Етикет: илюстрация

МЕЛБА СРЕЩИ: Михаела Ангелова

Михаела Ангелова е графичен дизайнер и илюстратор, завършила „Книга, илюстрация и печатна графика“ в НХА, като част от обучението си прекарва в LUCA School of Arts в Брюксел. От 2017 г. е част от punkt.studio, където работи в областта на графичния дизайн и бранд идентичността.

„Облакът, който остава“ (издадена от punkt.studio) е първата ѝ самостоятелна детска книга – поетичен визуален разказ за порастването, паметта и емоционалните следи, които остават във времето. Книгата се отличава с деликатен визуален език и силна връзка между текст и образ. Проектът е селектиран за The BRAW Amazing Bookshelf на Bologna Children’s Book Fair сред над 4000 заглавия от 73 държави.

Преди да я чуем на живо като един от гостите в МЕЛБА СРЕЩИ #31 на 12 май, разговаряме с Михаела за процеса зад създаването на книгата и предизвикателствата по пътя от началната идея към финалния резултат.

Как разбра, че „Облакът, който остава“ е избрана за The BRAW Amazing Bookshelf? Каква беше първата ти реакция?

Получихме имейл в пощата на punkt.studio, че „Облакът, който остава“ е селектирана за BRAW Amazing Bookshelf. Денят ни започна в 6 сутринта с тази вълнуваща новина, а поне двама души от екипа си признахме, че сме се просълзили – аз със сигурност бях едната, хаха.

Punkt.studio е студио за визуална комуникация, в което работя вече 9 години, и същевременно издател на „Облакът, който остава“. Книгите са наша голяма любов, а повечето от хората в екипа ни са илюстратори, така че всички много обичаме детските издания. Истината е, че тепърва навлизаме в сферата на книгоиздаването. „Облакът, който остава“ е моeто дебютно издание и едва петата книга на нашето издателство, така че да бъдем редом до толкова утвърдени международни издателства и автори е огромно признание. За мен това е и потвърждение, че когато нещо се прави с любов, мисъл и работа в екип, то може да стигне далеч.

Какво идва първо при теб – текстът или образът?

Нито едното, нито другото. Първо идва идеята. Текстът и образът за мен са начин тя да намери форма. 

Много време ми отне да осмисля посланието и да намеря историята, която най-добре може да го предаде. Вероятно този подход идва от факта, че се занимавам с визуална комуникация и съм свикнала да мисля първо за концепцията и за това как една идея може да работи цялостно в различни приложения.

При „Облакът, който остава“ идеята за историята е моя, но текстът беше написан с огромната помощ на Теодор Генов-Цанев, мой близък приятел и част от екипа на студиото, без когото думите нямаше да имат този чист и лек вид. Аз често имам интуитивни и по-груби идеи и имам нужда от помощ, за да ги вербализирам. Точно това е и най-ценното в работата в екип. В този проект всъщност са замесени много хора и съм много благодарна за всички разговори и обсъждания, които помогнаха идеята да стане по-ясна.

Как изглеждаше процесът –  от първата идея до готовото издание?

Идеята за „Облакът, който остава“ се роди още когато бях студентка в Националната художествена академия, специалност „Илюстрация, книга и печатна графика“, като част от дипломната ми работа. Тогава се появи темата за цикличността и идеята за формат, който да говори за тъгата и щастието като две състояния, които са в непрестанен кръговрат.

С времето обаче започнах да гледам на тази тема по нов начин, също така станах родител и усетих, че това, което съм направила тогава, не е достатъчно и е твърде далеч от децата. Затова сега създадох почти всичко наново – нова история, нови герои, нов подход – но запазих ядрото на идеята.

Няколко месеца само мислех и изграждах концепцията. Когато веднъж всичко си дойде на мястото, рисуването беше най-бързата и най-леката част.

Кое беше най-голямото предизвикателство при създаването на книгата и кои моменти ти доставиха най-голямо удоволствие?

Най-голямото предизвикателство беше да усетя, че всичко работи добре заедно – историята, героите, образите, думите, формата на изданието. Да стигна до онзи момент, в който да си кажа: да, това е.

Най-голямо удоволствие ми носеше да показвам книгата на детето си в различни етапи и да наблюдавам реакциите му.

Ако трябва да опишеш „Облакът, който остава“ с едно усещане – какво е то?

Лекота.

Когато започнахме да представяме книгата, видях как хората проследяват историята и макар тя да е семпла на пръв поглед, всеки сякаш намира в нея нещо свое – своя тъга, свое щастие, свой спомен.

Мисля, че след тази книга остава едно усещане, че животът е много ценен, много полюсен и много красив точно в това. И че дори когато ти е трудно, всичко някак ще намери пътя си да бъде наред в крайна сметка. Или както казваме в края на историята: „Понякога ще има облаци и ще вали. Сега обаче слънцето грееше силно и денят си продължи.“

Проектът „Облакът, който остава“ се реализира с финансовата nogкpena на програма „Дебюти“ на Национален фонд „Култура“.

МЕЛБА АРХИВ: Михаела Ангелова

Организатор и продуцент: Комплект, Фондация Мелба

Основен партньор: Fashion Days

МЕЛБА СРЕЩИ е част от Инициативи за дизайн Мелба на Комплект. В МЕЛБА СРЕЩИ се представят актуални и забележителни със своя подход проекти от местни герои на дизайна. Споделя се опит относно реализацията им, а на фокус са идеите, детайлите и процесите, които стоят зад всеки един от тях.

МЕЛБА СРЕЩИ #31 с OURHOOD, Зоран Мише и Михаела Ангелова

Първото издание на МЕЛБА СРЕЩИ за годината ще се проведе на 12 май в Зала 1 на Съюза на архитектите. Наши гости са Яна Попова (OURHOOD), Зоран Мише и Михаела Ангелова. Те ще споделят своята работа и опит – от мебелен дизайн и пространствени инсталации, до печатна графика, aвторска илюстрация и книги. Разговорът ще засегне връзката между материал и процес, личния творчески път и присъствието на български автори в международен контекст.

Началото е от 18:30ч, адресът: ул. Кракра 11, входът – свободен.

OURHOOD е българско дизайнерско студио, базирано в София, което създава мебели от масив и интериорни решения с фокус върху ръчната изработка, естествените материали и съвременната естетика.

В основата на работата на студиото стои идеята, че мебелите не са просто функционални обекти, а част от начина, по който хората живеят, усещат и взаимодействат с пространството около тях.

Студиото работи основно с масивно дърво и комбинира традиционни занаятчийски техники със съвременен дизайн подход. Това позволява създаването на обекти, които са едновременно минималистични, устойчиви и с ясно изразен характер.

През 2026 г. студиото участва в Milan Design Week като част от Fuorisalone с инсталацията „The Ritual of Becoming“, създадена в колаборация с Ligna Group. Проектът е част от българския павилион DOPIR и изследва връзката между материал, процес и човешко присъствие чрез сетивно пространствено преживяване.

Зоран Мише е график, роден в Охрид, Северна Македония, който от близо две десетилетия живее и работи в София. Завършва бакалавърска и магистърска степен по графика в Националната художествена академия.

Той е сред основателите на PRINT NEST STUDIO – пространство, посветено на съвременната печатна графика и експеримента с традиционни техники. Паралелно с артистичната си практика,  от 2017 г. преподава в НУИИ „Илия Петров“.

Работата му съчетава класически графични техники със съвременен художествен език, като често изследва теми, свързани с паметта, природата и личното преживяване.

Михаела Ангелова е графичен дизайнер и илюстратор, завършила „Книга, илюстрация и печатна графика“ в НХА, като част от обучението си прекарва в LUCA School of Arts в Брюксел. От 2017 г. е част от punkt.studio, където работи в областта на графичния дизайн и бранд идентичността.

„Облакът, който остава“ (издадена от punkt.studio) е първата ѝ самостоятелна детска книга – поетичен визуален разказ за порастването, паметта и емоционалните следи, които остават във времето. Книгата се отличава с деликатен визуален език и силна връзка между текст и образ.

Проектът е селектиран за The BRAW Amazing Bookshelf на Bologna Children’s Book Fair сред над 4000 заглавия от 73 държави.

Събитието във Facebook е тук.

Организатор и продуцент: Комплект, Фондация Мелба

Основен партньор: Fashion Days

МЕЛБА СРЕЩИ е част от Инициативи за дизайн Мелба на Комплект. В МЕЛБА СРЕЩИ се представят актуални и забележителни със своя подход проекти от местни герои на дизайна. Споделя се опит относно реализацията им, а на фокус са идеите, детайлите и процесите, които стоят зад всеки един от тях.

МЕЛБА СРЕЩИ: Албена Лимони и Костадин Кокаланов – Studio FRANK

Studio FRANK е независимо творческо студио, основано от Албена Лимони и Костадин Кокаланов, което работи в областта на графичния дизайн, визуалната идентичност, илюстрацията и печатните медии. Двамата комбинират дългогодишния си опит и отличителен авторски подход, създавайки силни и запомнящи се визуални решения за културни институции, фестивали, събития и частни клиенти.

Албена има над десет години практика в оформление на книги и визуални идентичности, а сред проектите ѝ са кампании за Творческа Европа – България, Нощ на литературата, Sofia International Kids’ Film Festival и множество книжни корици. Костадин е графичен дизайнер и калиграф с опит като арт директор и отличия от местни и международни конкурси, работил за IBM, Adidas, Heineken Group и редица институции.

На 15 декември ще ги видим на живо в Топлоцентрала, като гост-лектор в последното за годината издание на Мелба Срещи. По този повод разговаряме с Албена и Костадин за това как се учат един от друг, кои са техните любими моменти в творческия процес, какво отличава силната визуална идентичност и кои професионални акценти белязаха изминалата година.

Какво научавате един от друг в хода на работата, което обогатява крайния резултат?

А: Косьо се стреми винаги към улесняване на процеса и се оглежда за начини за подобряване в работата от гледна точка на софтуер. Аз по-скоро гледам да се справя с това, което знам и ми е удобно, така че покрай него срещам много нови неща и инструменти, които иначе може би не бих се заела да уча.

К: Албена е невероятен художник и винаги е удоволствие да гледам как работи, както и всички творения, които създава по пътя. Тя вдъхва много спокойствие на средата около нея, което помага само по себе си на всичко, което се случва.      

Коя е любимата ви част от творческия процес?

А: Не мога да кажа веднага един момент, защото всеки е приятен по свое му. Първо, когато се запознаем с темата, ме обзема вълна от вдъхновение и идеи за реализиране. След това самият процес на търсене ми харесва много, защото в него има мъка и страдание, но накрая изгрява слънце…

К: Може би, когато усетиш, че стилът на някой проект си е намерил “звученето” и видиш първите успешни прототипи, с които си удовлетворен.Тогава и намираш оправданието на идейните ти размисли по начало. Накратко, когато нещата си намерят мястото и се убедиш, че си на прав път.

Какво отличава една силна визуална идентичност от “добре свършена работа”?

А: Собствен почерк ииии да се помирисва, че им е било кеф на дизайнерите.:)

К: Е, трябва да прави силно впечатление по приятен начин, да е ясна и искрена. Да има нещо, което те кара да я погледнеш пак, да не е очаквано клише. Технически не е нужно въобще да е опит за някаква графична виртуозност, нищо че помага да ѝ обърна аз лично повече внимание. 

 

Вдъхновението е навсякъде – кое е най-необичайното място, предмет или преживяване, което неочаквано е разпалило въображението ви?

А: Вдъхновявам се от абсолютно всичко. Последното нещо, от което се вдъхнових силно беше срутена къща. 

К: Възхищавам се как децата ни рисуват и постоянно се вдъхновявам да се татуирам с творбите им. Въпрос на време… 

В духа на годишната равносметка: коя е най-значимата професионална случка за вас през 2025 г. и какво силно се надявате да реализирате през 2026 г.?

А: Има неща, които предстоят следващата година и са свързани с тази, но все още са строго секретни и не мога да разкрия детайли. Най-значимата професионална случка може би не е буквално свързана със студиото, но я смятам за такава – издаването на първата ми книга от поредица енциклопедии за деца. 

К: Трудно ми е да откроя едно нещо за 2025. Не сме членове на AGI, нито имаме TDC Certificate, така че продължаваме да работим. През 2026 дано има малко повече време за обучение с нови инструменти. 

Организатор и продуцент: Комплект

Основен партньор: Fashion Days

Мeлба срещи е част от Инициативи за дизайн Мелба на Комплект. В Мелба срещи се представят актуални и забележителни със своя подход проекти от местни герои на дизайна. Споделя се опит относно реализацията им, а на фокус са идеите, детайлите и процесите, които стоят зад всеки един от тях.

МЕЛБА СРЕЩИ с Art.E, арх Антонина Илиева и Studio FRANK

Затваряме годината с 30-ото издание на МЕЛБА СРЕЩИ – 15 декември, от 19:00 ч., в зала 2 на Топлоцентрала. Наши гости са Стойко Ангелов и Иван Събчев от Art.Е, арх. Антонина Илиева от PONY Architects, и Албена Лимони и Костадин Кокаланов от Studio FRANK.

По време на събитието ще представим и алманаха на Студио Комплект – печатно издание в лимитиран тираж, създадено по повод 10 години от основаването на студиото. Публикацията събира основните ни проекти от създаването до днес и е реализиран с дизайн от POST Studio. Всички посетители ще получат екземпляр като подарък.

Стойко Ангелов и Иван Събчев – Art.Е

Дългогодишните приятели Стойко Ангелов и Иван Събчев започват своето творческо партньорство далеч преди появата на първите им изделия. През 2008 г., водени от любопитството си, двамата навлизат в света на керамиката и започват да експериментират със стилове, техники и материали в търсене на собствен израз.

През 2010 г. създават бранда Art.E. и го представят за първи път с изложба, включваща раку керамика и фотография. С времето откриват порцелана – материал, който преобръща представите им за форма, изчистеност и изразност. Неговата крехка сила и чистота се превръщат в естествено продължение на техния творчески път.

През 2018 г. Иван и Стойко откриват собствен галериен магазин в старата централна част на София, където излагат ръчно изработени интериорни обекти, смели керамични форми, порцеланови чаши, чинии, купи, плочки, бижута и декорирани стъклени изделия. Двамата създават и ароматни свещи от органичен соев восък и етерични масла, поставени в изящни керамични съдове. В пространството си представят и творби на други съвременни автори.

Тяхната работа е отражение на приятелството им – синтез между две гледни точки, обединени от една обща страст. Всяко тяхно изделие носи духа на експеримента, удоволствието от ръчната изработка и онези малки несъвършенства, които правят предметите живи, истински и уникални.

Арх. Антонина Илиева – PONY Architects

Aрх. Антонина Илиева е основател и водещ проектант в PONY architects – студио за архитектура и дизайн, създадено през 2019 г. в София. Тя работи в сферата на обществените пространства и се стреми да пренесе ценностите на архитектурната теория в практиката, за да създава смислена и качествена среда за обитаване.

Името PONY – съкращение от Proponents of New Yardscapes („Застъпници за нови обитаеми пейзажи“) – отразява философията на студиото: проактивност, критично мислене и холистичен поглед към архитектурата като система от взаимносвързани пространства между дома, двора, улицата и градската природа.

Като преподавател в УАСГ, Антонина развива интереси в конкурсното начало, съвременните модели на сътрудничество и ролята на архитектурата като културна и обществена отговорност. Вярва в конкурсното начало в архитектурата на обществените пространства, изследва различни форми на работно сътрудничество, държи да преподава и понякога пише за архитектура.

Албена Лимони и Костадин Кокаланов – Studio FRANK

Studio FRANK е независимо творческо студио, основано от Албена Лимони и Костадин Кокаланов, което специализира в графичен дизайн, визуална идентичност, илюстрация и печатни медии. Комбинирайки дългогодишния си опит и отличителен авторски подход, двамата създават силни и запомнящи се визуални решения за културни институции, фестивали, събития и частни клиенти.

Албена е илюстратор с над десет години практика в оформление на книги и визуални идентичности. Тя е работила по проекти за Творческа Европа – България, Нощ на литературата, Sofia International Kids’ Film Festival, КвАРТал Фестивал, Стрийт Мюзик Фест, кампании за Българския хелзинкски комитет, както и множество корици на книги, включително на автори като Уди Алън и Казуо Ишигуро. 

Костадин е графичен дизайнер и калиграф с опит като арт директор и отличия в местни и международни конкурси. Той е магистър от НХА и гост-преподавател по калиграфия. Сред клиентите му са IBM, Adidas, Heineken Group, Министерството на културата и Министерството на външните работи.

Заедно, в рамките на Studio FRANK Албена и Костадин развиват цялостни концепции – от идея до завършен визуален продукт – с фокус върху качество, детайл и силна графична идентичност.

Организатор и продуцент: Комплект

Основен партньор: Fashion Days

Мeлба срещи е част от Инициативи за дизайн Мелба на Комплект. В Мелба срещи се представят актуални и забележителни със своя подход проекти от местни герои на дизайна. Споделя се опит относно реализацията им, а на фокус са идеите, детайлите и процесите, които стоят зад всеки един от тях.

Свобода Цекова и Антон Стайков в кратко интервю преди Мелба срещи

Разговаряме със Свобода Цекова (позната като Боди) и Антон Стайков дни преди да са наши гости на 28-то издание на Мелба срещи. Те са куратори и дизайнери за втора поред година на красивия български павилион на Международния панаир на детската книга в Болоня. Актуалната изложба “Подир думите. 19 български илюстратори на детски книги” представя съвременната българска илюстрация и разнообразието на художествени почерци през техния поглед.

Какво прави тази сутрин? Как стартира деня ти?

Боди: Поиграх си с котето ни Мартин. Слязох в двора и полях хортензиите, розите, гладиолите, всички храсти и треви. 

Антон: Кафе и текущи задачи. 

Опиши ни работно си място?

Б: В софийска кооперация от края на 1920-е, до прозорци на изток и юг, обградени от акции, сутрин и вечер с птичи песни. Зиме също спокойно и красиво. Черна маса, монитор EIZO, черна лампа Tolomeo-Artemide, над екраните – графика на Филип Попов – хаха, и тя черна, но наоколо с разни ведри снимки и рисунчици: дъщеря ми 5 годишна в Париж; гръцка пощенска марка със земеродно рибарче; непроверен лотариен билет от 1995… Картичка с любимата ми картина на Пикасо – L’Atelier, 1956. И библиотеката с любимите ми книги. Също моливи и листове А4, ползвам всеки ден за да си скицирам идеите.

А: Мога да пиша на лаптоп в градината на кооперацията ни. Или да чета седнал в кресло. Обичайното ми работно е на стационарния комютър, който е върху минималистична дървена маса от един селски майстор.    

Има ли храна / напитка / музика / облекло, превърнали се в ритуал за работния ти процес?

Б: Сутрин обичам да пием кафе в двора, да си проверя пощата, после малко да позяпам в Pinterest или в dezeen.com,  най-често гледам архитектура. После набързо Facebook и Instagram – слагам два-три лайка и се залавям с актуалните задачи. Всеки ден избърсвам праха от масата. Работя на тихо, но в паузите слушам музика – например L’Impératrice, Odyssée Deluxe; или Radiohead; или Бах… Съвсем еклектично. Имам неща, които слушам отново и отново, но и такива, в които се вманиачавам временно.

А: Нищо специално. Музиката по-скоро ми пречи. С кафето не прекалявам вече. 

Кой е първия ти досег с дизайна, който помниш отчетливо? 

Б: Помня едно американско списание за дизайн и изкуство. И у дома – имахме много интересен дом, пълен с екзотични предмети – финландска дизайнерска лампа от плексиглас, японски фигурки, африканска маска… джаз-постери… Спомням си и интериорите в културните центрове на Чехия, Германия и Полша в София по соца… Бяха фамозни! 

А: Баща ми беше сценограф и проектираше и музеи и украси за разни събития. В библиотеката му имаше доста списания за изкуство, разглеждали сме какво се случва по света. Помагах му за макетите и режех шаблони за букви. 

 

Опиши ни работата си в три думи?

Б: Творческа, интересна, красива
А: Отговорна, понякога уморителна, но неординерна. 

Какво означава изследване на визуалното и оформлението на книги за теб? 

Б: Означава да се вгледаш в нещата съвсем отблизо, да ги разчетеш, да се отдалечиш и да ги осмислиш. И после да направиш нещо ново с тях, да направиш собствени връзки помежду им.

А: Да тръгнеш от дефинирането на стила, понякога изплъзващо се понятие. След това да се опиташ да разбереш и хората, стоящи зад красивите неща, които си се заел да изследваш.

Кое те доведе до момента, в който да се занимаваш с това? 

Б: Може би всичко, което съм правила досега в живота – ученето, общуването със сродни души или броденията по улиците, животът ми в Швейцария, връщането в България. И Антон, който е нещотърсач по природа.

А: Връщането ми в България след 13 години престой в Израел. Срещата с Боди.

 

Създавайки конкретен визуален проект, какво очакваш да отнесе публиката със себе си като послание?

Б: Във всеки проект имам съвсем конкретни цели, ползвам арсенала си от умения и интуицията си, за да постигна въздействието, което искам. Не мисля за някакви генерални послания, по-скоро преследвам нещата, които съм решила, че ще проработят: в разказването на истории, в провокирането на определени чувства, в предизвикване на определено поведение в публиката (когато е изложба), за да се разкрие прелестта на човек или обект…  

А: Да се развълнува, да научи неща, които не е познавала досега. Да се замисли. 

 

Извън твоите проекти, кои други/кой друг ти е много любим в момента (може да е България или международен)?

Б: Много ме впечатли новият музей V&A East Storehouse – достъпен мега фонд с артефакти. Преди 24 години бях фрийлансер в екипа на едно швейцарско студио, което направи бета версията на тази идея в регионалния исторически музей на град Люцерн. За онова време беше революционна. Сега виждам сърцевината на същата концепция, но разгърната по един фантастичен начин в огромен мащаб и с мноооого голям бюджет. Изпаднах в истински възторг, когато видях дебютното видео в инстаграм. 

А: Много ценя работата на Мартина Венкова и Георги Шаров. 

Какво очакваш най-силно това лято?

Б: Да довършим един проект, който беше отложен. Да отидем на море. 
А: И аз така.

Фотография: Женя Чинчева и личен архив

 

Мелба срещи лято 2025

На 01.07 от 19:00 ви очакваме в Топлоцентрала, зала 2 в компанията на:

Свобода Цекова и Антон Стайков
Куратори и дизайнери за втора поред година на красивия български павилион на Международния панаир на детската книга в Болоня. Актуалната изложба “Подир думите. 19 български илюстратори на детски книги” представя съвременната българска илюстрация и разнообразието на художествени почерци през погледа на Свобода и Антон. 

Изабела Маркова и Тодор Георгиев
Творческият тандем прави впечатление със съвместната си работа по мащабни визуални идентичности за културни и социално-значими проекти и събития като Варуша Юг, Пътят на теснолинейката и Greenpeace България. Любопитство буди тясното взаимодействието между тях, графичен дизайнер и типограф, и как то оказва влияние върху крайния резултат. 

Иван Попов – Заека
Основателят на ROBO Lab – студио за анимация и видео продукция – в съвместен проект с Фондация “Елизабет Костова” създава рисувания късометражен филм “Семеен портрет на чернозема”. Заека ще разкаже за процеса на адаптация на литературно произведение чрез 3D анимация в приказен стил и с палитра от пастелни цветове, за да пресъздадат историята по привлекателен начин. 


***

Напитките на бара са осигурени от нашите верни партньори от Fashion Days. 
Очакваме ви на 1 юли, вторник, от 18:30 в Топлоцентрала. Събитието започва в 19:00. Вход свободен. 


***
Организатор и продуцент: Комплект
Основен партньор: Fashion Days
Мeлба срещи е част от Инициативи за дизайн Мелба на Комплект. В Мелба срещи се представят актуални и забележителни със своя подход проекти от местни герои на дизайна. Споделя се опит относно реализацията им, а на фокус са идеите, детайлите и процесите, които стоят зад всеки един от тях.

Материя на изображението. Мелба – Преглед на българския дизайн 2024 с продължение.

„Преглед на българския дизайн“ е поредица изложби, продуцирана от Комплект от 2018 г. насам като акцент в ежегодния фестивал за дизайн Мелба. Превърналата се вече в традиция изложба към фестивала всяка година има различна тема, на която се посвещава избран от Комплект специалист-куратор или колектив, който да навигира и осмисля процеса, и продуцира нови дизайн обекти заедно с избрани от него автори.

Изложбата „Материя на изображението“ с куратори Ти-ре е на фокус орез 2024 г. Творческият колектив на Андреа Попйорданова, Виктория Стайкова и Мила Янева-Табакова работи с 10 – млади български илюстратори, фотографи, графични дизайнери и типографи за създаването на нови произведения посредством различни печатни техники и медии.

След премиерното си показване в София по време на фестивала Мелба през 2024 г. животът на експозицията продължава с участие на 10-то юбилейно издание на италианското събитие за визуален и социален дизайн Graphic Days (8 – 18 май) в Торино.  Изложбата е акцент в програмата на събитието и е красиво подредена в огромното индустриално хале, превърнала се в дом на фестивала за 10 дни.

По покана на организаторите на Graphic Days Студио Комплект е и сред лекторите в разговорите пред публика и има възможност да представи своята работа и фестивала Мелба. Бояна Гяурова от Комплект, заедно с Виктория Стайкова и Андреа Попйорданова от Ти-ре разказват с подробности за идеята на изложбата и отговарят на въпроси от публиката.

След участието в Торино се състои премиерата на каталога към изложбата в книжарница Avrtikl. Красиво оформеното печатно издание пресъздава със своя уникален дизайн пресъздава проектите от изложбата.

Допълнително към „Материали на изложбата“ се провежда творческата работилница на Мария Вълкова за създаването на изображение в оригинал и адаптацията му за различни медии, в която се включват млади графични дизайнери и в рамките на два дни изучават различни печатни техники и работата с тях.

Проектът „На хартиен носител“ се осъществява с финансова подкрепа на Министерство на културата, Национален фонд „култура“ и Столична община.

Фотография Graphic Days: Pepe Fotografia

 

Анна Николова в блиц преди МЕЛБА СРЕЩИ

Анна Николова @plaxyanna e графичен дизайнер и илюстратор с дългогодишен опит. През годините работи като уеб дизайнер в рекламна агенция, 2D артист в гейминг компания и арт директор в мултидисциплинарно студио. Разнообразният ѝ опит ѝ помага да подхожда холистично към всеки проект и да създава визуални идентичности, като умело съчетава илюстрации и типография.

Разговаряме с нея седмица преди срещата ѝ на живо с публиката на МЕЛБА СРЕЩИ // 28 май, 18:30 ч., Kitchen 59 //, за да научим повече за естетиката на типографските ѝ проекти, подхода и начина ѝ на работа.

Разкажи ни малко повече за това как започна да се занимаваш с дизайн, илюстрация и типография?
От малка си драскам и запълвам празните пространства около текста на книгите. Това по-късно продължи в художествено образование. Спомням си как в гимназиалните години си търсех проекти и се радвах, ако някой ми възложи да направя плакат или флаер за някое събитие. Някъде там започнах и с първите опити за дигитални илюстрации. Типографията някак неусетно ме грабна през годините. Започнах да си давам сметка, че винаги се заглеждам в табелите като съм на ново място, и обръщам внимание на красивите и интересни букви. Един от първите ми типографски проекти беше шрифт “Лале”, който направих като задача за университета. За моя радост, след толкова време, наскоро му беше вдъхнат нов живот върху медали с надпис “Лале баир”, на състезание по планинско бягане и колоездене “Асеновградски баири”.

Серия постери, създадени със семейство от шрифтове Oddval на Type Forward

Как би описала естетиката на твоите проекти?
Естетиката, с която се описвам е заложена както в цялостния подход към даден проект, така и в малките детайли, на които обръщам внимание и придават характер. Харесвам ярки, геометрични форми и въздействащи елементи. Обичам да експериментирам с нови стилистики и да подбирам цветови палитри, като често започвам с идея за цветовете, които искам да използвам. Най-важното за мен е емоцията, която дадена творба предизвиква.

Кой е един от най-важните моменти в кариерата ти досега?
Надявам се най-доброто тепърва да предстои. Обичам да се предизвиквам и често избирам по-трудния път. Благодарна съм за всеки един етап и възможност да се развия. Имам доста разнообразен опит и всяко място, на което съм работила, ми е дало по нещо различно, което ме е формирало като дизайнер и илюстратор. През последната година съм на свободна практика, което ми даде възможността да работя по различни проекти, както и да пътувам повече, което ме зарежда с нови сили всеки път.

10 К последователи в Dribbble

Коя част от работата по нов проект е най-любимата ти?

Всеки един етап си има своите сладки моменти, но определено обичам да започвам от белия лист, когато съм изпълнена с идеи и нямам търпение да видя какво ще излезе накрая. Разбира се, това е процес, понякога се случва от раз, а друг път са нужни повече итерации. Като всички дизайнери, няма как да не са ми любими думите, че няма повече корекции и клиентът е доволен от резултата. Зареждам се като чуя позитивна обратна връзка и видя доволни усмивки.

36 Days of Type / F

Върху какво ще се фокусираш в лекцията си на Мелба Срещи?
Ще разкажа повече за последните ми типографски проекти, подхода и начина ми на работа. Ще покажа примери за взаимодействието между илюстрация и типография в работата ми. Ще разкрия опита ми с това как да намираме вдъхновение и да избираме визуалната посока, в която резонираме най-много.

Очакваме Анна Николова на 28-ми май в Kitchen 59 (бул. „Цар Борис III“ 59) за МЕЛБА СРЕЩИ , когато ще ни разкаже всички подробности за актуалните си проекти. 🙌

Жужанна Блашке в блиц преди МЕЛБА СРЕЩИ

Жужанна Блашке (Унгария) е арт мениджър и куратор в галерия Deák17, Будапеща. Вълнуващият ѝпрофесионален път преминава през преподавателска дейност, стратегически мениджмънт и персонален брандинг, за да я доведе до призванието ѝ да бъде арт мениджър. Към момента Жужанна ръководи множество творци и артистични проекти. Особено голям фокус в работата си поставя върху т.нар. „тихи книги“ (silent books).

На този млад жанр в книжната илюстрация е посветена и едноименната изложба, организирана от Унгарския културен институт Лист в София между 6-ти и 20-ти март 2024 г. Жужанна гостува в България по покана на Унгарския институт и се включва в мартенското издание на МЕЛБА СРЕЩИ в рамките на съпътстващата програма към изложбата.

В кратко интервю* научаваме повече за неочакваните обрати в професията и колко е важно да не стоиш на едно място.

Кога и как избрахте това поприще? Ако можехте да започнете живота си отначало, бихте ли избрали същия житейски път?

Всъщност аз избрах това поприще в сърцето си още като дете. Изкуството, творците, картините, творбите винаги са ме привличали. После поради различни семейни причини животът ме изтласка оттук по-скоро в посока към мениджмънта. През 2022 година, напълно случайно и за моя най-голяма радост, имах възможност да направя завой отново към тази професия. В нея се чувствам най-добре.

Да, при всяко положение бих избрала същия житейски път, като този път може би бих пропуснала един два завоя в него.

С какво се гордеете най-много в творческия си път?

Труден въпрос. Може би с това, с което един много известен унгарски фотограф обикновено ме представя: че няма разговор с мен, който да не завърши с творчески резултат за него. Като творчески мениджър може би най-важното е, когато творецът се вдъхновява, и когато от това вдъхновение се роди творба.

Как протича един Ваш обикновен ден?

Ще бъда откровена: не разбирам израза „обикновен ден“. И бих казала, че като изключим ставането и лягането от сън, изобщо нямам обикновени дни. Може би бих могла да изредя някои обикновени дейности: изграждане на връзки, срещи с творци, спонсори, галерии, издатели, обеди, вечери, вечерни програми (концерти, опера, театър, кино), срещи с приятели и партньори. Вернисажи, финисажи, представяния на изложби. Тук и там. Доста разнообразно. И, разбира се, всяка седмица административната дейност, която не е любима за хората на изкуството.

С какво запълвате свободното си време, какво ви зарежда?

Имам едно хоби: правя музикални дегустации на напитки. Готвя се за тях и ги организирам. И музиката, музика, музика, във всякакви форми, независимо дали ще е опера, симфонично произведение за оркестър или метъл концерт.

Какъв съвет, напътствие бихте дали на един начинаещ?

Да е верен на себе си винаги и навсякъде, да бъде себе си, да изгражда връзки и да ги поддържа. Както и да бъде открит и да учи, да учи, да учи.

Били ли сте в България? Какви спомени, впечатления имате от страната?

Няколко пъти съм била в София, лично аз много обичам балканската атмосфера в добрия смисъл на израза, обичам храната, пространствата, архитектурата. Всеки път се чувствах като у дома си.

* Интервюто с Жужанна Блашке е препечатано от сайта на Унгарския културен институт и можете да го откриете в оригинален вид тук.

На 7 март в рамките на МЕЛБА СРЕЩИ Жужанна Блашке ще разкаже повече за книгите без написан текст и ще научим какво се случва, когато илюстраторът държи в ръцете си целия наратив. Очакваме ви на 7 март от 18.30 ч. в „Клуб на пътешественика“.

МЕЛБА СРЕЩИ 21: специално издание с Марта Серда

В последните дни на септември изпращаме лятото с едно от бележитите имена на европейската дизайн сцена – Марта Серда. Графичната дизайнерка, авторка на шрифтове и арт директорка гостува на 21-то издание от поредицата МЕЛБА СРЕЩИ, за да разкаже пред българската публика за естетиката на разнообразните си проекти, за подхода „проба-грешка“, съществена част от творческия процес и за свързващата сила между различните дисциплини в дизайна.

Визия: Ⓒ Studio Punkt

През годините Марта Серда (Барселона, 1980) получава международно признание в различни форуми за дизайн по света като Type Director’s Club и Art Director’s Club, където е отличена с наградата ADC Young Gun. Сред клиентите ѝ са брандове и организации като: The Guardian, Vanity Fair, Esquire, Die Zeit, Elle, Cosmopolitan, Penguin Books, Coca Cola, Nike, Converse, Spotify, Netflix, Apple, Volkswagen, Toyota, Victoria’s Secret, Panasonic, Deutsche Bank, Vogue, The New York Times и много други.

Марта Серда, която търси вдъхновение в миналото

Графичната дизайнерка, илюстраторка и авторка на шрифтове Марта Серда търси златната среда между илюстрациите и типографията, миналото и посоките, в които се развиват днес дизайн дисциплините.

Родена в Барселона, след като завършва Академията за дизайн и инженерство Elisava (Барселона) и след няколко години натрупан опит в различни рекламни агенции между Испания и Германия, Марта Серда основава собствено дизайн студио през 2008 г. Оттогава до днес се посвещава на множество международни поръчки, като графичен дизайнер, илюстратор, арт директор и типограф. Смелите и колоритни илюстрации са може би първото, което приковава вниманието в нейната работа. Сред клиентите ѝ са брандове и организации като: The Guardian, Vanity Fair, Esquire, Die Zeit, Penguin Books, Coca Cola, Nike, Converse, Spotify, Netflix, Apple, Volkswagen, Vogue, The New York Times и много други. В България тя ще гостува за първи път в рамките на 21-то издание на поредицата за дизайн МЕЛБА СРЕЩИ. Разговаряме с нея седмица преди да пристигне в София.


МЕЛБА СРЕЩИ #21 / Сцена Дерида / 29.09. / 19.00 ч.

Кой или какво оказва най-силно влияние върху работата Ви по отношение на стила, избора на цветове, любовта към илюстрацията и типографията?

Факторите са много и непрекъснато се променят. Вероятно има и такива, за които не си давам сметка. Но най-силно влияние ми оказва всичко, свързано с историята на буквите, графичния дизайн и изкуството. Винаги съм готова да се обърна към миналото за вдъхновение и ще говоря подробно именно за това на МЕЛБА СРЕЩИ #21.

Проектите Ви често говорят визуален език, богат на калиграфски елементи, смели форми и ярки цветове. Разкажете ни повече за творческия процес, в който вдъхвате живот на тези произведения – има ли конкретни инструменти, които предпочитате да използвате? Как успявате да запазите стила си толкова автентичен и запомнящ се, без да се повтаряте?

Amnesty International. Freedom of Expression. 2016

Не бих казала, че имам собствен стил, но работата ми обикновено включва много силна визуална част. Принципно започвам даден проект, като се съсредоточавам върху концепцията, търся референции и идеи. Никога не скицирам, за мен скицирането е като усмирителна риза. Харесва ми да имам концептуална площадка, където да работя и да се изгубя в нея. От гледна точка на времето и ефективността това може би не е най-добрият подход, но за мен това е най-добрият начин за работа. Що се отнася до инструментите – не обичам да се придържам към един инструмент, харесва ми да изследвам възможностите и различните софтуери, за да разбера кой работи най-добре за мен.

Type to Image. 2022

Имате впечатляващо портфолио, което включва уважавани клиенти от цял свят. Как успявате да балансирате между свободата на изразяване и изискваните ограничения?

Обичам творческите ограничения, те са по-голямото предизвикателство и в това се състои същността на графичния дизайн – в решаването на проблеми. Но вероятно най-добрите ми работи, или поне по-популярните, идват от пълната творческа свобода. Парадоксално, но те са били и най-трудни. Определено съм най-лошият си клиент, способността ми да се самокритикувам е огромна, понякога толкова голяма, че може да има парализиращ ефект.

В кое умение искате да се усъвършенствате?

В абсолютно всичко. Искам да стана по-добра и по-бърза в избистрянето на идеи, искам да стана по-добър аниматор, да работя още по-точно с компютърно генерирани изображения, да боравя по-умело с изкуствен интелект, да бъда още по-добър лектор, да бъда все по-добра в калиграфията и в илюстрацията. Постоянно имаме възможност да се усъвършенстваме в това, което правим, и именно това е вълнуващото в живота.

Barcelona Poesia Festival. 2020

Как преодолявате творческия застой и откъде се зареждате с нови идеи?

Не мога да кажа, че съм открила правилната формула. Но знам, че когато съм стресирана с неща, които не са свързани с работата ми, блокирам. Затова съм склонна да прилагам цялостен подход. Ако не решавам проблемите си извън работата, те ме преследват, когато работя. Казано иначе – опитвам се да приема, че понякога творческата енергия е висока, а друг път е ниска, и това също е част от живота – аз не съм машина и не искам да се превръщам в такава.

Какви умения и знания трябва да притежава следващото поколение дизайнери, за да се справи с настоящите предизвикателства – изкуствен интелект, екологична криза, обществени сътресения и т.н.?

Това е добър въпрос, на който честно казано не съм сигурна, че мога да дам отговор. Предполагам, че те ще трябва да бъдат флуидни и гъвкави, но и да останат съвестни в творческия процес.

Има ли нещо конкретно, което искате да откриете или да опитате в България?

Посещението ми ще бъде много кратко, но нямам търпение да опитам храната ви, особено баницата и таратора. Надявам се, че в близко бъдеще ще мога да планирам по-дълъг престой в България и да посетя места като Рилския манастир и/или Пловдив.

Какво Ви харесва най-много в това да сте дизайнер?

Безусловно обичам всички елементи на професията си. Обичам избистрянето на идеята и процеса на проектиране, обичам да се губя и да намирам идеите, с които искам да работя. И обожавам, когато открия красив шрифт или произведение на дизайна и/или изкуството и нямам нищо против то да е на 5000 години или да е създадено в бъдещето от изкуствен интелект.

МЕЛБА СРЕЩИ 21 ще се проведе на 29 септември в 19:00 ч. в независимото пространство за съвременно изкуство и култура Сцена Дерида (ул. „Цар Самуил“ 32). Входът за събитието е свободен благодарение на дългогодишните ни партньори от Fashion Days. Проектът се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“ по програма „Едногодишен грант“. За повече новини — следете събитието във Facebook тук.

Ани Димитрова, Андреа Попйорданова и Вяра Бояджиева в блиц преди МЕЛБА СРЕЩИ 20

20-тото, юбилейно издание на любимата поредица МЕЛБА СРЕЩИ ще представи трима актуални местни герои на дизайна, свързани с дисциплините типография, оформление на книги и илюстрация. На 1 юни от 19:30 часа почитателите на дизайна ще се срещнат в кино „Влайкова“ с дизайнерката на шрифтове Ани Димитрова, илюстраторката и графична дизайнерка Андреа Попйорданова и илюстраторката Вяра Бояджиева. Разговаряме с тях дни преди срещата им с публиката на 1 юни.

ГЛЕДАЙТЕ ЛЕКЦИИТЕ ОТ МЕЛБА СРЕЩИ 20 СЛЕД СЪБИТИТЕТО В НАШИЯ YOUTUBE КАНАЛ ТУК

Кои са някои от най-вълнуващите и любими теми и/или проекти, по които си работила?

Ани Димитрова: До момента най-вълнуващ и любим проект, по който съм работила, остава шрифтът Thalweg. Thalweg е проект за дигитализация и развитие на ръчно рисуван шрифт, проектиран през 1993 година от българския художник Иван Кьосев. Със съдействието на сина му Борислав Кьосев, който е и един от преподавателите ми по шрифт в НХА, през 2018 г. имах възможността и честта да стартирам този проект. Освен дигитализацията на всички предоставени знаци, беше необходимо да се изградят напълно нови знаци и начертания, необходими за един съвременен и добре функциониращ шрифт. Първата версия на Thalweg беше завършена през 2020 г. в общо 16 начертания, а през 2022 г. завърших и Thalweg Poetica, който е вариант на Thalweg започнат отново от Иван Кьосев още през 1993 година.

Андреа Попйорданова: Силно ме вълнува темата за хората и заобикалящата ги среда – природа, град, общество, и мястото/ ролята на човека в тях. Най-любимите ми проекти до момента са тези, в които творческият процес е съвместен с други хора, и в които има възможност за диалог, който променя и обогатява гледните точки на всеки. Такива проекти са доста по-трудни от самостоятелната работа, но за мен по-предизвикателни и интересни като резултат.

Вяра Бояджиева: Любими проекти са ми картинните книги, но с огромна радост (и облекчение!) си почивам от тях с някои по-краткосрочни проекти. Обичам да разказвам за „неизразимото“ с думи, за ограниченията на думите, но и за силата им.

Лексика – визуален речник (2023), илюстр. Андреа Попйорданова

Какво оформя визуалния ти език и теб като артист?

Ани: Смятам, че основният фактор, който ме оформя като артист, е любовта ми към детайла във всяко едно отношение и постоянното търсене на интересни форми. Не съм от дизайнерите, които се подчиняват особено на тенденции, обичам да работя по проекти, които ме вълнуват в момента и ми носят лично удовлетворение.

Андреа: Като артист съм силно свързана с илюстрацията и книгата като образование и основни формати, с които работя. Но напоследък ми е много интересно и вълнуващо излизането от традиционните форми на разказ в моята сфера. Интересно ми е да опитвам и други методи, като разходки по определени маршрути, придружени от истории, дегустации на специално приготвена храна, разговори, които също са начини да се комуникира конкретна история или да се разкаже за едно място. Следя творчески колективи, които работят по този начин, като например Cooking Sections, и се вълнувам от това, че в момента много полета на творческа работа се смесват и обогатяват едно друго. 

Вяра: Труден въпрос…Първото, за което се сещам, са пътуванията ми и разговорите ми с хора. Тези неща мисля, че ми влияят много.

Шрифт Gang, Ани Димитрова

 

Илюстрация към Misé Misé, 11 contes ivoiriens de la Comoé, илюстр. Вяра Бояджиева

Кои са материалите и техниките, с които предпочиташ да работиш?

Ани: Работя предимно дигитално, със софтуер за създаване на шрифтове, който приемам като най-добрия ми инструмент в момента. Разбира се преди да премина на екран, задължително минавам през молива, темпрерата и хартията.

Андреа: Работя с колаж, молив, темпера, а когато имам възможност за по-дългосрочна работа върху някое изображение много обичам и техниките на ситопечата и ризографа.

Вяра: Успявам да разкажа тънкости с боята, които не мога с друг материал. Обичам я, но и я мразя – трудоемка техника, която изисква финансови и времеви жертви. Отскоро започнах да работя и с цветни моливи и маслени пастели. Понякога е смесица от трите. Хубаво е да си свободен, да не бъдеш ограничен от една техника! Имам много да се уча.

„Първа линия“, Андреа Попйорданова

Имаш ли по-специални ритуали, когато работиш?

Ани: Не мога да работя без да слушам музика, всичките ми шрифтове са направени заедно с много, много музика.

Андреа: Много зависи от това какво правя – дали е рисунка, дали пиша текст, или подготвям издание, но често работя в пълна тишина, защото лесно се разсейвам.

Вяра: Не мисля. Слушам хубава музика, припявам си, пийвам кафе или вино… но това не са ритуали.

Шрифт Faddy, Ани Димитрова

Къде/как обичайно презареждаш батериите?

Ани: Винаги след завършването на тежък шрифт си давам по една седмица почивка, най-зареждащо ми идват разходките сред природата. Освен зареждащо, това е любимото ми време за генериране на нови идеи.

Андреа: Чрез движение, независимо какво и къде. 

Вяра: В град Берковица! Най-любимо място за насищане от природна красота и спокойствие. Гледам планините и не мога да спра да им се възхищавам. Лятната светлина променя цветовете им от сутрин до вечер, величествено е. Другото място, ако не мога да стигна до Берковица, би било в някой богат Океанариум – морските същества ме опияняват и често ми се налага да си събирам ченето от земята.

Илюстрация на японски мит за Baika Magazine, Вяра Бояджиева

Пожелай нещо във връзка с юбилейното 20-то издание на МЕЛБА СРЕЩИ.

Ани: Желая Ви да не спирате с това прекрасно начинание, да обединявате, да вдъхновявате и сплотявате хората с еднакви интереси. Нека има безкрайни поводи за срещи, защото са нужни.

Андреа: Пожелавам на всички, които се интересуват или работят с дизайн, все по-хубава визуална и работна среда в София и в цялата ни страна и все повече възможности да я преобразяваме към по-добра.

Вяра: Пожелавам на МЕЛБА да освети още много таланти, които работят в сянка, за да ви предоставят брилянтни продукти. В тази връзка пожелавам на българската публика да бъде все по-любопитна и визуално образована, за да може тези продукти да се осъществяват.

____________________________

Очакваме Ани Димитрова, Андреа Попйорданова и Вяра Бояджиева на 1 юни за МЕЛБА СРЕЩИ 20, когато ще ни разкажат всички подробности за актуалните си проекти. 🙌

МЕЛБА СРЕЩИ 20

Двадесетото поредно издание на утвърдения формат МЕЛБА СРЕЩИ събира на едно място типограф, дизайнер на независими издания и илюстратор на книги, които ще разкажат вълнуващите си истории. Присъединете се към нас за една наистина специална кръгла среща на 1 юни, четвъртък, от 19:30 ч. в кино „Влайкова“. Входът за събитието е свободен.

СЛЕД СЪБИТИЕТО ЩЕ МОЖЕТЕ ДА ГЛЕДАТЕ ЗАПИС В НАШИЯ YOUTUBE КАНАЛ ТУК.

Лекторите в МЕЛБА СРЕЩИ #20

Ани Димитрова е типограф. Завършва магистърска степен в специалност „Шрифт“ през 2014 г. в Националната художествена академия в София. Веднага след дипломирането си започва да се занимава професионално с шрифтов дизайн, като през 2019-та година стартира самостоятелна леярна за разработки на автоски шрифтове. Едновременно с това към момента е и преподавател по „Шрифт и типография“ във Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“.

На МЕЛБА СРЕЩИ 20 Ани ще разкаже повече за процеса на разработване и употребата на шрифтове.

Андреа Попйорданова е  е илюстратор и графичен дизайнер с интерес в областта на печатните издания, ситопечата и ризографията. Завършва бакалавър „Илюстрация“ в Единбург и магистърска степен по „Визуална комуникация“ (2018-2020) в Кралския колеж по изкуствата в Лондон. Съосновател е на колектива за илюстрация и дизайн ЧАРК и е част от платформата ТИ-РЕ, която популяризира експериментални формати и независими издания в полето на книгата.

В рамките на събитието Андреа ще говори за работата по проекта „Първа линия“, за оформлението на нестандартни книги в колаборация с други артисти и интереса към арт книги, зинове и други нестандартни печатни издания като формат за работа.

Вяра Бояджиева работи като илюстратор в сферата на книгоиздаването и понякога ѝсе случва да преподава във Venster Academy, Утрехт, или пък да скицира из улиците на София за нейно собствено удоволствие. Живяла е в пет различни страни, към момента в шеста, и този номадски живот понякога я изморява, но и обогатява любопитството и любовта ѝ към различните култури. Разказва визуални истории от дипломирането си от Cambridge School of Art, през 2020 г. насам.

Вяра ще разкаже повече за работата на илюстратора в книгоиздаването, както и за илюстрацията като визуална наративна форма.

____________________________________

Отново си партнираме с Fashion Days, заедно с които подготвяме вече превърналите се в традиция подаръци-изненада за публиката. За още по-доброто ни настроение ще се погрижи бар с крафт бири.

Организатор и автор на формата е Studio Кomplekt. Събитието се случва с подкрепата на Fashion Days и Национален фонд „Култура“.

МЕЛБА СРЕЩИ 20 е на 1 юни, четвъртък, от 19:30 ч. в кино „Влайкова“ с вход свободен – следете Фейсбук събитието за актуални подробности.

Васил Владимиров за грешките като част от процеса

Третото и досега най-мащабно издание на FIG. – фестивалът за илюстрация и графика, се провежда в София от 24 март до 2 април. В рамките на 10 дни имаме възможност да посетим две групови и една самостоятелна изложби, серия от работилници, филмови прожекции, разговори, перформативна вечеря, представяне на книга, както и първия по рода си „супермаркет“ за принтове. 

Разговаряме с основателя и директор на FIG. Васил Владимиров за идеите, зад които застава фестивалът и за необходимостта от това понякога да грешим.

Тази година FIG минава под шапката: „Трябва да има някаква грешка“. Какви по-конкретно са темите, които адресира?

Общата тема адресира грешката като нещо, което може да инициира процес на отучване. Отучване от социални, политически и икономически догми или дори такива свързани с културата ни. Има концепции и вярвания, които са силно вродени в това как живеем, работим, свързваме се хората около нас, а на по-глобално ниво – как се грижим за природата, как е организиран светът иконимически и политически. Някои акценцти от програмата, които се занимават с отделни аспекти, са груповата изложба “Печатна грешка в книгата на Аза”, в която се поставят под въпрос капиталстическата и силно индивдуалистична перспеткиви за грижата за себе си, за нашите тела и умове; в работилницата на Know-How-Show-How, “Така не се прави!”, се поставят под въпрос лимитите на професията на графичния дизайнер и правилата, наложени от пазарните и образователни системи. “Добър водопроводчик, кофти типограф” на Емир Карьо и Лукаш Матушевски изследва разликите в образованието и визуалната култура по отношение на типографията между Западна и Източна Европа (съответно местата, където учат и където израстват двамата автори) и дали всъщност на изток нещата са по-инфериорни или се правят грешно. В соло-изложбата на колектива Raw Lab се изследват лимитациите на изкуствения интелект и вродените грешки, които обаче могат да доведат до интересни резултати. В лекцията на Моли Роуз Дайсън “Oops I did it again”, се говори за грешката като процес от перспективата на практиката на графичен дизайнер и илюстратор. Темата е доста универсална и във всяко едно от събитията може да се каже, че присъства – къде по-силно, къде по-повърхностно.

FIG:2 (c) Михаил Новаков

 

Има ли теми-табу в илюстрацията у нас, които се нуждаят от по-голямо внимание?

Не мисля, че има чак теми-табу. Може би липсват някои по-експериментални подходи и също така разнообразие на стилове. Но не мисля, че това е някакъв казус само в илюстрацията и графиката, а като цяло във визуалните изкуства.

Лично ти как възприемаш грешките в процеса на професионалното развитие?

Зависи от грешката. Дори ми е малко трудно да отговоря, тъй като като се замисля за някакви грешки, те са били толкова част от процеса, че дори не мога да ги приема като такива. Има и такива, които са по-непоправими и те карат да се самоизяждаш. Аз лично в момента работя върху това да приемам с по-лека ръка грешките.

Каква е добавената стойност на фестивала и какви липси в арт сцената запълва?

От една страна фестивалът представя както на публиката, така и на авторите, които участват, едно предизвикателство за това какво значат, какви са лимитите и какъв е потенциалът на медиите на илюстрацията и графиката. От друга страна, фестивалът ни кара да приемем грешката – нещото, от което всички бягаме – като нещо позитивно, което може да ни помогне да си представим нови светове, отвъд догмите, за които говорех по-горе. Също така, голяма част от събитията на фестивала предоставят алтернативно образование, което не влиза в институционална рамка или такава зададена от пазарни принципи. Уъркшопите ни винаги са с минимална такса, така че да бъдат достъпни и за хора в непривигилировани позиции, които нямат качествен достъп до култура и образование. Искаме все повече да се развиваме в тази посока и бихме се радвали да чуем всякакви гледни точки за това как можем да постигнем това развитие най-добре.

FIG.3 Филмова прожекция от GIRLS IN FILM в Bobbina
(c) Велико Балабанов

 

Илюстрацията и графиката днес са почти навсякъде и във всичко, но допреди да кажем 40-50 години са били професия за малцина. Сега като че ли е обратното – има множество илюстратори, графични дизайнери и т.н. Как успяват да изпъкнат и кои са основните характеристики, които привличат вниманието на екипа ви при фестивалната селекция на артисти?

Ние разбираме и интепретираме тези жанрове доста свободно, както сигурно става ясно от програмата ни. В тази връзка вниманието ни привличат автори, които по някакъв начин предизвикват разбиранията за това какво са тези жанрове, за какво се изпозлват и какво отражение намират. Автори, при които илюстрацията и графиката присъстват като изразно средство, като начална точка или понякога краен резултат, но не са стриктно ограничени от ползването на техники и медии, които се асоциират с конвенционалното разбиране. А иначе и автори, които имат изграден и разпознаваем стил, който не е подчинен на това, което е тенденциозно в момента. И не на последно място – автори, които използват работата си, за да разказват истории и заявяват позиция. Тази година мисля, че съвсем избутахме лимита и в изложбите ни почти няма нито един автор, който да прави само илюстрация или графика, или графичен дизайн. Това ни позволява и да показваме различни автори и да търсим и намираме такива от широкия спектър на визуалните изкуства като скулптура, нова медия, анимация, фотография, инсталация и т.н.

FIG.1 (c) Михаил Новаков

 

Какво да не пропускаме от 10-дневната свръх разнообразна програма на FIG.3?

Програмата е доста стегната и балансирана и сме я направили така, че да няма големи припокривания. Трудно ми е да приоритизирам, но лекцията на Моли Роуз Догсън (30.03., 18:30, Hyperspace Social Tech Hub) ще бъде доста интересна. Тя е илюстратор, графичен дизайнер и арт директор с разнообразен опит и е работила за световноизвестни клиенти, както и има своя артистична практика. Друг акцент със сигурност беше прожекцията на Girls in Film (26.03., 20:00, Bobbina), международна организация, която се занимава с дистрибуцията и продукцията на филми от жени, транс и небинарни хора. Те са курирали специална селекция от анимационни и дигитални филми, както и техен представител ще бъде на място да говори за тях след прожекцията. Събитието е страхотна възможност за млади режисьори да се запознаят и да създадат нови връзки. Всяка една работилница е много интересна и предоставя алтернативно образование, както и възможност за колективно създаване. За някои от тях все още има билети. Не пропускайте и изложбите в КО-ОП, Поста и Пунта. В Поста, The Tiny Art Gallery ще покажат първата групова изложба с 24 автора!

Детайли за всички събития от програмата на ФИГ – Фестивал за илюстрация и графика, ще откриете тук. Ако не успеете, вероятно има някаква грешка.

➣ Васил Владимиров е куратор и координатор на програмата на КО-ОП и работи на свободна практика. Основател и директор е на FIG. – фестивал за илюстрация и графика в София. Съосновател е на сайта www.beduende.com. През 2021/2022 е стипендиант на програмата Център за социална визия към Swimming Pool. Участвал е като гост-куратор във фестивалите „Месец на фотографията“ в Братислава и „Международни фотографски срещи“ в Пловдив.

МЕЛБА СРЕЩИ 19

Деветнадестото издание на утвърдения формат МЕЛБА СРЕЩИ  събира на едно място аниматор, графичен дизайнер, основателите на първата книжарница за дизайн култура в София и екипа зад проекта, който ще представи България на Архитектурното биенале във Венеция. Присъединете се към нас за една наистина вдъхновяваща среща на 7 март, вторник, от 19:00ч. в Тhe Steps в София. Входът за събитето е свободен.

ГЛЕДАЙТЕ ЗАПИС ОТ СЪБИТИЕТО В НАШИЯ YOUTUBE КАНАЛ ТУК.

Лекторите в МЕЛБА СРЕЩИ #19

Виктория Стайкова e художник, графичен дизайнер и илюстратор от София, България. Завършва бакалавърска степен „Книга и печатна графика“ в Национална художествена академия и специализира Илюстрация: Авторска практика в Англия, Falmouth University. Професионално работи в сферата на оформлението на книги и рекламата, а основни интереси в нейната художествена практика са научната фантастика и градската среда. Един от последните ѝ проекти е оформление на книгата „Трите тела“ на Лиу Цисин, публикувана от издателство „Колибри“. През 2019 година тя представи първата си самостоятелна изложба в галерия КО-ОП и издаде научно-фантастичния графичен роман Licitus. Виктория е един от основателите на платформа за независими издания ТИ-РЕ и създател на Аvrtikl.

Мария Вълкова e графичен дизайнер и преподавател на свободна практика. Завършва Националната художествена академия, катедра „Книга и печатна графика“. Специализира илюстрация и типография в Германия и Южна Корея, а впоследствие продължава да участва в различни курсове на теми в областта на дизайна. Работи по книжни издания в колаборация с различни артисти и галерии като Квадрат 500, галерия Синтезис, Гьоте-институт и др., както и издателства като Black Flamingo, НИКЕ, Авлига, издателството на Софийския университет и др. В последните години се развива като дизайнер на презентации в 356labs presentation agency и преподавател в ARC Academy. Още по време на следването си организира уъркшопи по ръчно книговезане и не престава да води лекции и работилници на разнообразни теми и публики.

На МЕЛБА СРЕЩИ 19 Виктория Стайкова и Мария Вълкова ще говорят за страстта си към книгите за дизайн, архитектура, съвременно изкуство, фотография и изкуство, за създаването на Avrtikl като пространство за изложби и трансформацията му в първата специализирана книжарница за дизайн и визуална култура в София.

Надежда Георгиева е графичен дизайнер илюстратор. Завършва Визуални изкуства и комуникации със специализация Графичен дизайн и магистър Артистични психо-социални практики и психодрама. Вече повече от осем години се занимава активно със ситопечат, като освен че използва технологията за собствените си проекти, води и курсове за професионалисти и любители в нейното Sito Studio  – споделено пространство за ръчен ситопечат. Целта на ателието е да даде знания и възможност на артисти и любители да осъществят творческите си търсения в разнообразни печатни технологии.

Николай Иванов е съосновател и аниматор в креативното студио за анимация и илюстрация Lobster, специализирано в областта на телевизионната реклама и интернет кампании, базирано в София и работещо с клиенти от цял свят. Преди основаването на студиото в продължение на няколко години Николай работи на свободна практика. Той има дългогодишен опит в сферата на рекламната анимация, като през годините е имал възможността да работи с много професионалисти, както и рекламни агенции по проекти за български и международни клиенти, като част от тях са IKEA, ESPN, TED-ED и др.

В рамките на МЕЛБА СРЕЩИ 19 Надежда и Николай ще ни разкажат повече за Sito Print Club – актуалната колаборация между Sito Studio и студио Lobster, която ще бъде реализирана в бъдещото креативно пространство на Lobster – L44, ситуирано в центъра на София.

Борис Тикварски завършва специалност „Архитектура“ в УАСГ през 2012 г. заедно с повечето участници в колектива POV architects, който ще представи България на Архитектурното биенале във Венеция. По стечение на обстоятелствата след университета пътищата им се разделят в различни посоки по света, за да работят в големи архитектурни фирми в Холандия, Италия и Франция. Това, което продължава да ги свързва и до днес, е приятелството, както и участието в конкурси. За първи път обединяват усилия през 2017 г. в конкурса за сградата на „Топлоцентрала“, в който се класират на второ място. Следват други големи конкурси като този за хотела към Етнографския музей на открито „Етър“, за Карин дом и т.н. За първи път сега, в конкурса за Българския павилион на Венецианското биенале за архитектура, екипът печели първо място и възможността да реализира идеята си, която не се съобразява с познатото статукво.

Арх. Тикварски ще разкаже за работата по проекта „Образованието като придвижване от тъмнина към светлина“, с който България участва в архитектурното биенале във Венеция, най-големия архитектурен форум в света.

____________________________________

Отново си партнираме с Fashion Days, заедно с които подготвяме вече превърналата се в традиция малка изненада-подарък за публиката.

Организатор и автор на формата е Studio Кomplekt. Събитието се случва с подкрепата на Fashion Days и Национален фонд „Култура“.

МЕЛБА СРЕЩИ 19 е на 7 март, вторник, от 19:00 ч. в The Steps с вход свободен – следете Фейсбук събитието за актуални подробности.

Мира Мирославова в блиц преди МЕЛБА СРЕЩИ 18: Илюстрацията е черта на характера

18-тото издание на МЕЛБА СРЕЩИ ще даде сцена на трима актуални местни герои на дизайна, свързани с дисциплините илюстрация, трансформация на публични пространства и продуктов дизайн. На 11 октомври от 19:00 часа почитателите на дизайна ще се срещнат в The Steps с илюстраторката на книги Мира Мирославова, графити артиста Николай Петров Glow и екипа зад DiFOLD. Разговаряме с Мира Мирославова дни преди срещата ѝ с публиката на 11 октомври.

"Шестте лебеда" © Мира Мирославова
„Шестте лебеда“ © Мира Мирославова

 

Какво е за теб илюстрацията? Как си взаимодейства с написаното, с текста и как въздейства на теб като читател?

От малка имам необяснима, силна привързаност към илюстрациите в книгите. Едни от първите ми спомени са как си измислям истории по илюстрациите в книгите вкъщи, които не можех все още да прочета сама. Радвам се, че точно това усещане никога не ме остави. Нуждата, вълнението и глада да разлистя и разгледам книгите – от първа до последна страница. За мен илюстрацията е черта на характера. Илюстрацията е първото нещо, което прави впечатление и е наистина хубаво, когато е в пълен синхрон с текста и ти подсказва какво да очакваш.

Илюстрация от "Приказка за Долната земя" © Мира Мирославова
Илюстрация от „Приказка за Долната земя“ © Мира Мирославова

 

Какви теми те вълнуват/вдъхновяват и пресъздаваш най-често в илюстрациите си?

Вярвам, че темите и елементите, които вълнуват и вдъхновяват всички ни като артисти, са дълбоко свързани с корените ни. Освен къде сме отраснали, то и възпитанието и културата в семейството също е в основата на това какво ни вълнува и вдъхновява. Какво са ни чели, какво сме гледали. Моите корени са много свързани с гората, горските животни и класическите приказки. И наистина най-често пресъздавам точно такива елементи. Опитвам се все повече да експериментирам и да надградя над това, защото има много други неща, които ме вълнуват – кино, музика и всичко, което са ми дали родителите ми.

Илюстрация от "Приказка за Долната земя" © Мира Мирославова
Илюстрация от „Приказка за Долната земя“ © Мира Мирославова

 

Коя е последната детска книга, която ти повлия, впечатли, накара те да се замислиш?

Не съм сигурна дали е точно детска всъщност, но последно много ми повлия и впечатли книгата на Шон Тан The Arrival. Шон Тан е австралийски автор и илюстратор, а конкретно тази книга е без думи и е изумителна. Не само защото е истинско произведение на изкуството, но и историята, която разказва е впечатляваща с изключителното си въображение и оригиналност. Тан разказва с невероятни илюстрации какво е да си емигрант в непозната и странна държава. А това е познато чувство.

Кои са любимите ти проекти дотук?

Корица: © Мира Мирославова / Кирил Златков
Корица: © Мира Мирославова / Кирил Златков

Чувствам се щастлива и привилигирована, че имах възможността да съм част от редица проекти. „Приказките на Братя Грим“ с издателство „Колибри“ е може би най-личният проект, по който съм работила. И за който мечтаех много като малка. Винаги ще съм благодарна, че бях поканена да работя над него.

 

Има ли книга, която мечтаеш да илюстрираш?

На този етап мечтая само да имам възможността да се усъвършенствам като художник. За да правя все по-стойностни и смислени проекти. Това зависи до голяма степен от мен, но и се надявам, че светът ще ни позволи спокойствието и вдъхновението, за да можем ние да се борим за по-добро.

 

© Мира Мирославова
© Мира Мирославова

 

Мира Мирославова е илюстратор на детски книги и визуален артист. Родена и израснала в София, Мира завършва текстилен дизайн и визуално изкуство в Манчестър, Великобритания. Любовта ѝ към илюстрациите започва още в ранна възраст, а стилът ѝ е повлиян от смесица от класически приказки, мистични гори, стари филми и анимации. Обича да експериментира и да намира вдъхновение на неочаквани места по пътя към създаване на илюстрации за книги, комикси, корици и списания. Сред заглавията, излизали с нейни илюстрации, са „Принцесешки истории“ на Катя Антонова; „Нявгабъде“ и „Включи нощта“ на Рей Бредбъри; „Приключенията на Лиско по море“, „Лиско в гората“ и „Лиско при квадратните същества“ на Борис Априлов; „Приказка за долната земя“ на Ирена Първанова; „Дракончето Ринти“ на Доника Ризова. Мира е илюстратор към нюйоркската The CAT Agency, специализирана в работата с илюстратори на детски книги.

На МЕЛБА СРЕЩИ 18 Мира ще разкаже за работата си по книгата „Where you’ve got to be”, която беше представена по-рано през септември на Медисън Авеню в Ню Йорк и ще разкрие повече детайли за работата с чужда агенция.

МЕЛБА СРЕЩИ 18

Осемнадестото издание на утвърдения формат МЕЛБА СРЕЩИ представя илюстратор на книги, графити артист и екипа зад сгъваема оригами бутилка. Присъединете се към нас в креативното пространство за събития Тhe Steps в София на 11 октомври, вторник, от 19:00ч. Входът за събитето е свободен.

Лекторите в МЕЛБА СРЕЩИ #18

Мира Мирославова е илюстратор на детски книги и визуален артист. Родена и израснала в София, Мира завършва текстилен дизайн и визуално изкуство в Манчестър, Великобритания. Любовта ѝ към илюстрациите започва още в ранна възраст, а стилът ѝ е повлиян от смесица от класически приказки, мистични гори, стари филми и анимации. Обича да експериментира и да намира вдъхновение на неочаквани места по пътя към създаване на илюстрации за книги, комикси, корици и списания. Сред заглавията, излизали с нейни илюстрации, са „Принцесешки истории“ на Катя Антонова; „Нявгабъде“ и „Включи нощта“ на Рей Бредбъри; „Приключенията на Лиско по море“, „Лиско в гората“ и „Лиско при квадратните същества“ на Борис Априлов; „Приказка за долната земя“ на Ирена Първанова; „Дракончето Ринти“ на Доника Ризова. Мира е илюстратор към нюйоркската The CAT Agency, специализирана в работата с илюстратори на детски книги.

На МЕЛБА СРЕЩИ 18 Мира ще разкаже за работата си по книгата „Where you’ve got to be”, която беше представена по-рано през септември на Медисън Авеню в Ню Йорк и ще разкрие повече детайли за работата с чужда агенция.

Николай Петров GLOW е независим графити артист и дизайнер. Завършва „Рекламен дизайн“ в Националната художествена академия, като в последните години се фокусира върху изследването на цветовете, тяхната взамиовръзка и въздействието им върху публиката и пространството. Работите му говорят на абстрактен език, а разпознаваемият им стил е базиран на смели композиции, ярки цветове и геометрични форми. Николай участва в редица фестивали за графити изкуство и множество групови изложби в страната и чужбина. Автор е и на четири самостоятелни изложби. GLOW е първият графити артист, който през 2020 г. създава стенопис в атриума на Квадрат 500 по покана на Националната галерия.

Най-актуалният и мащабен проект на GLOW е Good Game / Добра игра – баскетболно игрище и зона с две маси за тенис в София. В рамките на МЕЛБА СРЕЩИ 18 той ще ни разкаже за процеса зад трансформирането на публични пространства и в частност за работата на терен по положителната трансформация на баскетболното игрище.

Радина Попова и Петър Захаринов са лицата зад DiFOLD, които разработват технология на сгъване на пластмасови контейнери за многократна употреба, която предлага зелени алтернативи в бита и логистиката. Двамата имат различни пътища преди общите им интереси в зелените иновации да ги срещнат. Радина завършва маркетинг в Англия и работи в рекламна агенция, а след това прави магистратура по иновации и предприемачество в Барселона. Петър пък завършва архитектура в УАСГ в София, след което работи няколко години в архитектурно студио. В крайна сметка се насочва към работата като продуктов дизайнер.

Те ще представят пътя на оригами бутилката за многократна употреба – от избистрянето на концепция, моделиране и 3D принтиране, през предварителното производство, до крайната цел – масовото производство.

Отново си партнираме с Fashion Days, заедно с които подготвяме вече превърналата се в традиция малка изненада-подарък за публиката по дизайн на любими наши творци!

Организатор и автор на формата е Studio Кomplekt. Събитието се случва с подкрепата на Fashion Days и Национален фонд „Култура“.

МЕЛБА СРЕЩИ 18 е на 11 октомври, вторник, от 19:00 ч. в The Steps с вход свободен – следете Facebook страницата ни за подробности.

Кой победи в конкурса ни с Fashion Days?

Какво е времето за вас?

Получихме 204 визуални отговори на този въпрос. Толкова бяха предложенията в конкурса ни за авторско произведение върху текстил на тема ВРЕМЕ. Благодарим на всички, които се включиха.

Конкурсът на тема ВРЕМЕ се организира от Мелба инициативи за дизайн и Fashion Days. Проектите са селектирани от жури в състав: Адриана Андреева и Бояна Гяурова от Studio Komplekt, Виктория Станчева от Fashion Days, Даниела Иванова от Garderob.bg и Васил Владимиров от FIG. фестивал.

Имаме удоволствието да ви представим победителката в конкурса – Михаела Ангелова. Тя е на 27 години и е отраснала в малкото градче Стамболийски, а от 5 години работи като графичен дизайнер и илюстратор в Punkt. „След едно извънкласно посещение в печатница бях супер впечатлена и реших, че искам да правя книги. Имах два неуспешни опита да бъда приета в Художествената академия, но в крайна сметка влязох и завърших Илюстрация, книга и печатна графика,“ разказва Михаела. В момента тя е в майчинство и гледа двумесечния си син, но намери време да отговори на нашите въпроси.

Възприятието ти за време в едно изречение

Времето за мен е действие.

Опиши проекта, с който спечели конкурса, на човек, който не може да го види

Образ на момиче в три стадия, които проследяват погледа й към миналото, настоящето и бъдещето.

Дизайнерът, който те вдъхновява най-силно.

Katsumi Komagata

Мястото, което те зарежда.

Планината.

Проектът, в който си мечтаеш да те поканят да участваш.

Да илюстрирам детско издание на социална тема.

Най-трудното нещо за теб в дизайна.

Да защитя добре идеята си.

Илюстрацията, която винаги си искала да направиш, но все още не си успяла.
Илюстрация, която да носи промяна.

Представяме ви и останалите 18 предложения, които бяха класирани от журито, и ще бъдат представени в pop-up изложба по време на петото издание на фестивала за дизайн в София МЕЛБА (3 – 13 ноември).

Алекси Иванов: „Илюстрацията показва схематично Праисторическия, Съвременния свят такива, каквито ги познаваме и Бъдещето, такова каквото може би предстои. Имаме динозавър, праисторически човек с неговото приспособление за ловуване, съвременен човек с телефон и робот, а над тях е летяща чиния, която осветява бъдещето им. Времето е представено като съвкупност от периоди в развитието на съществуването на Земята. Представени са персонажи с позитивно излъчване и приятелска нагласа.“

Антония Мечкуева: „Обикновено приемаме часовете, минутите като условна индикация, отмерена и безлична. Цикъл, в който повтарянето е само за себе си, независимо от случващото се наоколо. В този проект времето е изменение, развитие. Създаващо. Красиво. Оптимистично. Може да се възприеме като цикличен процес, но вече носещ резултат. Изображението обърнато на обратно също е вярно. Резултатът е и зародиша на следващия процес, отново развиващ се, и така – до безкрай.“

 

Били Матеева: „Това е визия за по-добро бъдеще и носи послание за действие във време на екологична криза, изобразявайки неспособността да върнем времето назад за климатичните промени, случващи се със земята ни.“
Виктория Стайкова: „A FUTURE NOW PAST
В научната фантастика съществуват истории, чиито наратив е поставен в бъдещето. Това бъдеще, което те предричат, хронологично е вече настояще или минало. Заигравайки се с тази идея, A FUTURE NOW PAST представя едно алтернативно настояще, построено от артефакти от нашето историческо минало. Ежедневните продукти, дотолкова ни познати като визуална идентичност и брандинг, носят коннотации на едно друго време. Без те да бъдат визуално променени, трудно биха били променени и възгледите на хората. Правейки паралел с творчеството на Анди Уорхол и идеите, които той полага, илюстрацията на консерви от Русенско варено полага по генерален въпрос за отминаващото времето и връзката с човешкото възприятие.“

 

 

Мариана Сърбова и Адриана Сърбова: „За моментите, които искаш да удължиш. Защото имаш нужда от пауза, леко те мързи, или пък защото ти е толкова хубаво.. „Ей сега“ – небрежен жест, който търси още мъничко време за любимите неща в обичайно забързаното ни ежедневие.“

 

 

Виктория Паева: „Във времена на интензивни промени, идеята за нов поглед върху света – леко технически, леко nerdy, и все пак естетически. Използвайки картата на Бъкминстър Фулър от 1943 г., която визуализира континтентите по начин, различен от конвенциналната карта, с която сме свикнали. Фулъровият вариант разкирва по-обективно мащабите на континентите, премахва визуално Европа като център на света и предава посланието, че всички сме свързани и зависими един от друг.“ 

 

 

Емилияна Кънчева: „Your time is limited as this t-shirt.
Времето е най-големият ресурс, който имаме. То е белият лист, който всеки решава как да запълни. И колкото по-бързо осъзнаем, че времето ни е ограничено (spoiler alert), толкова повече ще се научим да го ценим.“ 

 

Елена Назърова: „Във времето на Всичко-е-Възможно и на безкрайно объркания човек един абсурдизъм натежава и може би ни е нужен, както и нови метафори, символи и реторика, за да си обясним и реагираме на света по релевантен за времето начин без паника. Такова предложение е охуманизиранят ороборус за образа, на който използвах.. себе си.“

 

 

Катрин Грим: „Времето е постоянна константа, която всеки ден управлява нашите човешки животи и представата ни за минало, настояще и бъдеще. Времето е начин да направим равносметка над ценностите и целите си, или противно на това – напълно да забравим какви са те, когато решим, че нямаме такова време. Тази непобедима стихия, самоцелна като див кон, се движи хаотично и с пълна сила, което е типично за нея. Въпросът за нас е – дали да продължаваме да опитомим времето с много провалени опити, или просто да го оставим и да му се наслаждаваме отстрани. Да живеем с него, невинаги означава да се надпреварваме.“ 

 

Костадин Кокаланов: „Фиктивна космическа куриерска компания от неопределен момент в бъдещето, вероятно използваща технология, базирана на теории от квантовата механика, но и рекламен подход от преди векове назад.“

 

Любомир Гиздов: „Времето като остаряване и ново начало.
Червеното (най-бързо избледняващият от всички цветове) и множеството детайли, веднъж отпечатани върху тениска, ще започнат да стареят и в действителност, придавайки на дизайна интерактивност, но не непосредствена, а проточена във времето.“

 

Николай Петрушенко: „NOW | СЕГА Часът е сега. Часовникът неумолимо отмерва още една минута по-малко от живота ни. Ентропията ни насочва необратимо към нашия край. И точно крайността ни принуждава да оценим този дар, наречен живот. Но не защото живеем веднъж, след нас трябва остава потоп, а за да разберем кои сме и какъв е смисълът да сме тук. Да постигнем фокус, да направим осъзнати решения, да сме тук, и сега, докато можем. На добър час!“ 

 

Стела Стоянова: „Дали всичко минава с времето? – Вдъхновено от Дали и кръговрата на тиктакащия часовник, който отмерва секундите на всяка една промяна в мен.“ 

 

Тодор Андреевски: „Измерваме времето в секунди, минути, часове, дни, години, векове… Тази абстрактна рисунка представлява композиция от линии и шевове, ръчна и дигитална изработка като метафора за промяна, преход. Периоди от време, които образуват графичен пейзаж, а за индикатор на определеното времево пространство е поставен червеният конец.“ 

 

Теодора Чифутис: „Основното ми вдъхновение беше така известната игра на карти Cards against humanity, като исках да разчупя малко дизайна и по хумористичен начин да представя идеята си. На предната част на тениската представям кутията на вече новата Time against humanity, като съм поставила и жълта цена от 25 долара, която допълнително да засили хумористичния аспект. На гърба на тениската се намира и самото тесте от карти със забавни варианти за отговор на главната черна карта.“

 

Филип Бояджиев: „Времето не съществува, то е само конструкт на ума. Има само тук и сега. Всичко напред и назад се размива. Tова, което притежаваме, е сегашният момент, а докато се усетим, вече е отминал. Време е да бъдем!

 

Цветан Митев: „Ако определим времето като понятие, покриващо миналото и бъдещето, то тогава то се състои от миналото, което вече го няма, и от бъдещето, което още го няма. В такъв случай времето се състои от две величини, които ги няма. Следователно и самото него го няма.“

 

ХРОМЕ: „Времето отдавна не е наше. Времето е само твое.“

 

 

 

Отворена покана за участие: Авторско произведение върху тениска с тема ВРЕМЕ

МЕЛБА Инициативи за дизайн и онлайн модна платформа FASHION DAYS канят визуални творци – графични дизайнери, типографи, художници, илюстратори, фотографи, да създадат произведение на тема ВРЕМЕ и да създадат произведение, което да се отпечата върху тениска.

Предложенията за дизайн могат да бъдат всякакви – от илюстрации и рисунки, през графики и фотографии, до карикатури и текстове, като предават ясно авторската концепция на участника. 

Награден фонд

3 500 лв.

Срок за участие

3 юли 2022

Предложенията се изпращат на hello@studiokomplekt.com със subject в мейла Open Call TIME.

За конкурса

Организатори: Инициативи за дизайн МЕЛБА и FASHION DAYS

Условия за участие

Всички предложения трябва да са дигитални и изпратени в .jpeg или .pdf формати в резолюция минимум 150 dpi за растерни файлове при размер А3 (420 мм на 297 мм) с вертикално разположение. Към файла трябва да бъде приложен текст с до 250 знака описание на идеята. 

Всеки участник носи отговорност за оригиналността на творбата си. Предложенията за дизайн могат да се разработват индивидуално или от екип. Максимум до 2 предложения от човек или екип. Кореспонденцията с организаторите и цялата информация, предоставена от участниците, трябва да се води на български език.

Всеки желаещ да вземе участие в конкурса е поканен да зададе своите въпроси на hello@studiokomplekt.com до 15 юни. В subject на мейла посочете “Open Call TIME”.

За темата ВРЕМЕ

Всеки период от време носи своята история. Времето е нестабилна величина, зависима от различни процеси (климатични, политически, обществени). Времето ни убягва и по-често е трудно до го опишем. Времето обаче ни дава и перспектива напред и възможност да мечтаем, защото е и визия за всичко, което бихме могли да бъдем.

Срокове

Отваряне на конкурса / 7 юни 2022

Задаване на въпроси / до 15 юни 2022

Краен срок за подаване на проекти / до 3 юли 2022, 23:59 часа. До: hello@studiokomplekt.com. “Open Call TIME”

Журиране / до 10 юли 2022

Обявяване на победителя / 11 юли 2022

Отпечатване върху тениски и представяне във Фестивала за дизайн в София МЕЛБА / ноември 2022

Жури

Комплект (създатели на МЕЛБА Инициативи за дизайн)

Fashion Days (онлайн платформа за мода)

Даниела Иванова (основател на българската марка за мода Garderob) 

Васил Владимиров (куратор, основател на галерия КО-ОП и на фестивала за илюстрация и графика FIG)

Rosie Eisor в блиц преди МЕЛБА СРЕЩИ 17: Посланията на новите ми килими са резултат от колаборация с български поети

17-тото издание на МЕЛБА СРЕЩИ ще даде сцена на трима актуални местни герои на дизайна, свързани с дисциплините килимарство, графичен дизайн и илюстрация. 

На 2 юни от 19:00 часа почитателите на дизайна ще се срещнат в The Steps със студиото за графичен дизайн POSTSTUDIO, Rosie Eisor и София Попйорданова. 

Разговаряме с Rosie Eisor за новите й творчески страсти, малко преди срещата им с публиката на 2 юни.

Какво те накара да приемеш поканата за МЕЛБА СРЕЩИ 17?

Адски много се притеснявам да говоря пред публика и съм много хаотична. Участието ми би помогнало, или пък не – да преодолея това.

Как се насочи към килимарството?

С пандемията преосмислих приоритетите си, осъзнах, че животът е кратък и че не умея да оценявам малките неща и ги приемам за даденост. Реших да отдам време на мечтите си, да науча нови техники. Така се насочих към приложните изкуства и занаяти и започнах да правя килими.

Преди килимарството коя ти беше страстта?

Все още са ми страст илюстрацията, печатните техники, зиновете, музиката и пътешествията.

Какви са ти плановете за керамиката? 

В момента се уча и ми е много интересно. Нямам конкретен план за керамиката, но имам много идеи. Смесването на различни техники и материали, намиращи практическо приложение, ми допада.

Как избираш посланията за килимите?

За първия ми килим MAKE EVERY DAY A FUN DAY чух фразата по радиото, записах я и с години висеше до паролата за wi-fi.  Нещо като мантра ми е. А в най-новия ми проект, който ще развивам с времето, искам да колаборирам с писатели, поети и музиканти.

Вдъхновение намерих и в графит от улиците на София, който гласи Poetry Will Save Your Soul.