Често зад успешните творчески кариери стои приятелството, общата кауза и младежкия ентусиазъм за промяна на статуквото, с който започва всичко.Такъв е случаят с конференцията и платформата зад нея Pictoplasma. През 2004 г. Петър Талер и Ларс Денике стартират известната в творческите среди конференция Pictoplasma, посветена на анимираните и илюстрирани персонажи. Разговаряме с нашия колега Ларс Денике, който познаваме от няколко години като уважаван специалист в сферата на културния и фестивален мениджмънт, за началото на съвместното им начинание и успеха им до днес.
Fotos: Diego Castro
Научаваме, че през 2000-та година Петър, който работи в сферата на анимацията, отчаян от липсата на фантазия и свежо съдържание в бранша, създава уебсайта pictoplasma.com. В него той тогава събира и архивира всевъзможни графични икони от настоящето. “Да не забравяме, че това е времето още преди WEB 2, когато използването на фотографии онлайн е трудно, защото са тежки и зареждането им става бавно. Тогава именно графичните икони се явяват като валидна алтернатива и стремглаво навлизат в онлайн културата”, разказва ни Ларс. След успеха на сайта следват две печатни издания на Pictoplasma, които се оказват знакови за първите години на 21 век и получават признание по целия свят. Не след дълго Ларс се присъединява към Петър и със своя академичен опит от културологията и интереса си за по-ясна дефиниция на образа като такъв дава тласък да организират първата конференция. Срещаме се с Ларс по време на подготовката на предстоящото 21-o издание на Pictoplasma в Берлин, което ще се проведе от 1 – 4 май.
С какво Pictoplasma е различен тип събитие от познатите анимационни фестивали по света?
Анимацията безспорно е важен източник на вдъхновение, но при нас винаги става въпрос за движение срещу установените норми – за нов стил на анимация. Нашето разбиране, нашата концепция е, че в основата стои създаването на персонажи. Хората обикновено смятат, че първият образ в историята е бизонът, нарисуван в пещера. Но според мен това не е вярно. Съществуват много тези, че първите изображения са били съвсем различни – например камък с гравюра, който е служел като талисман или обект със символично значение. С други думи, става дума за духовна връзка с невидимото, с онова, което не можем да видим пряко. А персонажите играят ключова роля именно в това, а създаването им е универсална културна черта. Ние не се ограничаваме в медиите или в жанра. Интересуваме се от това, което се случва днес. Именно съдържанието ни отличава от традиционните анимационни среди.
Как се развива фестивал през годините?
Нашият фестивал не се е променил драстично през годините. Още от самото начало, когато го организирахме тук, в Берлин, той беше в подобен мащаб – може би наполовина по-малък в сравнение с днешния. Още тогава присъствието беше в рамките на 500 до 800 души. Така че не сме нараснали значително. Аудиторията на Pictoplasma винаги е била предимно международна – основно хора, които не са от Германия. Това, което действително се промени, е визуалната култура и разбирането на публиката за понятието персонаж. Когато в началото говорехме за персонажи в Европа, хората често не разбираха за какво изобщо става дума. Разбирането тогава беше, че персонажи съществуват в книгите – в литературата, в художествената проза. Може би и в комиксите, във филмите, в анимацията. Но например видеоигрите изобщо не бяха част от разговора за мнозина. А идеята, че персонажът е водещ, а не просто елемент от по-голяма система – това въобще не беше разпространено мислене по онова време. Хората често реагираха с изненада: “Персонажи? Но нали говорим за тази книга, а в нея има персонаж…“ – те не разсъждаваха в посока, че персонажът може да бъде самостоятелен културен образ. А това, се промени напълно. Помислете само за всички филми на Marvel, които се появиха. Не става дума само за един филм – това е цяла вселена. Спайдърмен, например, е персонаж – такъв е бил и преди 20 години, но днес много повече хора възприемат Спайдърмен или всички тези герои, миньони и други като самостоятелни културни фигури.
Лектори издание 2025: Fromm Studio
Звучи сякаш днес е по-лесно да се организира Pictoplasma, тъй като има по-голямо разбиране за темите, които представяте. Така ли е?
Не, по-скоро беше по-лесно преди години. Тогава имаше усещане за ясно изразена позиция – нещо като: „Чуйте, вижте, имаме какво да кажем.“ А днес – то е очевидно. Същото важи и за анимацията. Преди години анимацията изглеждаше съвсем различно, а ние бяхме едно от малкото места – не единственото, но едно от малкото – които представяше нови стилове. Анимационните фестивали преди 25 години показваха предимно традиционни неща – или детско съдържание, или класически независими филми с психологически наратив. Но например никой не показваше motion graphics. Ние бяхме едни от първите, които ги представиха на фестивали и ги съчетаваха с анимационни филми. Сега това се прави от всички.
Така че, в известен смисъл, беше по-лесно да си отстояваш позицията преди 20 години, когато бяхме част от ъндърграунда и се движехме нагоре. А сега е по-скоро: „Добре, може би вече можем и да спрем – мисията е изпълнена.“ И това също би било напълно приемливо. Понякога понякога си казваме: „Добре, правим го, но не става по-лесно.“ А друг път ни се струва, че може би живеем в исторически момент и все още имаме какво да кажем – постоянно откриваме нови хора, медиите и жанровете се променят, но въпросът за създаването на персонажи остава валиден.
Коя е вашата публика и как успявате да привличате по-младите поколения?
Продаваме около 500 билета и 70 процента от публиката не са германци. Възрастовият диапазон е между 25 и 50 години. Бих го обобщил така: три четвърти от присъстващите са създатели, а една четвърт – продуценти, скаути за таланти от компании като Disney, Duolingo и др. Те идват от медийни канали, рекламни агенции, агенции за илюстрация и т.н. Винаги излизам на сцената и си мисля: „Всички са тук. Всяка година.“ Само около 10 – 15 процента обаче идват всяка година. Останалите идват веднъж в един момент, после може би след няколко години отново. Посещението на Pictoplasma е доста скъпо – повечето хора не са от Германия, така че трябва да летят, да отседнат в хотел и то за няколко дни.
Лектори издание 2025: Laser Days
Берлин като място за провеждане със сигурност също допринася за привлекателността на събитието. Каква роля играе града?
Винаги сме се искали да съчетаваме в едно висока и ниска култура. Берлин беше изключително подходящ за това в началото. В първите години използвахме пространства, които не са стерилно чисти, но с професионална сцена и техническо оборудване. Целенасочено вкарвахме и субкултурни елементи – ъндърграунд партита, странни клубове… Винаги организирахме и галерийни турове из така наречените off spaces, в които всеки артист от фестивала имаше самостоятелна изложба. Имали сме по 20 изложби наведнъж. Времената вече са други. Ъндърграунд сцената изчезва или се професионализира и вече не е толкова лесна за сътрудничество. Клубовете ги няма. Нещата се променят. Въпреки това, що се отнася до имиджа, все още е по-лесно да се направи конференция в Берлин, отколкото в Хамбург, особено за чуждестранни гости. Берлин просто е по-привлекателен.
Лектори издание 2025: Murugiah
През годините обаче добавяте и нови места по света за провеждане на Pictoplasma? Каква е идеята ви зад това разрастване?
Първо това беше Ню Йорк – в нашия златен период през първите години, когато всичко тръгна и започнахме да растем и усещането беше невероятно. Тогава просто решихме: „Добре, нека направим второ издание в Ню Йорк.“ И още първия път загубихме доста пари, тъй като наехме много скъп театър. Но пък на конференцията дойде човек от Parsons School и каза: “Това е страхотно – нека го направим в Parsons от следващата година.“ И така започнахме партньорство с Parsons. Уговорката беше, че няма да плащаме наем, а вместо това ще даваме безплатни билети за студентите.
След като Parsons се сблъска с някои затруднения, се включи SVA – School of Visual Arts – и сега сме с тях. Това партньорство е като модел за нас.
В Ню Йорк не сме нараснали драстично. Там фестивалът е може би наполовина по-малък, а и самата програма е много по-компактна. Провеждаме само конференцията – нямаме големи работилници или съпътстващи събития. Берлин е мястото, където каним всички да дойдат. А когато ние пътуваме, обикновено водим само един артист със себе си, но също така представяме и местни творци от съответния град. По-скоро става въпрос за свързване – събития за нетуъркинг, изграждане на общност. И това е нещо, което искаме да правим в различни градове. Имаме два модела. Единият е да търсим партньори и тогава дa организираме събитието заедно. А другият е да даваме лиценз при интерес, както се случи във Варна (бел. ред. През 2023 и 2024 се проведе Pictoplasma & бalkans във Варна), Копенхаген и Барселона, за което ние не взимаме пари.
Какви са водещите теми на събитието тази година?
В момента има две основни теми, независимо от персонажите. Едната е изкуственият интелект, а другата е тази ужасяваща, странна и объркваща промяна в глобалната политика – която, според мен, вече беше започнала да се усеща още преди Тръмп, но с неговото встъпване на власт стана още по-осезаема. Ние с Петър си зададохме въпроса – каква е връзката между всичко това и създаването на персонажи? Що се отнася до изкуствения интелект – отговорът е очевиден. За много творци това е плашещо, други го приемат с ентусиазъм. Много от нещата, които се появяват, са наистина ужасни, но все пак има хора, които използват AI по интелигентен начин. Ние просто искаме да изследваме тази територия и да открием една златна среда, в която използването му е смислено и не вреди на другите. Ще представим няколко артисти, които работят с изкуствен интелект и ще насърчим критичен разговор по темата. Поканили сме един професор от Цюрих – Roland Meyer, който е сериозен критик на изкуствения интелект – но не в смисъл, че го отрича напълно, а по-скоро го анализира и обяснява. И след това – японска изследователка Ruri Kawanami и германската изследователка Daniela Stöppel. Едната работи върху транскултурните източници в японското изкуство и поп културата, а другата говори за образите от 20-ти век – как са се разпространили и как са дали начало на нов визуален стил. И това, за мен, е особено интересно – тъй като идвам от академичната сфера. Любопитно ми е каква ще е реакцията на публиката на тези по-теоретични лекции.
Лектори издание 2025: Craig & Karl
Какво е най-голяма постижение на Pictoplasma според теб и къде се виждате след 5 години – има ли бъдеще за подобни събития?
Най-важното е, че ние насърчаваме хората да работят в различна посока. Всеки прави своето нещо, толкова отворено, колкото иска. Но според мен ние успяваме да накараме творците да вярват в това, което правят. А в крайна сметка, това е най-важното за нас. Мисля, че най-същественото е, че все още сме тук, за да го правим – и че хората все още са с нас именно заради това. Мисля, че предизвикателството през следващите години ще бъде да предадем всичко това на други хора, които да го поемат. Затова организираме тези събития в различни градове също, защото смятам, че една възможна стратегия е да не се прави една голяма конференция всяка година, a да стимулираме малки проявления на Pictoplasma и да насърчаваме тяхното развитие. Мисля, че това е бъдещето за нас. Но нека първо видим какво ще се случи със света, защото може да се окаже, че ще трябва да се местим извън Европа.
Интервю Студио Комплект