Жужанна Блашке (Унгария) е арт мениджър и куратор в галерия Deák17, Будапеща. Вълнуващият ѝпрофесионален път преминава през преподавателска дейност, стратегически мениджмънт и персонален брандинг, за да я доведе до призванието ѝ да бъде арт мениджър. Към момента Жужанна ръководи множество творци и артистични проекти. Особено голям фокус в работата си поставя върху т.нар. „тихи книги“ (silent books).
На този млад жанр в книжната илюстрация е посветена и едноименната изложба, организирана от Унгарския културен институт Лист в София между 6-ти и 20-ти март 2024 г. Жужанна гостува в България по покана на Унгарския институт и се включва в мартенското издание на МЕЛБА СРЕЩИ в рамките на съпътстващата програма към изложбата.
В кратко интервю* научаваме повече за неочакваните обрати в професията и колко е важно да не стоиш на едно място.
Кога и как избрахте това поприще? Ако можехте да започнете живота си отначало, бихте ли избрали същия житейски път?
Всъщност аз избрах това поприще в сърцето си още като дете. Изкуството, творците, картините, творбите винаги са ме привличали. После поради различни семейни причини животът ме изтласка оттук по-скоро в посока към мениджмънта. През 2022 година, напълно случайно и за моя най-голяма радост, имах възможност да направя завой отново към тази професия. В нея се чувствам най-добре.
Да, при всяко положение бих избрала същия житейски път, като този път може би бих пропуснала един два завоя в него.
С какво се гордеете най-много в творческия си път?
Труден въпрос. Може би с това, с което един много известен унгарски фотограф обикновено ме представя: че няма разговор с мен, който да не завърши с творчески резултат за него. Като творчески мениджър може би най-важното е, когато творецът се вдъхновява, и когато от това вдъхновение се роди творба.
Как протича един Ваш обикновен ден?
Ще бъда откровена: не разбирам израза „обикновен ден“. И бих казала, че като изключим ставането и лягането от сън, изобщо нямам обикновени дни. Може би бих могла да изредя някои обикновени дейности: изграждане на връзки, срещи с творци, спонсори, галерии, издатели, обеди, вечери, вечерни програми (концерти, опера, театър, кино), срещи с приятели и партньори. Вернисажи, финисажи, представяния на изложби. Тук и там. Доста разнообразно. И, разбира се, всяка седмица административната дейност, която не е любима за хората на изкуството.
С какво запълвате свободното си време, какво ви зарежда?
Имам едно хоби: правя музикални дегустации на напитки. Готвя се за тях и ги организирам. И музиката, музика, музика, във всякакви форми, независимо дали ще е опера, симфонично произведение за оркестър или метъл концерт.
Какъв съвет, напътствие бихте дали на един начинаещ?
Да е верен на себе си винаги и навсякъде, да бъде себе си, да изгражда връзки и да ги поддържа. Както и да бъде открит и да учи, да учи, да учи.
Били ли сте в България? Какви спомени, впечатления имате от страната?
Няколко пъти съм била в София, лично аз много обичам балканската атмосфера в добрия смисъл на израза, обичам храната, пространствата, архитектурата. Всеки път се чувствах като у дома си.
* Интервюто с Жужанна Блашке е препечатано от сайта на Унгарския културен институт и можете да го откриете в оригинален вид тук.
На 7 март в рамките на МЕЛБА СРЕЩИ Жужанна Блашке ще разкаже повече за книгите без написан текст и ще научим какво се случва, когато илюстраторът държи в ръцете си целия наратив. Очакваме ви на 7 март от 18.30 ч. в „Клуб на пътешественика“.
