25-тото издание на МЕЛБА СРЕЩИ обединява три креативни личности, актуални имена от дизайнерската общност. На 4 юли от 19:00 ч. на сцена „Дерида“ ще чуем разказите на графичните дизайнери Макс Пирски, Георги Шаров и Денислав Големанов. Разговаряме с тях дни преди срещата им с публиката на 4 юли.
Какви са най-ранните ти спомени, свързани с графичния дизайн, и кой беше моментът, в който осъзнато пое в тази посока?
Макс Пирски: От малък имам странната обсесия да чета всички надписи, които виждам (понякога на глас) – било то улични табели или реклами. Може би това подсъзнателно ме побутна в посоката на графичния дизайн. Моментът, в който осъзнато поех към дизайна обаче, беше в 12-ти клас, когато спечелих конкурс за графити лого на Sprite. Логото ми беше върху етикетите на напитката в цялата страна в продължение на няколко месеца. Тогава разбрах, че може би бих могъл да си изкарвам прехраната с нещо, което реално харесвам да правя, за разлика от „Бизнес и администрация“, което мислех да следвам по това време.
Георги Шаров: Бях на около пет години, когато майка ми ми подари „Червената книга на изчезващите видове“. Прекарвах дни наред да я изучавам – не само красивите илюстрации и карти, но и различните начини, по които шрифтовете бяха употребени – латински имена, описания, местообитания. Също поредицата книги ЕКО на „Земиздат“, които излизаха през 80-те, с фантастични илюстрации на Текла Алексиева на корицата.
Денислав Големанов: Библиотеката на баща ми, дясната секция, първи или втори ред отгоре надолу. Има една книга, която няма заглавие на корицата, само графично изготвена илюстрация на две фигури в ръкопашен бой. В моята глава Батман. Обективно „Параграф 22“ на Джоузеф Хелър, с рисунка от Александър Поплилов и липсваща хартиена обложка. Много на брой пъти съм се връщал към изданието пораствайки, с недоумение към решението в оформлението да липсва контекст. Дали това е първият сблъсък не съм сигурен, но определено е паметна фрустрация, създадена от дизайн. Тази среща продължава да е и маркер на израстването ми – като професия, а и като години, понеже се усещам мигрирал от недоволството към лаконичното отношение на възрастните, към уважение за смелостта на оформлението, илюстрацията и издателя. Пак бих се объркал, този път с удоволствие.
Относно осъзнат момент – не знам дори дали е минал още, повече се усеща като да съм викал неволята и да съм намерил временно решение.
Кои са някои от най-вълнуващите и любими теми и/или проекти, по които си работил?
Макс: Проектите, за които ще говоря по време на Мелба Срещи, със сигурност са някои от любимите ми. Сред тях са: Mister Twister – списание, което разглежда абсурдностите на креативността; Cambrium – биотехнологична компания, която цели да промени драстично начина, по който произвеждаме сурови материали; както и различни експерименти, с които се занимавам през свободното си време – те варират от рисуване на произволни букви до изобразяване на емоционалното ми състояние. Най-вече силно ме привличат проекти, които имат потенциала наистина да допринесат за положителна социална промяна.
Георги: Без съмнение работата ми за Художествена галерия Казанлък ме вълнува всеки ден – с усещането за напълно споделена с колегите ми кауза, непримиримо желание за развитие и непрестанно разширяващ се хоризонт.
Денислав: Всичките стават вълнуващи и любими след време като ги позатрупаш с нови и ги изровиш наново, вече забравил затрудненията, които си изпитал и изпатил. По този начин избягвам въпроса – не бих могъл да отговоря.
Имаш ли по-специални ритуали, когато работиш и кои са местата, които те зареждат с вдъхновение?
Макс: Ритуалите са чаша хубав чай и добра музика. А пък вдъхновението понякога идва от пътешестване до непознати места, запознанства и различни преживявания. Друг път, когато в ежедневието си забелязвам нови неща, които не съм виждал преди. И със сигурност – от каране на сърф и повече време сред природата.
Георги: Често работя в Националната библиотека в София – обичам да съм заобиколен от книги и хора, които ги четат.
Денислав: Благодарности към инсомнията преди всяко задание да си „обиколи нивата“. Тя ми спестява търсенето на специално място и ритуали.
Кои са дизайнерите, колективите или пространствата, чиято работа следиш с интерес и защо?
Макс: Твърде много са и мисля, че нямат общо помежду си освен факта че винаги, когато видя нещо тяхно, се възхищавам. Без да се замислям твърде много, сред тях са: Ceci Erlich, Mark Bohle, Braulio Amado, Dinamo, Oh No Type Foundry, Vera van de Seyp, Elliott Grunewald, James Plattner, Костадин Кокаланов, Джингиби, Four Plus, Lucas Hesse, Experimental Jetset, Luca Lozano, Daniel Wenzel, Two Times Elliott, Uncommon, TCYK, Porto Rocha и още…
Георги: Ханс Гремен, Baldinger Vu-Huu, Kummer and Herrman, Spassky Fischer… много са. Непрекъснато преоткривам работата на Ян Чихолд, Йозеф Мюлер-Брокман, Кен Гарланд, Ричард Холис, Пол Бейкън, Ян ван Тоорн.
Денислав: Daily Dialogue, Unfun.de, Perron Roettinger, Porto Rocha Studio, Studio Temp, Bam Works, Тwo Much Studio, Regular Practice, Nejc Prah, Cecilia Azcarate, вече метеоритните участници от проекта Carne Kids. Мисля, че ги следя, не защото няма още много други невероятни примери за пробивен дизайн, а защото съм успял да хвана повечето от тях в началото, като тепърва прохождащи, алтернативно мислещи и практикуващи студиа. От работещи по малки проекти с огромна свобода и ограничен бюджет, сега са на друго равнище и действат с голям ресурс, вече с култивирана свобода и зрял размах
Светът се променя и ролята на дизайна и създаването му – също. Как виждаш работата на графичните дизайнери в бъдеще (преди всичко във връзка с AI, който намира все повече приложения в дизайна)?
Макс: Надявам се новите технологии да могат да поемат все повече от ръчния труд и не толкова интересната част от работата ни, докато ние се отдаваме на по-приятните части от процеса. Както гласеше едно меме, на което попаднах скоро: „Не искам AI да рисува и да пише поезия. Искам AI да мие чиниите и да чисти в нас, докато аз рисувам и пиша поезия“. От друга страна – може би пък това е знак, че е време всички да затваряме компютрите и да се захващаме с по-истински неща. Нека видим.
Георги: Безкраен, непримирим и неутешим песимист съм относно всичко свързано с пресечните точки на културата с AI.
Денислав: Мисля, че не бих бил добър пример да говоря за това, камо ли да генерализирам за цяла индустрия. Дали с щастие или с малко горчивина, смятам че личната ми работа е толкова под радара, че именно това я прави независима от глобални изменения. Повече ме опасяват онлайн курсовете по дизайн, които подбиват работата на дизайнера до телесен Plugin към софтуер. Това не е в полза на никого, защото експоненциално набъбва работната ръка и учи клиента на грешна силова динамика, което създава лост изпълнителят да се чувства лесно заменим, смъква очаквания и квотата пари-свършена работа. Този дисбаланс е критичен за страна, в която като цяло има естествено съмнение в компетентността на професионалисти, всеки е домашен майстор и общо взето може и сам да си го направи, и това дори не в краен случай. В същия момент, колкото повече има лоши примери за практика, толкова повече сияят примерите за добра такава. Клиентите, които са наясно с изискванията си, бързо се ориентират къде потенциално ще получат желаното. Саморекламата е почти от куртоазия, ако си взел решение да развиваш локалната и регионална визуална култура, а не да влизаш в битка за глобалното. Тези, които искат нещо изпълнено със старание са реципрочно малко на тези, които могат да го изпълнят и техният ограничен арсенал. Така се получава естествен подбор.
За какво ще говориш на МЕЛБА СРЕЩИ #25?
Макс: За приключенията ми между ограниченията и свободата.
Георги: Основно за проекти от последните две години – най-вече за приключенията ни в Художествената галерия в Казанлък, както и няколко други важни за мен сътрудничества.
Денислав: За себе си. Но и за други хора. За история. За други дисциплини. За това, че е нужно да имаш „характерен характер“, с който да си разпознаван. За общата картинка е по-добре този характер да е конфронтативен, хаплив, но така – нащрек за некоректност. Това създава много one-timer проекти, прекъснати взаимоотношения, но към тях се прибавят и не малко пъти, които завършват с „Беше прав“ и „Сега разбирам“. Все нужни инвестиции в цялостния образ на професионалист и личност, а и добра интроспекция докъде си готов да смесиш двете в едно.
____________________________
Очакваме Макс Пирски, Георги Шаров и Денислав Големанов на 4 юли за МЕЛБА СРЕЩИ 25, когато ще ни разкажат всички подробности за актуалните си проекти. 🙌
Стефани Неделчева
Зорница Христова, 
Холи Перейра 
Куратор, журналист и теоретик с дългогодишен опит в областта на дизайна, архитектурата и визуалните изкуства. Съосновател на творческия колектив OKOLO, заедно с който от 2009 г. насам наблюдава и изследва различните проявления на дизайна, като подготвя десетки публикации и изложби в Чехия и по света. Автор е на редица текстове за дизайн и архитектура, както и на книгата Modern Architecture and Interiors за Prestel (2020).
DUMBAR/DEPT® 
