Етикет: книги

Разговаряме със Свобода Цекова (позната като Боди) и Антон Стайков дни преди да са наши гости на 28-то издание на Мелба срещи. Те са куратори и дизайнери за втора поред година на красивия български павилион на Международния панаир на детската книга в Болоня. Актуалната изложба “Подир думите. 19 български илюстратори на детски книги” представя съвременната българска илюстрация и разнообразието на художествени почерци през техния поглед.

Какво прави тази сутрин? Как стартира деня ти?

Боди: Поиграх си с котето ни Мартин. Слязох в двора и полях хортензиите, розите, гладиолите, всички храсти и треви. 

Антон: Кафе и текущи задачи. 

Опиши ни работно си място?

Б: В софийска кооперация от края на 1920-е, до прозорци на изток и юг, обградени от акции, сутрин и вечер с птичи песни. Зиме също спокойно и красиво. Черна маса, монитор EIZO, черна лампа Tolomeo-Artemide, над екраните – графика на Филип Попов – хаха, и тя черна, но наоколо с разни ведри снимки и рисунчици: дъщеря ми 5 годишна в Париж; гръцка пощенска марка със земеродно рибарче; непроверен лотариен билет от 1995… Картичка с любимата ми картина на Пикасо – L’Atelier, 1956. И библиотеката с любимите ми книги. Също моливи и листове А4, ползвам всеки ден за да си скицирам идеите.

А: Мога да пиша на лаптоп в градината на кооперацията ни. Или да чета седнал в кресло. Обичайното ми работно е на стационарния комютър, който е върху минималистична дървена маса от един селски майстор.    

Има ли храна / напитка / музика / облекло, превърнали се в ритуал за работния ти процес?

Б: Сутрин обичам да пием кафе в двора, да си проверя пощата, после малко да позяпам в Pinterest или в dezeen.com,  най-често гледам архитектура. После набързо Facebook и Instagram – слагам два-три лайка и се залавям с актуалните задачи. Всеки ден избърсвам праха от масата. Работя на тихо, но в паузите слушам музика – например L’Impératrice, Odyssée Deluxe; или Radiohead; или Бах… Съвсем еклектично. Имам неща, които слушам отново и отново, но и такива, в които се вманиачавам временно.

А: Нищо специално. Музиката по-скоро ми пречи. С кафето не прекалявам вече. 

Кой е първия ти досег с дизайна, който помниш отчетливо? 

Б: Помня едно американско списание за дизайн и изкуство. И у дома – имахме много интересен дом, пълен с екзотични предмети – финландска дизайнерска лампа от плексиглас, японски фигурки, африканска маска… джаз-постери… Спомням си и интериорите в културните центрове на Чехия, Германия и Полша в София по соца… Бяха фамозни! 

А: Баща ми беше сценограф и проектираше и музеи и украси за разни събития. В библиотеката му имаше доста списания за изкуство, разглеждали сме какво се случва по света. Помагах му за макетите и режех шаблони за букви. 

 

Опиши ни работата си в три думи?

Б: Творческа, интересна, красива
А: Отговорна, понякога уморителна, но неординерна. 

Какво означава изследване на визуалното и оформлението на книги за теб? 

Б: Означава да се вгледаш в нещата съвсем отблизо, да ги разчетеш, да се отдалечиш и да ги осмислиш. И после да направиш нещо ново с тях, да направиш собствени връзки помежду им.

А: Да тръгнеш от дефинирането на стила, понякога изплъзващо се понятие. След това да се опиташ да разбереш и хората, стоящи зад красивите неща, които си се заел да изследваш.

Кое те доведе до момента, в който да се занимаваш с това? 

Б: Може би всичко, което съм правила досега в живота – ученето, общуването със сродни души или броденията по улиците, животът ми в Швейцария, връщането в България. И Антон, който е нещотърсач по природа.

А: Връщането ми в България след 13 години престой в Израел. Срещата с Боди.

 

Създавайки конкретен визуален проект, какво очакваш да отнесе публиката със себе си като послание?

Б: Във всеки проект имам съвсем конкретни цели, ползвам арсенала си от умения и интуицията си, за да постигна въздействието, което искам. Не мисля за някакви генерални послания, по-скоро преследвам нещата, които съм решила, че ще проработят: в разказването на истории, в провокирането на определени чувства, в предизвикване на определено поведение в публиката (когато е изложба), за да се разкрие прелестта на човек или обект…  

А: Да се развълнува, да научи неща, които не е познавала досега. Да се замисли. 

 

Извън твоите проекти, кои други/кой друг ти е много любим в момента (може да е България или международен)?

Б: Много ме впечатли новият музей V&A East Storehouse – достъпен мега фонд с артефакти. Преди 24 години бях фрийлансер в екипа на едно швейцарско студио, което направи бета версията на тази идея в регионалния исторически музей на град Люцерн. За онова време беше революционна. Сега виждам сърцевината на същата концепция, но разгърната по един фантастичен начин в огромен мащаб и с мноооого голям бюджет. Изпаднах в истински възторг, когато видях дебютното видео в инстаграм. 

А: Много ценя работата на Мартина Венкова и Георги Шаров. 

Какво очакваш най-силно това лято?

Б: Да довършим един проект, който беше отложен. Да отидем на море. 
А: И аз така.

Фотография: Женя Чинчева и личен архив

 

18-тото издание на МЕЛБА СРЕЩИ ще даде сцена на трима актуални местни герои на дизайна, свързани с дисциплините илюстрация, трансформация на публични пространства и продуктов дизайн. На 11 октомври от 19:00 часа почитателите на дизайна ще се срещнат в The Steps с илюстраторката на книги Мира Мирославова, графити артиста Николай Петров Glow и екипа зад DiFOLD. Разговаряме с Мира Мирославова дни преди срещата ѝ с публиката на 11 октомври.

 

Какво е за теб илюстрацията? Как си взаимодейства с написаното, с текста и как въздейства на теб като читател?

От малка имам необяснима, силна привързаност към илюстрациите в книгите. Едни от първите ми спомени са как си измислям истории по илюстрациите в книгите вкъщи, които не можех все още да прочета сама. Радвам се, че точно това усещане никога не ме остави. Нуждата, вълнението и глада да разлистя и разгледам книгите – от първа до последна страница. За мен илюстрацията е черта на характера. Илюстрацията е първото нещо, което прави впечатление и е наистина хубаво, когато е в пълен синхрон с текста и ти подсказва какво да очакваш.

 

Какви теми те вълнуват/вдъхновяват и пресъздаваш най-често в илюстрациите си?

Вярвам, че темите и елементите, които вълнуват и вдъхновяват всички ни като артисти, са дълбоко свързани с корените ни. Освен къде сме отраснали, то и възпитанието и културата в семейството също е в основата на това какво ни вълнува и вдъхновява. Какво са ни чели, какво сме гледали. Моите корени са много свързани с гората, горските животни и класическите приказки. И наистина най-често пресъздавам точно такива елементи. Опитвам се все повече да експериментирам и да надградя над това, защото има много други неща, които ме вълнуват – кино, музика и всичко, което са ми дали родителите ми.

 

Коя е последната детска книга, която ти повлия, впечатли, накара те да се замислиш?

Не съм сигурна дали е точно детска всъщност, но последно много ми повлия и впечатли книгата на Шон Тан The Arrival. Шон Тан е австралийски автор и илюстратор, а конкретно тази книга е без думи и е изумителна. Не само защото е истинско произведение на изкуството, но и историята, която разказва е впечатляваща с изключителното си въображение и оригиналност. Тан разказва с невероятни илюстрации какво е да си емигрант в непозната и странна държава. А това е познато чувство.

Кои са любимите ти проекти дотук?

Чувствам се щастлива и привилигирована, че имах възможността да съм част от редица проекти. „Приказките на Братя Грим“ с издателство „Колибри“ е може би най-личният проект, по който съм работила. И за който мечтаех много като малка. Винаги ще съм благодарна, че бях поканена да работя над него.

 

Има ли книга, която мечтаеш да илюстрираш?

На този етап мечтая само да имам възможността да се усъвършенствам като художник. За да правя все по-стойностни и смислени проекти. Това зависи до голяма степен от мен, но и се надявам, че светът ще ни позволи спокойствието и вдъхновението, за да можем ние да се борим за по-добро.

 

 

Мира Мирославова е илюстратор на детски книги и визуален артист. Родена и израснала в София, Мира завършва текстилен дизайн и визуално изкуство в Манчестър, Великобритания. Любовта ѝ към илюстрациите започва още в ранна възраст, а стилът ѝ е повлиян от смесица от класически приказки, мистични гори, стари филми и анимации. Обича да експериментира и да намира вдъхновение на неочаквани места по пътя към създаване на илюстрации за книги, комикси, корици и списания. Сред заглавията, излизали с нейни илюстрации, са „Принцесешки истории“ на Катя Антонова; „Нявгабъде“ и „Включи нощта“ на Рей Бредбъри; „Приключенията на Лиско по море“, „Лиско в гората“ и „Лиско при квадратните същества“ на Борис Априлов; „Приказка за долната земя“ на Ирена Първанова; „Дракончето Ринти“ на Доника Ризова. Мира е илюстратор към нюйоркската The CAT Agency, специализирана в работата с илюстратори на детски книги.

На МЕЛБА СРЕЩИ 18 Мира ще разкаже за работата си по книгата „Where you’ve got to be”, която беше представена по-рано през септември на Медисън Авеню в Ню Йорк и ще разкрие повече детайли за работата с чужда агенция.