Етикет: мелба срещи

МЕЛБА СРЕЩИ: OURHOOD

OURHOOD е българско дизайнерско студио, базирано в София, което създава мебели от масив и интериорни решения с фокус върху ръчната изработка, естествените материали и съвременната естетика.

В основата на работата на студиото стои идеята, че мебелите не са просто функционални обекти, а част от начина, по който хората живеят, усещат и взаимодействат с пространството около тях.

Дни преди да я чуем на живо в МЕЛБА СРЕЩИ, разговаряме с Яна Попова, един от основателите на OURHOOD, за „The Ritual of Becoming“ – проект, създаден съвместно с LIGNA, който проследява трансформацията на материала от суровина до обект и поставя фокус върху процеса, материала и присъствието.

Как се роди идеята за The Ritual of Becoming?

Идеята се появи от самия процес на работа с материала.
 Когато работиш с масивна дървесина, знаеш, че нищо не се случва бързо – всяка стъпка е време, жест и решение.

„The Ritual of Becoming“ дойде като опит с LIGNA да преведем този процес в преживяване – да покажем не само крайния продукт, а самата трансформация – пътя от суров материал до дизайн обект.

Интересното е, че до преди този проект не се познавахме с екипа на LIGNA. Срещнахме се именно по този повод, без ясна представа какво да очакваме едни от други, но още в първите минути се усети естествено припокриване в начина ни на мислене. В рамките на първата среща вече имахме ясна посока, а на следващата сутрин концепцията беше напълно оформена.

Какво означава за вас да представите България именно в сърцето на Милано?

Това е огромна отговорност, но и много естествена стъпка.

Миланската сцена е мястото, където дизайнът не е просто продукт, а култура. За нас е важно да покажем, че българският дизайн също има тази дълбочина – че идва от материал, от занаят, от отношение към създаването.

И че може да бъде част от този разговор, не като периферия, а като равностоен глас.

Благодарни сме изключително много на кураторството на KV Design за тази възможност.

Какво не се вижда от публиката, но е ключово за реализирането?

Това, което не се вижда, е времето и работата в екип.

Часовете работа с материала, пробите, грешките, решенията, които се взимат в движение.
И най-вече – физическото присъствие в процеса.

Тази маса не е просто обект – тя е резултат от много последователни действия, които оставят следа, дори когато не са видими.

Подценяваме ли връзката си с материалите днес?

Да, до голяма степен.

Живеем в свят, в който повечето неща са дистанцирани от начина, по който са направени. Материалът често е „скрит“ зад повърхност.

В The Ritual of Becoming искахме да върнем тази връзка – да покажем материала като нещо живо, което има собствено поведение, текстура, съпротивление.

И че дизайнът не е само идея – той е диалог с материята.

Каква е ролята на материала в проекта?

Материалът е центърът.

Всичко тръгва от него – формата, структурата, преживяването.
Не сме се опитвали да го контролираме напълно, а по-скоро да работим с него.

Това е и същността на проекта – да покажем как материалът се превръща в носител на смисъл, не просто във форма.

Ако трябва да опишете проекта с 3 думи?

Материал. Процес. Присъствие.

Какви интериори/екстериори бихте искали да обитават вашите предмети?

Такива, в които има тишина.

Не непременно буквално, а пространства, които оставят място на обекта да „диша“.
Интериори, в които материалът е видим и честен, а не просто декор.

Нашите обекти не търсят да доминират – те търсят да създадат отношение и атмосфера.
И най-добре съществуват в среди, които уважават процеса зад тях.

Организатор и продуцент: Комплект, Фондация Мелба

Основен партньор: Fashion Days

МЕЛБА СРЕЩИ е част от Инициативи за дизайн Мелба на Комплект. В МЕЛБА СРЕЩИ се представят актуални и забележителни със своя подход проекти от местни герои на дизайна. Споделя се опит относно реализацията им, а на фокус са идеите, детайлите и процесите, които стоят зад всеки един от тях.

МЕЛБА СРЕЩИ: Зоран Мише

Зоран Мише е график, роден в Охрид, Северна Македония, който от близо две десетилетия живее и работи в София. Завършва бакалавърска и магистърска степен по графика в Националната художествена академия.

Той е сред основателите на PRINT NEST STUDIO – пространство, посветено на съвременната печатна графика и експеримента с традиционни техники. Паралелно с артистичната си практика,  от 2017 г. преподава в НУИИ „Илия Петров“. Работата му съчетава класически графични техники със съвременен художествен език, като често изследва теми, свързани с паметта, природата и личното преживяване.

Зоран е и един от лекторите в предстоящото издание на МЕЛБА СРЕЩИ (12 май в САБ). Преди да го чуем н а живо, му задаваме няколко въпроса за изложбата му „Покой“, вдъхновена от Охридското езеро и усещането за изчезващо спокойствие. Говорим за графиката като мислене, за смесването на техники и материали и за следите, които оставяме върху природата.

Какво стои зад заглавието „Покой”? Как се роди идеята за изложбата?

Заглавието „Покой“ идва от едно дълго усещане, което нося в себе си от години. Още отдавна в съзнанието ми се зараждаше идеята за изложба, чрез която да изразя липсата на Охридското езеро в моето ежедневие. Това място винаги е било източник на вътрешен мир за мен – спокойствието, което носи, и тишината, излъчвана от самата вода, са трудно заменими.

С времето обаче започнах да усещам как тази интимност постепенно се разрушава. Прекомерното човешко присъствие променя облика на езерото и онова усещане за покой започва да изчезва. Когато виждаш как нещо толкова ценно се променя пред очите ти, естествено идва нуждата да реагираш.

Моята реакция е тази изложба – опит да визуализирам този процес, да покажа загубата и да предам усещането, което остава. Надявам се зрителите не само да видят, но и да почувстват този проблем.

Какви графични техники използваш в серията и има ли връзка между избраните техники и темата за природата?

Като график работя предимно с класически техники – офорт, акватинта, суха игла, висок печат, мецотинто. Именно чрез тях най-пълно изразявам себе си. Не отричам съвременните технологии, но ръчният процес носи за мен особена магия – особено в момента на отпечатване, когато резултатът се разкрива в последния етап. Там винаги има изненада – понякога успех, понякога провал – и точно това напрежение ме движи да продължавам.

В тази изложба изследвам хибридната природа на съвременната графика – като пространство, в което изображението напуска плоскостта и започва да съществува в обем, материал и реална среда. За мен графиката не е само техника, а начин на мислене, територия, в която се срещат ръчното и индустриалното, органичното и изкуственото, духовното и физическото.

В работите си комбинирам традиционни графични отпечатъци с реални материали като метални елементи, моторни части, камък и епоксидна смола. Всеки от тези материали има собствена тежест, структура и присъствие – те не са просто допълнение, а активни носители на смисъл. Смолата запечатва и консервира, камъкът носи време и устойчивост, металът въвежда индустриална енергия и движение. Чрез тези съчетания разширявам границите на графиката – от отпечатък върху хартия към обект, който съществува в пространството.

Хибридността в работата ми има и философско измерение. Материалите – отпечатъци, хартия, камък, смола – се превръщат в следи от човешко присъствие и намеса. Те поставят въпроси за въздействието ни върху природата и за промените, които технологиите налагат върху средата ни.

За мен графиката е метафора за отпечатъка, който оставяме – физически, екологичен и емоционален. Комбинацията от гравюра, индустриални и природни елементи търси границата между съзидание и разрушение и провокира размисъл за крехкия баланс между тях.

Как изглежда работното ти място?

Работното ми място като преподавател и асистент в Художествената академия и Художествената гимназия се стремя да бъде добре подредено и безопасно, доколкото позволяват графичните бази. За мен е важно средата да е организирана, за да улеснява работния процес и да създава спокойствие.

Когато обаче става дума за ателието, там всичко е различно — то често изглежда хаотично и разхвърляно, но всъщност този „творчески безпорядък“ има своя вътрешна логика. В крайна сметка всичко е на мястото си и достъпно точно когато е необходимо.

Има ли ритуал, с който започваш творческия процес?

Честно казано, не съм от хората с конкретен ритуал, когато започвам нещо да творя . Даже бих казал, че липсата на такъв си е моят „ритуал“ 😊

Обикновено просто си минавам през плана в главата, за да се ориентирам откъде да започна. Не значи задължително, че всичко ще се получи, но ми помага да вляза в процеса.

Какво се опитваш да предадеш на учениците си, отвъд техниката?

В графиката техниката е важна, но не по-малко значими са идеята, концепцията и начинът на представяне. Затова насърчавам учениците да изразяват свободно идеите си, да не се страхуват от провал и да експериментират с различни материали. За мен също е важна общата им култура, възпитание и отношението им към изкуството и обществото като цяло.

Организатор и продуцент: Комплект, Фондация Мелба

Основен партньор: Fashion Days

МЕЛБА СРЕЩИ е част от Инициативи за дизайн Мелба на Комплект. В МЕЛБА СРЕЩИ се представят актуални и забележителни със своя подход проекти от местни герои на дизайна. Споделя се опит относно реализацията им, а на фокус са идеите, детайлите и процесите, които стоят зад всеки един от тях.

МЕЛБА СРЕЩИ: Михаела Ангелова

Михаела Ангелова е графичен дизайнер и илюстратор, завършила „Книга, илюстрация и печатна графика“ в НХА, като част от обучението си прекарва в LUCA School of Arts в Брюксел. От 2017 г. е част от punkt.studio, където работи в областта на графичния дизайн и бранд идентичността.

„Облакът, който остава“ (издадена от punkt.studio) е първата ѝ самостоятелна детска книга – поетичен визуален разказ за порастването, паметта и емоционалните следи, които остават във времето. Книгата се отличава с деликатен визуален език и силна връзка между текст и образ. Проектът е селектиран за The BRAW Amazing Bookshelf на Bologna Children’s Book Fair сред над 4000 заглавия от 73 държави.

Преди да я чуем на живо като един от гостите в МЕЛБА СРЕЩИ #31 на 12 май, разговаряме с Михаела за процеса зад създаването на книгата и предизвикателствата по пътя от началната идея към финалния резултат.

Как разбра, че „Облакът, който остава“ е избрана за The BRAW Amazing Bookshelf? Каква беше първата ти реакция?

Получихме имейл в пощата на punkt.studio, че „Облакът, който остава“ е селектирана за BRAW Amazing Bookshelf. Денят ни започна в 6 сутринта с тази вълнуваща новина, а поне двама души от екипа си признахме, че сме се просълзили – аз със сигурност бях едната, хаха.

Punkt.studio е студио за визуална комуникация, в което работя вече 9 години, и същевременно издател на „Облакът, който остава“. Книгите са наша голяма любов, а повечето от хората в екипа ни са илюстратори, така че всички много обичаме детските издания. Истината е, че тепърва навлизаме в сферата на книгоиздаването. „Облакът, който остава“ е моeто дебютно издание и едва петата книга на нашето издателство, така че да бъдем редом до толкова утвърдени международни издателства и автори е огромно признание. За мен това е и потвърждение, че когато нещо се прави с любов, мисъл и работа в екип, то може да стигне далеч.

Какво идва първо при теб – текстът или образът?

Нито едното, нито другото. Първо идва идеята. Текстът и образът за мен са начин тя да намери форма. 

Много време ми отне да осмисля посланието и да намеря историята, която най-добре може да го предаде. Вероятно този подход идва от факта, че се занимавам с визуална комуникация и съм свикнала да мисля първо за концепцията и за това как една идея може да работи цялостно в различни приложения.

При „Облакът, който остава“ идеята за историята е моя, но текстът беше написан с огромната помощ на Теодор Генов-Цанев, мой близък приятел и част от екипа на студиото, без когото думите нямаше да имат този чист и лек вид. Аз често имам интуитивни и по-груби идеи и имам нужда от помощ, за да ги вербализирам. Точно това е и най-ценното в работата в екип. В този проект всъщност са замесени много хора и съм много благодарна за всички разговори и обсъждания, които помогнаха идеята да стане по-ясна.

Как изглеждаше процесът –  от първата идея до готовото издание?

Идеята за „Облакът, който остава“ се роди още когато бях студентка в Националната художествена академия, специалност „Илюстрация, книга и печатна графика“, като част от дипломната ми работа. Тогава се появи темата за цикличността и идеята за формат, който да говори за тъгата и щастието като две състояния, които са в непрестанен кръговрат.

С времето обаче започнах да гледам на тази тема по нов начин, също така станах родител и усетих, че това, което съм направила тогава, не е достатъчно и е твърде далеч от децата. Затова сега създадох почти всичко наново – нова история, нови герои, нов подход – но запазих ядрото на идеята.

Няколко месеца само мислех и изграждах концепцията. Когато веднъж всичко си дойде на мястото, рисуването беше най-бързата и най-леката част.

Кое беше най-голямото предизвикателство при създаването на книгата и кои моменти ти доставиха най-голямо удоволствие?

Най-голямото предизвикателство беше да усетя, че всичко работи добре заедно – историята, героите, образите, думите, формата на изданието. Да стигна до онзи момент, в който да си кажа: да, това е.

Най-голямо удоволствие ми носеше да показвам книгата на детето си в различни етапи и да наблюдавам реакциите му.

Ако трябва да опишеш „Облакът, който остава“ с едно усещане – какво е то?

Лекота.

Когато започнахме да представяме книгата, видях как хората проследяват историята и макар тя да е семпла на пръв поглед, всеки сякаш намира в нея нещо свое – своя тъга, свое щастие, свой спомен.

Мисля, че след тази книга остава едно усещане, че животът е много ценен, много полюсен и много красив точно в това. И че дори когато ти е трудно, всичко някак ще намери пътя си да бъде наред в крайна сметка. Или както казваме в края на историята: „Понякога ще има облаци и ще вали. Сега обаче слънцето грееше силно и денят си продължи.“

Проектът „Облакът, който остава“ се реализира с финансовата nogкpena на програма „Дебюти“ на Национален фонд „Култура“.

МЕЛБА АРХИВ: Михаела Ангелова

Организатор и продуцент: Комплект, Фондация Мелба

Основен партньор: Fashion Days

МЕЛБА СРЕЩИ е част от Инициативи за дизайн Мелба на Комплект. В МЕЛБА СРЕЩИ се представят актуални и забележителни със своя подход проекти от местни герои на дизайна. Споделя се опит относно реализацията им, а на фокус са идеите, детайлите и процесите, които стоят зад всеки един от тях.

МЕЛБА СРЕЩИ #31 с OURHOOD, Зоран Мише и Михаела Ангелова

Първото издание на МЕЛБА СРЕЩИ за годината ще се проведе на 12 май в Зала 1 на Съюза на архитектите. Наши гости са Яна Попова (OURHOOD), Зоран Мише и Михаела Ангелова. Те ще споделят своята работа и опит – от мебелен дизайн и пространствени инсталации, до печатна графика, aвторска илюстрация и книги. Разговорът ще засегне връзката между материал и процес, личния творчески път и присъствието на български автори в международен контекст.

Началото е от 18:30ч, адресът: ул. Кракра 11, входът – свободен.

OURHOOD е българско дизайнерско студио, базирано в София, което създава мебели от масив и интериорни решения с фокус върху ръчната изработка, естествените материали и съвременната естетика.

В основата на работата на студиото стои идеята, че мебелите не са просто функционални обекти, а част от начина, по който хората живеят, усещат и взаимодействат с пространството около тях.

Студиото работи основно с масивно дърво и комбинира традиционни занаятчийски техники със съвременен дизайн подход. Това позволява създаването на обекти, които са едновременно минималистични, устойчиви и с ясно изразен характер.

През 2026 г. студиото участва в Milan Design Week като част от Fuorisalone с инсталацията „The Ritual of Becoming“, създадена в колаборация с Ligna Group. Проектът е част от българския павилион DOPIR и изследва връзката между материал, процес и човешко присъствие чрез сетивно пространствено преживяване.

Зоран Мише е график, роден в Охрид, Северна Македония, който от близо две десетилетия живее и работи в София. Завършва бакалавърска и магистърска степен по графика в Националната художествена академия.

Той е сред основателите на PRINT NEST STUDIO – пространство, посветено на съвременната печатна графика и експеримента с традиционни техники. Паралелно с артистичната си практика,  от 2017 г. преподава в НУИИ „Илия Петров“.

Работата му съчетава класически графични техники със съвременен художествен език, като често изследва теми, свързани с паметта, природата и личното преживяване.

Михаела Ангелова е графичен дизайнер и илюстратор, завършила „Книга, илюстрация и печатна графика“ в НХА, като част от обучението си прекарва в LUCA School of Arts в Брюксел. От 2017 г. е част от punkt.studio, където работи в областта на графичния дизайн и бранд идентичността.

„Облакът, който остава“ (издадена от punkt.studio) е първата ѝ самостоятелна детска книга – поетичен визуален разказ за порастването, паметта и емоционалните следи, които остават във времето. Книгата се отличава с деликатен визуален език и силна връзка между текст и образ.

Проектът е селектиран за The BRAW Amazing Bookshelf на Bologna Children’s Book Fair сред над 4000 заглавия от 73 държави.

Събитието във Facebook е тук.

Организатор и продуцент: Комплект, Фондация Мелба

Основен партньор: Fashion Days

МЕЛБА СРЕЩИ е част от Инициативи за дизайн Мелба на Комплект. В МЕЛБА СРЕЩИ се представят актуални и забележителни със своя подход проекти от местни герои на дизайна. Споделя се опит относно реализацията им, а на фокус са идеите, детайлите и процесите, които стоят зад всеки един от тях.

МЕЛБА СРЕЩИ с Art.E, арх Антонина Илиева и Studio FRANK

Затваряме годината с 30-ото издание на МЕЛБА СРЕЩИ – 15 декември, от 19:00 ч., в зала 2 на Топлоцентрала. Наши гости са Стойко Ангелов и Иван Събчев от Art.Е, арх. Антонина Илиева от PONY Architects, и Албена Лимони и Костадин Кокаланов от Studio FRANK.

По време на събитието ще представим и алманаха на Студио Комплект – печатно издание в лимитиран тираж, създадено по повод 10 години от основаването на студиото. Публикацията събира основните ни проекти от създаването до днес и е реализиран с дизайн от POST Studio. Всички посетители ще получат екземпляр като подарък.

Стойко Ангелов и Иван Събчев – Art.Е

Дългогодишните приятели Стойко Ангелов и Иван Събчев започват своето творческо партньорство далеч преди появата на първите им изделия. През 2008 г., водени от любопитството си, двамата навлизат в света на керамиката и започват да експериментират със стилове, техники и материали в търсене на собствен израз.

През 2010 г. създават бранда Art.E. и го представят за първи път с изложба, включваща раку керамика и фотография. С времето откриват порцелана – материал, който преобръща представите им за форма, изчистеност и изразност. Неговата крехка сила и чистота се превръщат в естествено продължение на техния творчески път.

През 2018 г. Иван и Стойко откриват собствен галериен магазин в старата централна част на София, където излагат ръчно изработени интериорни обекти, смели керамични форми, порцеланови чаши, чинии, купи, плочки, бижута и декорирани стъклени изделия. Двамата създават и ароматни свещи от органичен соев восък и етерични масла, поставени в изящни керамични съдове. В пространството си представят и творби на други съвременни автори.

Тяхната работа е отражение на приятелството им – синтез между две гледни точки, обединени от една обща страст. Всяко тяхно изделие носи духа на експеримента, удоволствието от ръчната изработка и онези малки несъвършенства, които правят предметите живи, истински и уникални.

Арх. Антонина Илиева – PONY Architects

Aрх. Антонина Илиева е основател и водещ проектант в PONY architects – студио за архитектура и дизайн, създадено през 2019 г. в София. Тя работи в сферата на обществените пространства и се стреми да пренесе ценностите на архитектурната теория в практиката, за да създава смислена и качествена среда за обитаване.

Името PONY – съкращение от Proponents of New Yardscapes („Застъпници за нови обитаеми пейзажи“) – отразява философията на студиото: проактивност, критично мислене и холистичен поглед към архитектурата като система от взаимносвързани пространства между дома, двора, улицата и градската природа.

Като преподавател в УАСГ, Антонина развива интереси в конкурсното начало, съвременните модели на сътрудничество и ролята на архитектурата като културна и обществена отговорност. Вярва в конкурсното начало в архитектурата на обществените пространства, изследва различни форми на работно сътрудничество, държи да преподава и понякога пише за архитектура.

Албена Лимони и Костадин Кокаланов – Studio FRANK

Studio FRANK е независимо творческо студио, основано от Албена Лимони и Костадин Кокаланов, което специализира в графичен дизайн, визуална идентичност, илюстрация и печатни медии. Комбинирайки дългогодишния си опит и отличителен авторски подход, двамата създават силни и запомнящи се визуални решения за културни институции, фестивали, събития и частни клиенти.

Албена е илюстратор с над десет години практика в оформление на книги и визуални идентичности. Тя е работила по проекти за Творческа Европа – България, Нощ на литературата, Sofia International Kids’ Film Festival, КвАРТал Фестивал, Стрийт Мюзик Фест, кампании за Българския хелзинкски комитет, както и множество корици на книги, включително на автори като Уди Алън и Казуо Ишигуро. 

Костадин е графичен дизайнер и калиграф с опит като арт директор и отличия в местни и международни конкурси. Той е магистър от НХА и гост-преподавател по калиграфия. Сред клиентите му са IBM, Adidas, Heineken Group, Министерството на културата и Министерството на външните работи.

Заедно, в рамките на Studio FRANK Албена и Костадин развиват цялостни концепции – от идея до завършен визуален продукт – с фокус върху качество, детайл и силна графична идентичност.

Организатор и продуцент: Комплект

Основен партньор: Fashion Days

Мeлба срещи е част от Инициативи за дизайн Мелба на Комплект. В Мелба срещи се представят актуални и забележителни със своя подход проекти от местни герои на дизайна. Споделя се опит относно реализацията им, а на фокус са идеите, детайлите и процесите, които стоят зад всеки един от тях.

МЕЛБА СРЕЩИ: STUDIO TASH

Преди участието им в МЕЛБА СРЕЩИ на 30 септември в Топлоцентрала се срещаме с Маргарита Рангелова и Марта Москова (STUDIO TASH), за да поговорим за тяхната светлинна инсталация SIPHONOPHORA – проект, създаден специално за фестивала „Реките на София 2025“. Вдъхновена от мистичните сифонофори – прозрачни и сияещи създания от океанските дълбини – инсталацията превръща парка в жива сцена и кани посетителите да се замислят за реката не като канал, а като динамична природна система.

Каква нова роля или глас давате на парка? 

Превръщаме парка в жива сцена, която насочва вниманието към реката като действаща природна система, а не просто като воден канал в града. Инсталацията създава пространство за забавяне и съзерцание, в който посетителите могат да усетят красотата и значимостта на процесите, протичащи под повърхността. 

Какво би станало, ако проектът ви остане в парка за постоянно? 

SIPHONOPHORA би се превърнала в характерен белег на мястото – присъствие, което ежедневно насочва вниманието към реката и затвърждава връзката между хората и водната среда. 

Кое е невидимото, което искате да бъде забелязано чрез вашата работа?

SIPHONOPHORA е начина на Студио Таш да даде форма и присъствие на иначе незабелязаното. Вдъхновена от сифонофорите – подводни суперорганизми, чиито многобройни елементи (зооиди) живеят в пълна симбиоза – тя се превръща в символ на взаимозависимост и баланс.

Както отделните части на сифонофората съществуват в симбиоза, така и реките и градът са свързани в общ организъм, чието съществуване зависи от този баланс. Инсталацията цели не просто да срещне публиката с изумителния подводен свят, а и да насочи фокуса към магичната и значима роля на всеки организъм в голямото цяло.

Организатор и продуцент: Комплект
Основен партньор: Fashion Days

Мeлба срещи е част от Инициативи за дизайн Мелба на Комплект. В Мелба срещи се представят актуални и забележителни със своя подход проекти от местни герои на дизайна. Споделя се опит относно реализацията им, а на фокус са идеите, детайлите и процесите, които стоят зад всеки един от тях.

МЕЛБА СРЕЩИ: Николай Божилов

Николай Божилов е моден дизайнер и преподавател в НХА, който работи в полето на устойчивата и етична мода. Дните му минават между академията, където води дисциплини като „Модни проект“ и „Прогнозиране и тенденции“, и Conets – творческо пространство за споделена работа в центъра на София. Преди участието му на 30 септември в МЕЛБА СРЕЩИ му задаваме няколко въпроса за вдъхновенията, ценностите и актуалните му проекти.

Как и кога се зароди интересът ти към модата като изкуство?

Още като дете се занимавах с различни форми на изкуство, най-вече приложни. Един от ключовите моменти, в които осъзнах, че искам да се занимавам с мода, беше, когато видях календар с модни илюстрации. Тези скици ме вдъхновиха и събудиха любопитството ми към модния дизайн. Оттам започна всичко – първо чрез рисуването, после чрез опитите да превръщам идеите си в дизайн. Както всяка модна колекция започва със скица, така и моето пътуване започна оттам.

Кои ценности стоят в основата на твоята концепция за „етична мода“?

За мен етичната мода е преди всичко начин на мислене. Да създаваш осъзнато, интелигентно и устойчиво. Дрехите трябва да бъдат адаптивни, трансформируеми и функционални, за да имат смисъл и живот отвъд сезонността. Модата винаги е нова и провокативна, но именно в промяната ѝ се крие и отговорността – да бъде създадена с грижа към хората и към бъдещето.

Как обикновено протича един твой работен ден?

Дните ми рядко си приличат, но винаги са динамични. Работната седмица обикновено започва с лекции в Националната художествена академия, Факултет „Приложни изкуства“, катедра „Моден дизайн“. Там преподавам дисциплини като „Модни проект“, „Прогнозиране и тенденции в модата“ и „Компютърно проектиране“ И др.. След академията продължавам в ателието – срещам се с клиенти, работя върху нови проекти или развивам идеи. Денят ми е изпълнен с движение и вдъхновение – никога не е скучен.

Как изглежда работното ти място?

Имам няколко основни пространства за работа – академията и ателието ми, което се намира в Conets. Това е вдъхновяваща стара сграда в центъра на София, превърната в творчески коуъркинг за дизайнери. Там работя и си сътруднича с талантливи и креативни хора от различни сфери. Атмосферата е уникална – едновременно професионална и артистична. В пространството има всичко необходимо – шоурум, ателие, зала за срещи и културни събития. За мен това е място, което не просто ми помага да работя, а и ме зарежда с енергия.

Разкажи ни малко повече за актуалните си проекти. С какво се занимаваш напоследък?

2025 е изключително силна и вдъхновяваща година за мен.

Последната ми колекция беше представена на MODA SOFIA – първото издание на модния форум в София, който се проведе в Топлоцентрала. В момента се подготвям за участие в изложба за устойчива мода в Париж, организирана от Европейската комисия, която ще се проведе от 1 до 31 октомври по време на Paris Fashion Week. Това е чест и огромна отговорност – да представя България на толкова престижна международна сцена.

Наскоро участвах и в международния проект Metamorphosis of Workwear, който обединява шест държави – Германия, Франция, Финландия, Полша, Англия и България . Проектът изследва бъдещето на работното облекло и вече имаше своята премиера в Кемниц, Германия. Той ще продължи да се развива и тепърва предстоят още представяния и дискусии.

Организатор и продуцент: Комплект

Основен партньор: Fashion Days

Мeлба срещи е част от Инициативи за дизайн Мелба на Комплект. В Мелба срещи се представят актуални и забележителни със своя подход проекти от местни герои на дизайна. Споделя се опит относно реализацията им, а на фокус са идеите, детайлите и процесите, които стоят зад всеки един от тях.

МЕЛБА СРЕЩИ: Алекси Иванов

Алекси Иванов превръща улицата в сцена, а изкуството – в начин да разказва истории чрез цветни и разпознаваеми персонажи. На 30 септември ще го срещнем на живо в рамките на есенното издание на МЕЛБА СРЕЩИ в Топлоцентрала, но преди това му задаваме няколко въпроса за пътя му, вдъхновенията и мечтаните му проекти.

Как би описал работата си с три думи?

Автентична, цветна и преобразяваща.
Но винаги ми е любопитно да чуя как другите описват работата ми.

Кой беше първият проект, който ти даде увереност да продължиш?

Първият ми добре платен проект, който ми показа, че работата ми е наистина ценена и уважавана. Той ми даде перспектива и увереност, че мога да живея от изкуството ми, нещо за което винаги съм мечтал. Благодаря всеки ден, че имам възможността да работя това, което обичам!

Има ли конкретно пространство, което винаги си мечтал да преобразиш чрез изкуство?

Не съм голям мечтател, оставям на живота да ми случва с всички негови изненади и предизвикателства. В едно интервю казах, че мечтая да рисувам в Перник и близките ми хора още се шегуват с мен затова. Истината е, че бих рисувал навсякъде. Искам персонажите ми да живеят на всички континенти, да съществуват в различни форми и мащаби – от ключодържатели и колекционерски фигурки, до огромни скулптури в галерийна и градска среда. Няма да се разсърдя, ако моите човечета са следващите Пепа Пиг и Лабубу, колкото и дръзко и самонадеяно да прозвучи това. Харесва ми идеята децата да израстват с героите ми и те да се превърнат в любима част от детството им и заобикалящата ги среда. Искам да се срещна и да рисувам с много и различни артисти, от любимите ми Ос Гемеос и Хуск Мит Наун, до купища други художници с различни дисциплини, въображение и свят, които дори още не съм срещнал. Рисуването за мен е общуване на най-дълбоко и съкровено ниво. Все още не съм намерил нищо по-ценно в живота си.

Какъв е балансът между личния стил и контекста на градската среда?

Лично аз изграждам работата си около особеностите на пространствата и обектите, с които работя. Вече имам изграден визуален език, по който не спирам да работя, и го адаптирам в контекста на заобикалящата среда, от цветовете и формите до функционалността им, и винаги се съобразявам, независимо дали работата е за клиент или работя по лични проекти.

Ако имаше неограничени ресурси – какъв мащабен проект би реализирал?

Със сигурност бих работил повече в сферата на монументалната скулптура и стенопис, паркови мебели, катерушки и обекти, инсталации, изграждане на цели детски (и не само) пространства, декори за различни продукции, както и бих правил имерсивни, интерактивни изложби из целия свят, подобно на работата на Жан Жулиен, Хуск мит Наун, Ос Гемеос, Каус, Алекс Сена и много други артисти, чиято работа следя с интерес и вълнение. Мисля, че следващата ми стъпка ще е към авторски фигурки и партньорства с архитекти и дизайнери. Винаги съм отворен за колаборации, пишете ми смело! (:

Организатор и продуцент: Комплект
Основен партньор: Fashion Days

Мeлба срещи е част от Инициативи за дизайн Мелба на Комплект. В Мелба срещи се представят актуални и забележителни със своя подход проекти от местни герои на дизайна. Споделя се опит относно реализацията им, а на фокус са идеите, детайлите и процесите, които стоят зад всеки един от тях.

МЕЛБА СРЕЩИ с Алекси Иванов, Николай Божилов и STUDIO TASH

На 30 септември ви очакваме на 29-ото издание на МЕЛБА СРЕЩИ в РЦСИ Топлоцентрала. Наши гости са Алекси Иванов, Николай Божилов и STUDIO TASH. Вратите отварят в 18:30ч, а началото е от 19:00ч.

Алекси Иванов е мултидисциплинарен артист, който работи в сферата на съвременния стенопис, илюстрацията и уличното изкуство. Започва да се занимава с графити през 2003 г., а след това се насочва към уличното изкуство и по-специално към облагородяването на занемарени градски пространства. Стилът му е илюстративен, лесно-разпознаваем, с характери персонажи, наподобяващи анимационни герои, които взаимодействат със средата си.     

 

Николай Божилов е моден дизайнер, чиято работа обединява скулптурна функционалност и хармония между природата и технологиите. През 2013 г. завършва НХА с отличие, а по-късно защитава и докторска степен по моден дизайн. Той е съосновател на творческото пространство CONETS, а академичната му подготовка и съвременната му естетика го утвърждават като водещо име в българската и международната сцена. 

Николай е носител на редица награди, сред които Triumph Inspiration Award (Лондон, 2010), „Златна игла“ за „Млад дизайнер на годината“ (2010 и 2013), OFFFASHION Prize (Полша, 2011), Big See Award (2022) и Kyoto Design Award (2023). Колекциите му, изработени с етичен подход, са представяни в престижни медии и изложени на форуми като Sofia Design Week, Berlin Fashion Week и Slovenian Design Week. 

STUDIO TASH е дизайн студио, основано от Маргарита Рангелова и Марта Москова. Двете се запознават по време на обучението си в Design Academy Eindhoven в Нидерландия и откриват общи интереси и естетически търсения, които ги свързват в творчески тандем. С опит в металообработката, керамиката, стъклото и текстила, Маргарита и Марта съчетават чувствителност към материала с експериментален подход. В работата на STUDIO TASH природните форми и текстури се преплитат със смело художествено изследване, за да се родят обекти, които вълнуват, канят към взаимодействие и надхвърлят практичната си роля.

Организатор и продуцент: Комплект
Основен партньор: Fashion Days

Мeлба срещи е част от Инициативи за дизайн Мелба на Комплект. В Мелба срещи се представят актуални и забележителни със своя подход проекти от местни герои на дизайна. Споделя се опит относно реализацията им, а на фокус са идеите, детайлите и процесите, които стоят зад всеки един от тях.

Свобода Цекова и Антон Стайков в кратко интервю преди Мелба срещи

Разговаряме със Свобода Цекова (позната като Боди) и Антон Стайков дни преди да са наши гости на 28-то издание на Мелба срещи. Те са куратори и дизайнери за втора поред година на красивия български павилион на Международния панаир на детската книга в Болоня. Актуалната изложба “Подир думите. 19 български илюстратори на детски книги” представя съвременната българска илюстрация и разнообразието на художествени почерци през техния поглед.

Какво прави тази сутрин? Как стартира деня ти?

Боди: Поиграх си с котето ни Мартин. Слязох в двора и полях хортензиите, розите, гладиолите, всички храсти и треви. 

Антон: Кафе и текущи задачи. 

Опиши ни работно си място?

Б: В софийска кооперация от края на 1920-е, до прозорци на изток и юг, обградени от акции, сутрин и вечер с птичи песни. Зиме също спокойно и красиво. Черна маса, монитор EIZO, черна лампа Tolomeo-Artemide, над екраните – графика на Филип Попов – хаха, и тя черна, но наоколо с разни ведри снимки и рисунчици: дъщеря ми 5 годишна в Париж; гръцка пощенска марка със земеродно рибарче; непроверен лотариен билет от 1995… Картичка с любимата ми картина на Пикасо – L’Atelier, 1956. И библиотеката с любимите ми книги. Също моливи и листове А4, ползвам всеки ден за да си скицирам идеите.

А: Мога да пиша на лаптоп в градината на кооперацията ни. Или да чета седнал в кресло. Обичайното ми работно е на стационарния комютър, който е върху минималистична дървена маса от един селски майстор.    

Има ли храна / напитка / музика / облекло, превърнали се в ритуал за работния ти процес?

Б: Сутрин обичам да пием кафе в двора, да си проверя пощата, после малко да позяпам в Pinterest или в dezeen.com,  най-често гледам архитектура. После набързо Facebook и Instagram – слагам два-три лайка и се залавям с актуалните задачи. Всеки ден избърсвам праха от масата. Работя на тихо, но в паузите слушам музика – например L’Impératrice, Odyssée Deluxe; или Radiohead; или Бах… Съвсем еклектично. Имам неща, които слушам отново и отново, но и такива, в които се вманиачавам временно.

А: Нищо специално. Музиката по-скоро ми пречи. С кафето не прекалявам вече. 

Кой е първия ти досег с дизайна, който помниш отчетливо? 

Б: Помня едно американско списание за дизайн и изкуство. И у дома – имахме много интересен дом, пълен с екзотични предмети – финландска дизайнерска лампа от плексиглас, японски фигурки, африканска маска… джаз-постери… Спомням си и интериорите в културните центрове на Чехия, Германия и Полша в София по соца… Бяха фамозни! 

А: Баща ми беше сценограф и проектираше и музеи и украси за разни събития. В библиотеката му имаше доста списания за изкуство, разглеждали сме какво се случва по света. Помагах му за макетите и режех шаблони за букви. 

 

Опиши ни работата си в три думи?

Б: Творческа, интересна, красива
А: Отговорна, понякога уморителна, но неординерна. 

Какво означава изследване на визуалното и оформлението на книги за теб? 

Б: Означава да се вгледаш в нещата съвсем отблизо, да ги разчетеш, да се отдалечиш и да ги осмислиш. И после да направиш нещо ново с тях, да направиш собствени връзки помежду им.

А: Да тръгнеш от дефинирането на стила, понякога изплъзващо се понятие. След това да се опиташ да разбереш и хората, стоящи зад красивите неща, които си се заел да изследваш.

Кое те доведе до момента, в който да се занимаваш с това? 

Б: Може би всичко, което съм правила досега в живота – ученето, общуването със сродни души или броденията по улиците, животът ми в Швейцария, връщането в България. И Антон, който е нещотърсач по природа.

А: Връщането ми в България след 13 години престой в Израел. Срещата с Боди.

 

Създавайки конкретен визуален проект, какво очакваш да отнесе публиката със себе си като послание?

Б: Във всеки проект имам съвсем конкретни цели, ползвам арсенала си от умения и интуицията си, за да постигна въздействието, което искам. Не мисля за някакви генерални послания, по-скоро преследвам нещата, които съм решила, че ще проработят: в разказването на истории, в провокирането на определени чувства, в предизвикване на определено поведение в публиката (когато е изложба), за да се разкрие прелестта на човек или обект…  

А: Да се развълнува, да научи неща, които не е познавала досега. Да се замисли. 

 

Извън твоите проекти, кои други/кой друг ти е много любим в момента (може да е България или международен)?

Б: Много ме впечатли новият музей V&A East Storehouse – достъпен мега фонд с артефакти. Преди 24 години бях фрийлансер в екипа на едно швейцарско студио, което направи бета версията на тази идея в регионалния исторически музей на град Люцерн. За онова време беше революционна. Сега виждам сърцевината на същата концепция, но разгърната по един фантастичен начин в огромен мащаб и с мноооого голям бюджет. Изпаднах в истински възторг, когато видях дебютното видео в инстаграм. 

А: Много ценя работата на Мартина Венкова и Георги Шаров. 

Какво очакваш най-силно това лято?

Б: Да довършим един проект, който беше отложен. Да отидем на море. 
А: И аз така.

Фотография: Женя Чинчева и личен архив

 

Мелба срещи лято 2025

На 01.07 от 19:00 ви очакваме в Топлоцентрала, зала 2 в компанията на:

Свобода Цекова и Антон Стайков
Куратори и дизайнери за втора поред година на красивия български павилион на Международния панаир на детската книга в Болоня. Актуалната изложба “Подир думите. 19 български илюстратори на детски книги” представя съвременната българска илюстрация и разнообразието на художествени почерци през погледа на Свобода и Антон. 

Изабела Маркова и Тодор Георгиев
Творческият тандем прави впечатление със съвместната си работа по мащабни визуални идентичности за културни и социално-значими проекти и събития като Варуша Юг, Пътят на теснолинейката и Greenpeace България. Любопитство буди тясното взаимодействието между тях, графичен дизайнер и типограф, и как то оказва влияние върху крайния резултат. 

Иван Попов – Заека
Основателят на ROBO Lab – студио за анимация и видео продукция – в съвместен проект с Фондация “Елизабет Костова” създава рисувания късометражен филм “Семеен портрет на чернозема”. Заека ще разкаже за процеса на адаптация на литературно произведение чрез 3D анимация в приказен стил и с палитра от пастелни цветове, за да пресъздадат историята по привлекателен начин. 


***

Напитките на бара са осигурени от нашите верни партньори от Fashion Days. 
Очакваме ви на 1 юли, вторник, от 18:30 в Топлоцентрала. Събитието започва в 19:00. Вход свободен. 


***
Организатор и продуцент: Комплект
Основен партньор: Fashion Days
Мeлба срещи е част от Инициативи за дизайн Мелба на Комплект. В Мелба срещи се представят актуални и забележителни със своя подход проекти от местни герои на дизайна. Споделя се опит относно реализацията им, а на фокус са идеите, детайлите и процесите, които стоят зад всеки един от тях.

Даниела Тодорова разказва за пътя на теснолинейката

Малко преди новото издание на Мелба срещи търсим повече информация от сдружение Трансформатори относно техния проект „По пътя на теснолинейката“, акцент в дейността им за 2025-та. Даниела Тодорва е движеща сила за осъществяването му.

Как и защо се запалихте по темата за опазването и популяризирането на Теснолинейката? Имаше ли конкретен повод, който насочи вниманието ви към нея?

ДТ: Пътешествието ми с теснолинейката започна, когато бях студентка. Тогава за пръв път се возих с нея. Бях чувала много и можех само да предполагам, че ще е такова запомнящо се преживяване. Още докато изчаквах да ни позволят да се качим във влак „Родопи“ от Септември, наблюдавах гордо стоящия в зелено влак, готов за поредното пътуване, но за съжаление с доста уморен вид. Въпреки това толкова много развълнувани хора нямаха търпение да се качат в него. Тогава ми хрумна възможността да направя нещо.

Избрах теснолинейката за първия си пред-дипломен проект, който да разгледа и анализира текущото състояние на влаковите композиции. Задачата ми бе да предложа варианти за преустройството им. Работата по темата ми даваше нови и още знания… за нейната история, за нейната значимост, за нейното бъдеще. Запалих се до такава степен, че до края на следването ми подготвих още два проекта. Срещата с теснолинейката се оказа толкова значима,  че и до днес тя е отворена книга за мен. 

За съжаление, слабият интерес към теснолинейката от страна на институциите, отговорни за нея, е довел до проблеми, които трудно биха се разрешили без тяхното пряко ангажиране.

Фотография: Х. Мехмед

Какъв е потенциала на подобно туристическо и културно наследство? В каква посока виждате развитието му?

ДТ: Родопската теснолинейка е единствената останала в България, която се движи и до днес. За развитието на влаковия туризъм на първо място е природният фактор, а теснолинейката минава през три планини с невероятни дадености. Затова тя е толкова привлекателна. Съвкупността от общности, които живеят там, допринася за това районът да бъде богат на история и културно наследство. Теснолинейката е основно транспортно средство за част от местните. Нейното функциониране е от изключителна важност за социалното и икономическото развитие. Това ѝ дава потенциал да  стане още по-популярна. Посоката на развитие може да върви към това тя да получава редовна поддръжка, обновяване на инфраструктурата, засилване на туризма в по-слабо развити райони с цел създаване на туристически продукт, който предлага цялостно изживяване.

Фотография: Х. Мехмед

Какви конкретни мерки набелязва проектното предложение на сдружение Трансформатори? Колко от тях са дългосрочни? Кои са свързани с дизайн и визуална култура?

ДТ: Проектът предлага комплексен подход за опазване и популяризиране на културното наследство по пътя на теснолинейката. Задълбоченото ѝ анализиране ще създаде метод за идентифициране и деклариране на теснолинейката като обект, който да получи статут на културна ценност. Това е сред най-дългосрочните цели – трудно постижима, но и най-значима. Друга цел е провеждането на интерактивна изложба, на която да се представи визуално и аудио съдържание като прототипи на информационни табла за гарите, аудио-инсталация и макети. След това ще дарим на „Дом-музей на теснолинейката“ част от експозициите от изложбата, които да обогатят музейното съдържание, принос, който ще остане във времето.

Фотография: Оги Ковачев

В мечтите ви, колкото и нереалистични да изглеждат в момента, как виждате бъдещето на теснолинейката?

ДТ: В мечтите ни теснолинейката е оценена, защото само така ще е защитена. С правилни действия, тя е инструментът, който може да развие районите, през които минава, по подобие на железниците в регионът Jungfrau (Юнгфрау) в Швейцария, пълен с възможности за разнообразен туризъм до всяка една точка. Съпоставка можем да направим и с най-високите гари – Теснолинейката си има гара Аврамово, която е най-високата на Балканите, а в Швейцария се намира най-високата в Европа – Jungfraujoch (Юнгфрауйох).

–> Очакваме ви на 7 април, понеделник, в Сабале (ул. Бенковски 11, София). Вратите отварят в 18:30. Следете новини във Фейсбук страницата.

Анета Василева и Виктория Стайкова за Kicked a Building Lately?*

В книгата Kicked a Building Lately?* Арх. Анета Василева събира различните теми, роли и формати на архитектурна критика през последните 15 години – при това напълно субективно и далеч не изчерпателно – единствено през личния си опит как може да се пише за архитектура. С оформлението на изданието се заема графичния дизайнер и арт директор Виктория Стайкова. Разговаряме с Анета и Виктория преди предстоящото на 7 април ново издание на Мелба срещи.

Анета Василева, фотография: Яна Лозева

Как се запознахте и имате ли други общи проекти?

А: С това ще изненадам и Виктория, но наскоро открих една поредица от имейли от есента на 2012 г., в която активно обсъждаме идеята студенти от НХА (с представител Виктория) да се включат в графичния дизайн на архитектурна настолна игра, която ние от WhATA да измислим за вече несъществуващия фестивал Sofia Architecture Week. После нещата се отлагат за Sofia Design Week 2013 (който също вече го няма) и в крайна сметка така и не се случват.

Но отвъд тези спомени всъщност с Виктория се познавам откакто преди няколко години направиха първо галерията, а след това и книжарницата за книги за дизайн и архитектура Аvrtikl и покрай многото събития, на които сме били заедно.

Анета, защо покани Виктория да се заеме с графичния дизайн на книгата? Как протече съвместната ви работа?

А: Много е лесно и приятно да работиш с човек, който има отношение към архитектурата като дизайн. Отвъд дизайна на книгата като обект, Виктория има отношение към играта с шрифтове и абстрактните композиции на модернизма, които са в основата на най-мощните архитектурни течения на ХХ век, а също и фундамент на архитектурното образование още от времената на Баухаус. Стори ми се логично книга за архитектурата, която обаче работи предимно с думи, да разчита не на обичайните множество снимки, а на подобен тип елементи. Освен това много харесвам кориците, които тя направи за поредицата “Земното минало” на китайския фантаст Лиу Цъсин към издателство “Колибри”.

Виктория Стайкова

Виктория, кои са предизвикателството, с които се сблъска при работата по това издание? Как архитектурния профил на книгата повлия върху твоята ангажимент?

В: Предизвикателството в тази книга беше нейното комплексно съдържание и желанието ни да създадем издание, което надхвърля определението „просто книга за четене“. Различните медии – блог-постът, колонката и статията, които са основни за изданието – се превърнаха в градивните елементи на книгата и нейната структура. Архитектурният профил на изданието позволи един по-цялостен и монументален поглед върху книгата като обект – от носещите ѝ греди, до най-малките детайли, където всичко е подчинено на една логика.

Анета, каква е селекцията от текстове в книгата и защо?

А: Книгата всъщност проследява трите типа писане за архитектура за масова публика през последните две десетилетия. Краткото, бързо и достъпно писане от епохата на блоговете и Web 2.0, бавното, дълго и елитарно писане в традиционна медия за култура (например вестник “Култура“) и опитът за правене на архитектурна критика за всички в по-масова онлайн медия (като “Тоест”). Всичко това през моя субективен поглед на автор и в трите типа медии, опитващ се да комуникира проблемите на архитектурата и застроената среда с максимално широка публика. 

По какъв начин си взаимодействат дизайн и архитектура във вашето издание?

В: Дизайнът и архитектурата, според мен, са сходни дисциплини в смисъла, че за да изградиш крайния продукт, трябва да имаш много ясна представа за конструкцията на цялото. Също както една сграда, книгата има основи, скелет и съдържание. Това е нещо, което често убягва на хората – може би заради мащаба. Цялото издание има своя вътрешна логика, подчинена на един грид, върху който се опират всички дизайн елементи. Абсолютно всяка страница е създавана целенасочено, без автоматизация на дизайнерските процеси – с внимание към всеки детайл и с мисъл за това как трябва да функционира, за да се впише в цялото.

Какво вълнуващо ви предстои през следващите месеци?

А: Няколко са предстоящите неща при мен на пресечната точка на архитектура и дизайн. Предстои завършването на една много сложна откъм визуално и текстово съдържание книга за българската архитектура след Втората световна война, която беше в основата на изложбата ТОТАЛПРОЕКТ в РЦСИ “Топлоцентрала” през 2022 г. и която подготвяме с фондация “Ново архитектурно наследство”, Постстудио и дизайнерката Андреа Попйорданова. Както и работата ни по постоянната експозиция на историческия музей в Димитровград, отново с НАН, след конкурса, който спечелихме през март тази година. Тук ще работим с голям екип от дизайнери, начело с Иво Димитров. 

–> Очакваме ви на 7 април, понеделник, в Сабале (ул. Бенковски 11, София). Вратите отварят в 18:30. Следете новини във Фейсбук страницата.

Ново издание на Мелба срещи с Ясен Марков, Анета Василева и Виктория Стайкова и сдружение Трансформатори

Годината повсеместно започна с грохот от кризи извън нашия контрол, с тревога и унилост. Затова непримиримото въображение и почтените постъпки се оказват най-правилният път за отстояване на позитивното. Ние поддържаме оптимизма с това, което умеем най-добре – да събираме и представяме стойностната работа на местни герои на дизайна. 
 
Откриваме новия, осми поред, сезон на формата Мелба срещи с актуални теми от света на дизайна, архитектурата и визуалната култура. Нека посрещнем с аплодисменти нашите гости и техните значими скорошни постижения на 7 април, понеделник, от 19:00ч. (вратите отварят в 18:30). Нашият партньор Fashion Days отново се е погрижил за напитки за добре дошли и малък спомен от изданието. 

Ясен Марков
Може би го познавате като ТЕХНОБЕТОН, под който са обединени творческите му изяви с музика, барове и футуристични интерпретации на обитаемата среда. Тези дни архитект Ясен Марков е под прожекторите като куратора на националното участие в 19-ото Венецианско архитектурно биенале. Престижната позиция е съпроводена от множество предизвикателства, а осъществяването на „Псевдоприрода“ е в деликатен баланс между човек, машина и природа.

Анета Василева и Виктория Стайкова
Най-разпознаваемият ни съвременен архитектурен критик и преподавател арх. Анета Василева събира различните теми, роли и формати на архитектурна критика през последните 15 години – при това напълно субективно и далеч не изчерпателно – единствено през личния си опит как може да се пише за архитектура в книгата Kicked a Building Lately?“ С оформлението на изданието се заема графичния дизайнер и арт директор Виктория Стайкова. Двете заедно ще разяснят оформянето на този труд и колко голяма е ролята на визуалния език за осъществяването на крайното пакетиране на думи, графики и визии. Ние сме нетърпеливи да разберем каква е връзката на специфичното заглавие с едноименната книга на Ада Луиз Хъкстейбъл от 1976.

Сдружение Трансформатори
От 2009 насам екипът на сдружение Трансформатори се занимава с проблемите на градската среда, архитектурата и дизайна, като предлага специфични и съобразени с контекста подбуди за дългосрочни урбанистични решения или провокативни временни намеси за разбутване на статуквото. През 2025 те се заемат с опазването и популяризирането на над 100-годишната железопътна линия от гара Септември до Добринище, по-позната като родопската теснолинейка. „По пътя на теснолинейката“ създава цялостен подход през изложба, форум и работилници. 

***

Очакваме ви на 7 април, понеделник, от 18:30 в Сабале (София, ул. Бенковски 11). Събитието започва в 19:00.

Вход свободен. 

Следете новини за събитието тук.


***

Организатор и продуцент: Комплект

Основен партньор: Fashion Days

Визуална идентичност: ПУНКТ

Мелба срещи е част от Мелба инициативи за дизайн на Комплект. В Мелба срещи представяме актуални и забележителни със своя подход проекти от местни герои на дизайна. Споделя се опит относно реализацията им, а на фокус са идеите, детайлите и процесите, които стоят зад всеки един от тях.

 

Александра Георгиева, Нева Балникова и Мартин Ангелов в кратки интервюта преди МЕЛБА СРЕЩИ 26

Обърнахме се към нашите трима участници в Мелба срещи 26 с няколко кратки блиц въпроса, за да очертаем какво ги вълнува тук и сега. На 17 декември от 19:00 в Зала 2 на Топлоцентрала ще срещнем Александра Георгиева, Нева Балникова и Мартин Ангелов, и ще получим тяхната гледна точка към творчеството и дизайна.

Мелба срещи 26

 

Кой е твоят творчески фаворит за 2024?

Нева Балникова: Кампанията за закривянето на локацията в центъра на OPENING SOON , със снимките на хора с бижута в метрото, колаборация с Михаил Новаков, който я засне. Исках да осъществя тази идея като наблюдение върху ежедневната ни връзка с бижуто в най-повтаряеми действия и ситуации, както е докато чакаш или се возиш в градски транспорт.

Александра Георгиева: Триптих с размери 6х2 м, изработен с техниката на тъфтинга. Инсталацията беше представена в Габрово по време на „Реките на града“, а сега има и постоянен дом в „Дом на хумора и сатирата“.

Инсталацията е резултат от съвместна работа с местни жители, които споделиха истории, легенди и спомени, свързани с града и реката. Тези разкази бяха преобразени в цветни и изразителни текстилни произведения, които отразяват колективната памет и идентичност на общността. Проектът беше създаден като част от „Изкуство край Янтра“ на фондация „Пойема колектив“ и се осъществи благодарение на съфинансиране по Програма „Култура“ на Община Габрово. Партньори бяха Дом на хумора и сатирата, Център „Кристо и Жан-Клод“ и „Колективът“.

Този проект беше огромно предизвикателство за мен и съм благодарна за възможността и хората замесени в него.

Мартин Ангелов: Нямам такъв, за съжаление.

 

А какъв проект / събитие / новина от света на дизайна те впечатлиха силно?

Нева Балникова: Много се радвам за успеха на StudioFURTERANDMORE с участието им на Design Miami и това, че експеримента им вече надрасна в по-голяма форма на маса.

И още нещо: концепцията зад изложбата на Uppercut Space в Антверпен, озаглавена Training in Faillure, групово шоу с концептуален дизайн.

Александра Георгиева: Много се вдъхновявам от работата на немския артист Макс Зидентопф, неговата флексабилност да лавира между различни сфери – дизайн, скулптура, кино, мода. Хуморът и иронията са нещо, с което се свързвам.

Мартин Ангелов: Ами чесно да ви кажа на пръв прочит не мога да се сетя за продукт, който да ме е впечатлил по отнашение на дизайн тази година. Може би не наблюдавам толкова активно пазара. Относно дизайн у нас се информирам от вас и MD MAGAZINE.

Каква творческа идея искаш да осъществиш през 2025?

Нева Балникова: Може би да адаптирам бижу в протеза.

Александра Георгиева: Най-сетне съм се решила да осъществя идея, която ми се върти в главата от доста време, но все не намирах подходящ момент. Свързана е с интериорния дизайн и е инспирирана от занаята, с който се занимава баща ми в неговия цех за градински изделия. Наскоро се преместих да живея на село в семейната ми къща, която е и работното място на моя баща. Не искам да издавам много детайли, за да не урочасам нещата, както се казва. Напролет ще започна тепърва да експериментирам и да видим какво ще стане.

Мартин Ангелов: Прототипиране на няколко нови модела Halfbike и няколко лични архитектурни проекта.

Какъв подарък си пожелаваш за Коледа?

Нева Балникова: Да съм със близките си.

Александра Георгиева: Здраве. За всеки празник си пожелавам това. Ако човек е здрав, може да постигне всичко.

Мартин Ангелов: Пуловер.

 

Очакваме ви идния вторник, 17 декември, в Зала 2 на Топлоцентрала на последното за годината издание на формата Мелба срещи. Вратите отварят в 18:30, започваме в 19:00.
Както повелява добрата традиция ще ви посрещнем с коктейл за добре дошли и малък подарък, подсигурени от Fashion Days.
Организатор: Studio Komplekt.
Основен партньор: Fashion Days
Проектът се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“/ National Culture Fund, Bulgaria по програма „Създаване“.
МЕЛБА СРЕЩИ е част от МЕЛБА ИНИЦИАТИВИ ЗА ДИЗАЙН на Studio Komplekt. В МЕЛБА СРЕЩИ представяме актуални и забележителни със своя подход проекти от местни герои на дизайна. Споделя се опит относно реализацията им, а на фокус са идеите, детайлите и процесите, които стоят зад всеки един от тях.

 

МЕЛБА СРЕЩИ с Александра Георгиева, Нева Балникова и Мартин Ангелов

Предлагаме ви последен творчески Мелба заряд от нас за тази година. Приключваме 2024-та във великолепната компания на трима невероятни и много любими наши дизайнери: Александра Георгиева, Нева Балникова и Мартин Ангелов.
Очакваме ви на 17 декември, вторник, в Зала 2 на Топлоцентрала, за да се запознаем отблизо с техния процес на работа в полето на илюстрацията, татуировките, бижутата и проектирането на градски превозни средства. И както повелява добрата традиция заедно с партньорите ни от Fashion Days посрещаме с коледни коктейли за добре дошли и малък авторски подарък от Александра Георгиева.


АЛЕКСАНДРА ГЕОРГИЕВА

В годината на дипломирането ѝ, 2020 г., високо уважаваната и известна лондонска платформа за всичко от света на комуникационния дизайн It’s Nice That я включва в годишната им селекция The Graduates. Но още преди това Александра Георгиева, позната и под артистичния псевдоним sashettu, блести ярко като един от най-обещаващите и със свой уникален стил млад визуален творец в България. Влекат я разнообразни медии и техники – тъфтинг, фъкане, ситопечат, илюстрация и хендпоук татуировки. С две самостоятелни изложби зад гърба си и участие в многобройни групови такива, Александра е уважаван и все така верен на подхода си творец с хиляди последователи и още куп добри идеи за осъществяване.

НЕВА БАЛНИКОВА

Нева Балникова е сред най-ярките съвременни български дизайнери. Тя по-скоро създава носими художествени обекти, отколкото предвидими в своя облик и функция бижута.  Творчеството на Нева се отличава с неортодоксални съчетания на материали, модели и послания. Идеите й придобиват облик под формата на пръстени, обеци,  брошки, колиета и гривни. Научете повече за Нева тук.

МАРТИН АНГЕЛОВ

Мартин Ангелов заема безспорно важна позиция в промяната на възприятията ни относно вида и задвижването на градския велосипед. Професионалният му път започва като архитект, трупайки опит в реализирането на метални и дървени конструкции. Но от 2008 година постепенно преносочва вниманието си в разработването на концепции за алтернативни транспортни системи. Така през 2010 година се ражда концепцията за Halfbike — компактно превозно средство, революционно като облик и каране. Halfbike му носи огромни успехи в три кампании на Kickstarter, като през 2015 г. събира почти 1 милион долара, за да превърне страстта си в бизнес. Повече за Мартин тук.

Макс Пирски, Георги Шаров и Денислав Големанов в блиц преди МЕЛБА СРЕЩИ 25

25-тото издание на МЕЛБА СРЕЩИ обединява три креативни личности, актуални имена от дизайнерската общност. На 4 юли от 19:00 ч. на сцена „Дерида“ ще чуем разказите на графичните дизайнери Макс Пирски, Георги Шаров и Денислав Големанов. Разговаряме с тях дни преди срещата им с публиката на 4 юли.

Какви са най-ранните ти спомени, свързани с графичния дизайн, и кой беше моментът, в който осъзнато пое в тази посока?

Макс Пирски: От малък имам странната обсесия да чета всички надписи, които виждам (понякога на глас) – било то улични табели или реклами. Може би това подсъзнателно ме побутна в посоката на графичния дизайн. Моментът, в който осъзнато поех към дизайна обаче, беше в 12-ти клас, когато спечелих конкурс за графити лого на Sprite. Логото ми беше върху етикетите на напитката в цялата страна в продължение на няколко месеца. Тогава разбрах, че може би бих могъл да си изкарвам прехраната с нещо, което реално харесвам да правя, за разлика от „Бизнес и администрация“, което мислех да следвам по това време.

Георги Шаров: Бях на около пет години, когато майка ми ми подари „Червената книга на изчезващите видове“. Прекарвах дни наред да я изучавам – не само красивите илюстрации и карти, но и различните начини, по които шрифтовете бяха употребени – латински имена, описания, местообитания. Също поредицата книги ЕКО на „Земиздат“, които излизаха през 80-те, с фантастични илюстрации на Текла Алексиева на корицата.

дизайн: Денислав Големанов

Денислав Големанов: Библиотеката на баща ми, дясната секция, първи или втори ред отгоре надолу. Има една книга, която няма заглавие на корицата, само графично изготвена илюстрация на две фигури в ръкопашен бой. В моята глава Батман. Обективно „Параграф 22“ на Джоузеф Хелър, с рисунка от Александър Поплилов и липсваща хартиена обложка. Много на брой пъти съм се връщал към изданието пораствайки, с недоумение към решението в оформлението да липсва контекст. Дали това е първият сблъсък не съм сигурен, но определено е паметна фрустрация, създадена от дизайн. Тази среща продължава да е и маркер на израстването ми – като професия, а и като години, понеже се усещам мигрирал от недоволството към лаконичното отношение на възрастните, към уважение за смелостта на оформлението, илюстрацията и издателя. Пак бих се объркал, този път с удоволствие.

Относно осъзнат момент – не знам дори дали е минал още, повече се усеща като да съм викал неволята и да съм намерил временно решение.

Mister Twister (дизайн: Макс Пирски) е независимо издание, което се занимава с наблюдение на абсурдите на креативността.

 

Кои са някои от най-вълнуващите и любими теми и/или проекти, по които си работил?

Макс: Проектите, за които ще говоря по време на Мелба Срещи, със сигурност са някои от любимите ми. Сред тях са: Mister Twister –  списание, което разглежда абсурдностите на креативността; Cambrium – биотехнологична компания, която цели да промени драстично начина, по който произвеждаме сурови материали; както и различни експерименти, с които се занимавам през свободното си време – те варират от рисуване на произволни букви до изобразяване на емоционалното ми състояние. Най-вече силно ме привличат проекти, които имат потенциала наистина да допринесат за положителна социална промяна.

Георги: Без съмнение работата ми за Художествена галерия Казанлък ме вълнува всеки ден – с усещането за напълно споделена с колегите ми кауза, непримиримо желание за развитие и непрестанно разширяващ се хоризонт.

Денислав: Всичките стават вълнуващи и любими след време като ги позатрупаш с нови и ги изровиш наново, вече забравил затрудненията, които си изпитал и изпатил. По този начин избягвам въпроса – не бих могъл да отговоря.

Постер за Художествена галерия Казанлък (дизайн: Георги Шаров)

 

Имаш ли по-специални ритуали, когато работиш и кои са местата, които те зареждат с вдъхновение?

Макс: Ритуалите са чаша хубав чай и добра музика. А пък вдъхновението понякога идва от пътешестване до непознати места, запознанства и различни преживявания. Друг път, когато в ежедневието си забелязвам нови неща, които не съм виждал преди. И със сигурност – от каране на сърф и повече време сред природата.

Георги: Често работя в Националната библиотека в София – обичам да съм заобиколен от книги и хора, които ги четат.

Денислав: Благодарности към инсомнията преди всяко задание да си „обиколи нивата“. Тя ми спестява търсенето на специално място и ритуали.

дизайн: Георги Шаров

 

Кои са дизайнерите, колективите или пространствата, чиято работа следиш с интерес и защо?

Макс: Твърде много са и мисля, че нямат общо помежду си освен факта че винаги, когато видя нещо тяхно, се възхищавам. Без да се замислям твърде много, сред тях са: Ceci Erlich, Mark Bohle, Braulio Amado, Dinamo, Oh No Type Foundry, Vera van de Seyp, Elliott Grunewald, James Plattner, Костадин Кокаланов, Джингиби, Four Plus, Lucas Hesse, Experimental Jetset, Luca Lozano, Daniel Wenzel, Two Times Elliott, Uncommon, TCYK, Porto Rocha и още…

Георги: Ханс Гремен, Baldinger Vu-Huu, Kummer and Herrman, Spassky Fischer… много са. Непрекъснато преоткривам работата на Ян Чихолд, Йозеф Мюлер-Брокман, Кен Гарланд, Ричард Холис, Пол Бейкън, Ян ван Тоорн.

Денислав: Daily Dialogue, Unfun.de, Perron Roettinger, Porto Rocha Studio, Studio Temp, Bam Works, Тwo Much Studio, Regular Practice, Nejc Prah, Cecilia Azcarate, вече метеоритните участници от проекта Carne Kids. Мисля, че ги следя, не защото няма още много други невероятни примери за пробивен дизайн, а защото съм успял да хвана повечето от тях в началото, като тепърва прохождащи, алтернативно мислещи и практикуващи студиа. От работещи по малки проекти с огромна свобода и ограничен бюджет, сега са на друго равнище и действат с голям ресурс, вече с култивирана свобода и зрял размах

От Mister Twister (дизайн: Макс Пирски)

 

Светът се променя и ролята на дизайна и създаването му – също. Как виждаш работата на графичните дизайнери в бъдеще (преди всичко във връзка с AI, който намира все повече приложения в дизайна)?

Макс: Надявам се новите технологии да могат да поемат все повече от ръчния труд и не толкова интересната част от работата ни, докато ние се отдаваме на по-приятните части от процеса. Както гласеше едно меме, на което попаднах скоро: „Не искам AI да рисува и да пише поезия. Искам AI да мие чиниите и да чисти в нас, докато аз рисувам и пиша поезия“. От друга страна – може би пък това е знак, че е време всички да затваряме компютрите и да се захващаме с по-истински неща. Нека видим.

Георги: Безкраен, непримирим и неутешим песимист съм относно всичко свързано с пресечните точки на културата с AI.

Cheesus (дизайн: Денислав Големанов)

Денислав: Мисля, че не бих бил добър пример да говоря за това, камо ли да генерализирам за цяла индустрия. Дали с щастие или с малко горчивина, смятам че личната ми работа е толкова под радара, че именно това я прави независима от глобални изменения. Повече ме опасяват онлайн курсовете по дизайн, които подбиват работата на дизайнера до телесен Plugin към софтуер. Това не е в полза на никого, защото експоненциално набъбва работната ръка и учи клиента на грешна силова динамика, което създава лост изпълнителят да се чувства лесно заменим, смъква очаквания и квотата пари-свършена работа. Този дисбаланс е критичен за страна, в която като цяло има естествено съмнение в компетентността на професионалисти, всеки е домашен майстор и общо взето може и сам да си го направи, и това дори не в краен случай. В същия момент, колкото повече има лоши примери за практика, толкова повече сияят примерите за добра такава. Клиентите, които са наясно с изискванията си, бързо се ориентират къде потенциално ще получат желаното. Саморекламата е почти от куртоазия, ако си взел решение да развиваш локалната и регионална визуална култура, а не да влизаш в битка за глобалното. Тези, които искат нещо изпълнено със старание са реципрочно малко на тези, които могат да го изпълнят и техният ограничен арсенал. Така се получава естествен подбор.

За какво ще говориш на МЕЛБА СРЕЩИ #25?

Макс: За приключенията ми между ограниченията и свободата.

Георги: Основно за проекти от последните две години – най-вече за приключенията ни в Художествената галерия в Казанлък, както и няколко други важни за мен сътрудничества.

Денислав: За себе си. Но и за други хора. За история. За други дисциплини. За това, че е нужно да имаш „характерен характер“, с който да си разпознаван. За общата картинка е по-добре този характер да е конфронтативен, хаплив, но така – нащрек за некоректност. Това създава много one-timer проекти, прекъснати взаимоотношения, но към тях се прибавят и не малко пъти, които завършват с „Беше прав“ и „Сега разбирам“. Все нужни инвестиции в цялостния образ на професионалист и личност, а и добра интроспекция докъде си готов да смесиш двете в едно.

Petite Numerologie (дизайн: Георги Шаров)

____________________________

Очакваме Макс Пирски, Георги Шаров и Денислав Големанов на 4 юли за МЕЛБА СРЕЩИ 25, когато ще ни разкажат всички подробности за актуалните си проекти. 🙌

МЕЛБА СРЕЩИ с Макс Пирски, Георги Шаров и Денислав Големанов

Началото на лятото е добър повод да ви поканим на МЕЛБА СРЕЩИ, за да се заредим с приятни емоции преди сезонът наистина да е започнал. На 4-ти юли от 19.00 ч. на сцена „Дерида“ отново ще сме заедно, за да чуем вдъхновяващите разкази на три креативни личности, актуални имена от дизайнерската общност:
Макс Пирски, графичен дизайнер, базиран в Берлин, прилага уменията си в различни сфери – от решаване на UX казуси до проектиране на системи за визуална идентичност, влиза в ролята на художествен директор на кампании за клиенти като Google, Nike, Asics и Rimowa. Съвсем наскоро Макс ръководи екип за бранд дизайн от над 40 души в Revolut. Страстен любител на шрифтове, плакати и визуални експерименти, които често изследва, както в работата с клиенти, така и извън нея. На МЕЛБА СРЕЩИ Макс ще говори за свободата и ограниченията в работата за различни брандове и ще представи интригуващи примери от своята практика.
Георги Шаров, графичен дизайнер, завършва Визуална комуникация и фотография в Academie voor Kunst en Industrie (Енсхеде, Нидерландия), след което специализира Типография в Plantin Instituut voor Typographie (Антверпен, Белгия). Фокусира се върху дизайн на книги, експозиционен дизайн, визуална идентичност. От 2022 г. е част от екипа на Художествена галерия Казанлък като графичен и експозиционен дизайнер. На събитието Георги ще представи работата си за културни институции с акцент върху дейността на Художествената галерия в Казанлък.
Денислав Големанов, графичен дизайнер, завършва Художествената академия в Грьонинген (2020 г.) Към момента е 1/2 от Change Bureau, 1/3 от агенция Lokum, като практикува свободно в свободното си време. Има експериментаторски подход към чуждите задания. Денислав ще сподели наблюденията си за неведомите връзки между доброто портфолио, игнорантността спрямо желанията на клиента и самоиндоктринирането – или: лицемерието ли е пътят към графичния дизайнер-звезда?

Отново си партнираме с Fashion Days, заедно с които подготвяме вече превърналите се в традиция подаръци-изненада за публиката. За още по-доброто ни настроение ще се погрижи бар с внимателно селектирани напитки.

Организатор и автор на формата е Studio Кomplekt. Събитието се случва с подкрепата на Fashion Days и Национален фонд „Култура“.

Визия: Studio Punkt

МЕЛБА СРЕЩИ е на 4 юли, четвъртък, от 19:00 ч. на сцена „Дерида“ с вход свободен – следете Фейсбук събитието за актуални подробности.

Анна Николова в блиц преди МЕЛБА СРЕЩИ

Анна Николова @plaxyanna e графичен дизайнер и илюстратор с дългогодишен опит. През годините работи като уеб дизайнер в рекламна агенция, 2D артист в гейминг компания и арт директор в мултидисциплинарно студио. Разнообразният ѝ опит ѝ помага да подхожда холистично към всеки проект и да създава визуални идентичности, като умело съчетава илюстрации и типография.

Разговаряме с нея седмица преди срещата ѝ на живо с публиката на МЕЛБА СРЕЩИ // 28 май, 18:30 ч., Kitchen 59 //, за да научим повече за естетиката на типографските ѝ проекти, подхода и начина ѝ на работа.

Разкажи ни малко повече за това как започна да се занимаваш с дизайн, илюстрация и типография?
От малка си драскам и запълвам празните пространства около текста на книгите. Това по-късно продължи в художествено образование. Спомням си как в гимназиалните години си търсех проекти и се радвах, ако някой ми възложи да направя плакат или флаер за някое събитие. Някъде там започнах и с първите опити за дигитални илюстрации. Типографията някак неусетно ме грабна през годините. Започнах да си давам сметка, че винаги се заглеждам в табелите като съм на ново място, и обръщам внимание на красивите и интересни букви. Един от първите ми типографски проекти беше шрифт “Лале”, който направих като задача за университета. За моя радост, след толкова време, наскоро му беше вдъхнат нов живот върху медали с надпис “Лале баир”, на състезание по планинско бягане и колоездене “Асеновградски баири”.

Серия постери, създадени със семейство от шрифтове Oddval на Type Forward

Как би описала естетиката на твоите проекти?
Естетиката, с която се описвам е заложена както в цялостния подход към даден проект, така и в малките детайли, на които обръщам внимание и придават характер. Харесвам ярки, геометрични форми и въздействащи елементи. Обичам да експериментирам с нови стилистики и да подбирам цветови палитри, като често започвам с идея за цветовете, които искам да използвам. Най-важното за мен е емоцията, която дадена творба предизвиква.

Кой е един от най-важните моменти в кариерата ти досега?
Надявам се най-доброто тепърва да предстои. Обичам да се предизвиквам и често избирам по-трудния път. Благодарна съм за всеки един етап и възможност да се развия. Имам доста разнообразен опит и всяко място, на което съм работила, ми е дало по нещо различно, което ме е формирало като дизайнер и илюстратор. През последната година съм на свободна практика, което ми даде възможността да работя по различни проекти, както и да пътувам повече, което ме зарежда с нови сили всеки път.

10 К последователи в Dribbble

Коя част от работата по нов проект е най-любимата ти?

Всеки един етап си има своите сладки моменти, но определено обичам да започвам от белия лист, когато съм изпълнена с идеи и нямам търпение да видя какво ще излезе накрая. Разбира се, това е процес, понякога се случва от раз, а друг път са нужни повече итерации. Като всички дизайнери, няма как да не са ми любими думите, че няма повече корекции и клиентът е доволен от резултата. Зареждам се като чуя позитивна обратна връзка и видя доволни усмивки.

36 Days of Type / F

Върху какво ще се фокусираш в лекцията си на Мелба Срещи?
Ще разкажа повече за последните ми типографски проекти, подхода и начина ми на работа. Ще покажа примери за взаимодействието между илюстрация и типография в работата ми. Ще разкрия опита ми с това как да намираме вдъхновение и да избираме визуалната посока, в която резонираме най-много.

Очакваме Анна Николова на 28-ми май в Kitchen 59 (бул. „Цар Борис III“ 59) за МЕЛБА СРЕЩИ , когато ще ни разкаже всички подробности за актуалните си проекти. 🙌

МЕЛБА СРЕЩИ със Стефани Неделчева, Анна Николова и Зорница Христова

В последните дни на май ви каним на пролетно издание от любимата поредица! На 28-ми май от 18:30 ч. в Kitchen 59 (бул. „Цар Борис III“ 59) отново ще сме заедно, за да чуем чудни истории от:

Стефани Неделчева, графичен дизайнер и илюстратор с интереси в областта на експерименталната типография, редакционната илюстрация, плакатното изкуство, печатните издания и визуалната идентичност. Освен рисуването и дизайна, обича да слуша и открива нова музика, както и да пуска музикални селекции по радио Off Beat. На МЕЛБА СРЕЩИ Стефани ще ни разкаже повече за дипломния си проект, посветен на визуализациите в българската митология и ще повдигне завесата зад създаването на други нейни любими проекти, като типографските плакати за музикални събития, които я занимават напоследък.

Анна Николова, графичен дизайнер и илюстратор с дългогодишен опит. През годините работи като уеб дизайнер в рекламна агенция, 2D артист в гейминг компания и арт директор в мултидисциплинарно студио. Разнообразният ѝ опит ѝ помага да подхожда холистично към всеки проект и да създава визуални идентичности, като умело съчетава илюстрации и типография. На събитието Анна ще представи някои от актуалните си типографски проекти и ще сподели повече за начините, по които не спира да се предизвиква.

Зорница Христова, преводач, журналист, издател и автор на детски книги. През 2010 година съосновава издателство „Точица“ за забавни и образователни детски книги. Оттогава до днес издателската дейност е особено голям фокус в работата ѝ. В рамките на събитието ще научим повече за тенденциите в оформлението и илюстрирането на детска литература у нас през последните почти 15 години и за взаимодействията между издателската дейност и дизайна.

––––––––––––––––––

Отново си партнираме с Fashion Days, заедно с които подготвяме вече превърналите се в традиция подаръци-изненада за публиката. За още по-доброто ни настроение ще се погрижи бар с внимателно селектирани напитки.

Организатор и автор на формата е Studio Кomplekt. Събитието се случва с подкрепата на Fashion Days и Национален фонд „Култура“.

МЕЛБА СРЕЩИ е на 28 май, вторник, от 18:30 ч. в Kitchen 59 с вход свободен – следете Фейсбук събитието за актуални подробности.