

Отдавна исках да развия идентичност в по-експериментална посока. Това не се случва, когато решиш. Затова се наложи да изчакам правилният проект, на който ще пасва подобна хрумка.

Kакво стои зад идеята ти с малко повече подробности от кухнята?

Водата е изключително деликатно и изящно нещо, към което подходих с голямо уважение. Още, когато се запознах със заданието, ми се искаше да оставя самата нея да подскаже накъде да поеме идентичността. В резултат аз се явявам проводник и съавтор, тъй като процесите на създаване на логото и тоталния дизайн бяха флуидни.

Относно логото: започнах с потапянето на лист хартия с името “Водна култура” в леген и клатейки го с една ръка, снимах с другата, за да докажа на първоначално ниво, че идеята ми е осъществима. След това прекарах няколко дни в снимане на варианти и избиране.

Трикът при дизайна бе да намеря визуално решение, което да не се бие с вече намерената хрумка в логото, но и да не става механично повторение. Това нещо за мен се оказа суминагаши, японска техника с мастило. Тя ми даде възможността да постигна целите на заданието и дам на проекта облеклото, което заслужава.

Би ли участвал в отворената покана по проекта и какво мечтаеш да осъществиш, ако имаш тази възможност?

Трудно ми е да дам конкретна идея, защото мисля по-мащабно, но създаването на предпоставка за промяна е достатъчно, за да може след това да се включат хората с конкретните решения. Всеки с идея по темата трябва да се включи. Не може само да седим и да мрънкаме, трябва действие, предпоставките са налице.

Имаш ли любим минерален извор или място с такъв в София?

В София не.

Ти си сред младите и доста успешно утвърждаващи се дизайнери в България – на кое отдаваш възходящия си растеж, кои уроци по пътя би споделил и какво би искал да видиш като развитие на местната визуална среда?

Отдавам този резултат на труда, който полагам за нещата, които обичам. За мен това е нормално и го правя с голяма любов.

Имах щастието да намеря призванието си рано и да разбера, че работата не е лоша дума, а напротив, нещо в което можеш да намериш смисъл и да те прави щастлив ежедневно. Във всички начинания на човек има позитиви и негативи, всеки минава през възходи, но и през кочина. На мен кочината ми дава перспектива и ме кара да продължавам напред, затова останах в България. Тук все още е неразорана нива и с яко бачкане резултат неминуемо ще има.

Бих споделил основно един урок: Намери това, което наистина обичаш да правиш/работиш, без основния мотиватор да са парите. Ако гориш за едно нещо, ти ще станеш добър, а оттам ще дойде и финансовата страна.

Като развитие в средата бих искал да видя ясно разграничаване на две важни неща. Едното е “харесва ми/не ми харесва”, а другото “направено е професионално/направено е зле”. Забелязвам все повече хора, които сипят критика към един или друг визуален продукт, само защото не пасва на тяхната лична естетическа норма, което не значи, че нещото е направено зле или грешно. В някаква част това идва от факта, че те самите не биха го направили така, но нали едно от основните неща в живота, е че хората сме различни. Ако започнем да виждаме проекти, които бихме направили по същия начин, ще ни стане скучно много бързо.

Също така нека оставим критиката на професионалистите. Обществото получи по неведоми пътища възможността да сипе критика по въпроси, които не са му в компетенцията, като ги обрича на грозни без да дава алтернатива. Да изказваш критика без да даваш алтернатива, е чист хейт, в който няма нищо градивно. Според мен трябва да градим, а не да рушим с думи.

Какво е впечатлението ти от работата с млади/бъдещи дизайнери в академията? Какво би променил в образователния подход? Ти самият успяваш ли да инициираш нови такива?

Две са нещата, които предимно наблюдавам. На първо място слагам винаги, това че има и ще продължава да има таланливи и мотивирани студенти, заради които лятната ваканция ми се струва дълга и нямам търпение да се върна.

Има обаче и един феномен, който разбира се не е само в НХА, но е доста обезпокоителен и това е грешката в избора. Гледам как кандидат-студентите бъркат харесва ми графичния дизайн с това е моето призвание. Проблем, който в последствие се отразява на мотивацията и на желанието им за работа, създавайки посредствени кадри. Както казах и преди малко пътят е трънлив и изисква жертви, които обаче за човека, открил призванието си, не изглеждат така, но за този, който е сбъркал, са непосилни.

Основното, което бих променил, е небезизвестната ориентация на фунията и най-накрая да разграничим парите от студента. В момента те вървят заедно и университетите са задължени да приемат количество, за да се издържат. Ако обаче нещата се обърнат ще можем да даваме възможност на повече хора да докажат желанието си, но на следващ етап ще стигнат само тези, които успяват.

Тъй като аз сравнително наскоро бях студент и се опитвам да правя нещата, които са ми липсвали през годините на обучение. Основният трик, който използвам, е да се адаптирам спрямо хората които стоят срещу мен. Поколенията се сменят като възприятия и поглед и трябва и твоя подход към тях да се мени, няма как да прилагаш едни и същи методи към различни хора. Аз изповядвам култ към индивида, да успееш да извадиш от него истинската му същност, а не да му налагаш граници. Също така миксирам голяма част от опита си в реални казуси с теоритичните познания.

Сподели до 5 медии за дизайн, които непременно би искал да препоръчаш (може да е книга, сайт, филм, статия, списание…)

На първо място слагам винаги behance.net – мястото, което ми дава поглед над добрите, понякога и експериментални практики в професията. Мястото, което всеки един графичен дизайнер може да използва, за да си сверява часовника и да следи тенденциите.

След това се нарежда книгата на Stefan Sagmeister: Things i learned in my life so far – Изключително полезна по скоро за живота, но както си говорим с колеги, графичният дизайн е нашият живот.

Тук ще цитирам един от партнньорите в студио Pentagram: I think for an artist (designer), your happiness is really tied up in your work and if you are not doing great work, you are not gonna be happy. Pentagram са студио, което много ме вдъхновява точно заради множеството проекти със социална насоченост, в които участва.

Още една страхотна книга е Whatever You Think, Think the Opposite на Paul Arden, освен супер корица, съдържанието е изключително интересно и много помага в концептуалния процес.

И като финал ще дам последния филм на Andrzej Wajda – Afterimage, в който има уникални, визуални гледни точки, а да не говорим пък за самата история.

 

Още от работата на Филип на fullmasters.com

Следете турнето на Воден бар, част от Водна култура, и научете повече как да се включите със своя идея – тук.

РЕСУРСИ е дългосрочна инициатива на Генератор за деконструкция и изследване на важни за града естествени дадености. ВОДНА КУЛТУРА е първият проект по темата, който цели да информира и предостави решения за по-пълно и осъзнато ползване на минералните извори в София.

Проектът се осъществява с:

Финансовата подкрепа на Програма „Европа“ на Столична община
Участието на сдружение Аз обичам водата. Партньорството на Gorichka.bg. Приносът на Термално – Нормално. Инициативен граждански комитет „Да събудим минералните бани на София”